Интервюто с Раул: Не напуснах Мадрид подобаващо
Реал Мадрид може да печели още и още титли в Примера и трофеи в Шампионската лига, ала Раул Гонсалес завинаги ще остане един от най-значимите футболисти в историята на клуба. В пространно интервю за списание „Паненка” Ел Капитан говори по куп теми като своето напускане на любимия Мадрид през лятото на 2010 година, плановете си за бъдещето и дали го мъчат угризения.
НАПУСКАНЕТО НА МАДРИД
„Да си тръгна от Мадрид не бе лесно нито за мен, нито за клуба, ала когато се стигна до това решение, вече бе дошло лятото. Когато си тръгнах от Германия, там знаеха за това три месеца по-рано и съумяха да подготвят отлично всичко. Германците все пак са много организирани. Случилото се в Мадрид бе по-скоро по стечение на обстоятелствата, отколкото плод на липса на любов и на лошо отношение към мен от страна на клуба. Да, можеше да стане по по-добър начин, ала каквото-такова, пък и времето поставя всичко на мястото му. Три години след това имах онзи мач, в който можах да почувствам подкрепата на мадридистите. Дано лека-полека по-натам във времето хората, изкарали повечко време в клуба, да могат да се сбогуват с него по по-хубав начин от мен. Зная, че идеята на клуба е нещата да се случват така.”
ПЛАНОВЕТЕ МУ БИЛИ РАЗЛИЧНИ
„Моята мечта като 30-годишен бе да се оттегля в Мадрид, ала когато дойде моментът, усетих, че трябва да предприема нещо ново, нуждаех се от други изживявания. Със сигурност ще имаме нови случаи като на Тоти или Чави, макар че днес всички много бързат и проявяват малко търпение.”
СБОГУВАНЕТО НА ТОТИ
„Раздялата на Франческо Тоти бе много емоционална. Той винаги е бил романист, отдаде целия си живот на Рома и в този конкретен случай клуб и играч ще остават завинаги свързани помежду си. Според мен това признание струва много повече от всякакви трофеи.”
БЪДЕЩЕТО
„Моята мечта е да бъда свързан с Реал Мадрид задълго. Не зная дали все ще съм по кабинетите. Бих искал да бъда треньор, но все още не съм усетил нещата. Сега се завръщам в Мадрид, в моя хабитат, където мога да се развивам много по-добре. Сигурен съм, че с течение на времето ще почувствам накъде ще ме задуха вятърът. Ще го изживея на пълни обороти всеки един ден. След няколко години ще видим къде ме е отвело течението. Сегашната ми стъпка бе да се завърна у дома, останалото е под давлението единствено на времето.”
НУЖДАТА ОТ ПРЕПРЕДАВАНЕТО НА ЦЕННОСТИТЕ НА МАДРИД
„Искам да помагам. Всеки един от нас има своето виждане за футбола и всяко от тях е добро, но специално аз мога да допринеса с опита си. Вече правех това спрямо повишените от младежкия отбор момчета, докато бях играч, както мен ме взеха под крилото си навремето хора като Йеро, Чендо и Санчис. Бих искал да помагам на тези млади момчета, които се изкачват в първия отбор на Мадрид. Трябва да препредаваме ценности като всеотдайния труд и скромността. Можем да помогнем на клуба, тъй като сме привилегировани и много хлапета следят всяко наше действие и дума.”
УГРИЗЕНИЯТА
„Нямам такива. Човече, бих желал да имам една „Златна топка”, разбира се, ала не можех да направя повече от стореното от мен, за да я спечеля. Това е награда, при която не се знае много добре как се преценява кой точно ще е победителят. Бих искал с националния отбор на Испания да бях спечелил нещо, но и после се наслаждавах на успехите като зрител. Играх за Ла Роха в продължение на 10 години, в това число и на световни първенства, така че съм изживял много хубави неща.”
НАПУСКАНЕТО НА ЛА РОХА
„Заболя ме, защото ми се щеше да бях продължил, но бях длъжен да уважа решението на селекционера, както когато навремето оставяха извън състава мои съотборници, за да мога да съм в групата аз. Мислех си по онова време, че мога още да допринеса, и всъщност играх още шест години след изключването ми. С времето го възприех. В някои отношения случилото се бе положително за моята кариера. Щеше ми се да бях изкарал до 2008 година и да бях изживял поне частица от всички тези знаменити успехи. По-важното е как се отнасят с мен хората, когато се прибера в Испания. Знаех, че ще се върна тук за постоянно – това е моят дом и желанието ми е да дам своя принос за Мадрид.”Лорена Гонсалес, „Паненка”