Миланов: Невъзможно бе след 17 години със синята фланелка да предам Левски и да отида в Лудогорец
Живко Миланов е от тази порода футболисти, за които е предназначено клишето, че "говори с изявите си на терена". Защитникът на АПОЕЛ (Никозия) стана за втора поредна година шампион на Кипър, а през този сезон достигна и до 1/16-финалите в Лига Европа. Опитният бранител се съгласи да говори пред колегите от “Топспорт” по много теми - за сегашния му клуб, причината да откаже оферта от Лудогорец и разбира се, случващото се в Левски.
- Живко, втора поредна титла за теб с АПОЕЛ (Никозия) и то след успех в дербито с Омония. Това ли е най-успешният ти сезон зад граница, имайки предвид, че стигнахте далеч и в Лига Европа?
- Да, този сезон се представихме много силно. Титлата ни е по-сладка, защото дойде по-трудно - в мач срещу директен противник. Ние играем на един и същи стадион, но в случая те бяха символични домакини и разполагаха със 75 % от капацитета му. Доволен съм, защото тази година програмата ни беше доста натоварена. Имахме участие и в Лига Европа, стигнахме далеч - елиминирахме отбор от ранга на Атлетик (Билбао), но отпаднахме от Андерлехт. До момента са ни се събрали около 60 мача, а има още един кръг в шампионата. По-трудно ни беше от миналия сезон, защото в един момент през зимата изоставахме на 5-6 точки от водача.- Разкажи малко повече за атмосферата в клуба. Свикна ли с обстановката, какво ти прави впечатление?
- Тук много ми харесва, затова и реших да удължа договора си, който ми предложиха. В Кипър ми допада това, че е футболна страна. Хората са много запалени по играта и макар че са малка държава, се радват на добра посещаемост. Има 5-6 клуба, които имат сериозно ядро от привърженици, другите също, но в по-малка степен. Иначе са ексцентрични доста. След като спечелихме през уикенда, по улицата много ни се радваха. Спират те хората, снимат се, поздравяват те, футболът им е много на сърце. Темпераментни са, в предишното дерби с Омония феновете ни прекъснаха мача за 15 минути.- По-футболна ли е атмосферата от тази в България, като имаш предвид, че си играл в Левски и имаш база за сравнение?
- Бих казал, че е същото. Разликата е, че техните стадиони са без писта. Например тук 20 хиляди правят невероятна акустика и имаш усещането, че трибуните са пълни. На "Васил Левски" при 20 хиляди стадионът изглежда празен, защото няма такава акустика, а играчите са отдалечени от трибуните заради пистата. У нас Левски, ЦСКА и пловдивските клубове също имат добра публика. Не бих казал, че в АПОЕЛ най-много съм усещал атмосферата, защото с Левски съм играл пред 45 хиляди зрители.- Като спомена Левски, да поговорим за случващото се на "Герена". Споделяш ли общото мнение и критиките, които са насочени към клуба?
- Не искам да давам акъл и да изпадам в крайности, защото е най-лесно да критикуваш и хулиш, но е видимо, че нещата не вървят по начина, по който подхожда на Левски. Мнението ми е, че трансферната политика на клуба е много сбъркана в последните години. Привличат се спорни чужденци, дават им се големи заплати, но те не отговарят на качеството. Нито са по-добри от българите, дори напротив - много от тях са по-слаби от нашите момчета. И това се повтаря на всеки 5-6 месеца, което в моите очи е грешно.- Какво трябва да се промени?
- Формулата на Станимир Стоилов и Наско Сираков беше най-правилна за развитие на клуба и затова даде резултат. Когато Мъри пое отбора, направи следното - събра опитни българи като Даниел Боримиров, Георги Петков, Елин Топузаков и Христо Йовов, които да са гръбнакът и ядрото. След това без пари взе класни чужденци като Седрик Бардон и Игор Томашич, които категорично заслужаваха мястото си в Левски и даваха разликата, а покрай тях ние, малките, захапахме. Аз си спомням, че Седрик дойде на проби по време на един лагер и никога няма да забравя как след първото му докосване на топката, Мъри нареди веднага да го водят при Константин Баждеков, за да подпише. Но Стоилов има страхотен нюх и око за играчите. Това е примерът да си конкурент, когато нямаш финансовите възможности, както в случая е Лудогорец.- За момент те отклонявам от темата Левски, защото се сещам, че разградчани те искаха. Каква е причината да откажеш офертата им?
- В АПОЕЛ ми е добре, семейството ми се чувства добре, страната ни харесва, а и да си призная, не виждам как бих играл за друг български отбор, след като съм изкарал 17 години в Левски - като юноша, а после и като футболист в мъжкия отбор. Имам сантимент към клуба, което е нормално след толкова години на незабравими моменти на "Герена".- Не са малко специалистите, които твърдят, че Левски е направил грешка като те е изпуснал при втория ти престой през миналия сезон. Имаше ли шанс да останеш на "Герена"?
- Аз се бях разбрал с Иво Тонев и Георги Иванов да остана за мачовете през есента, след което да разгледам потенциалните оферти към мен по време на зимния трансферен прозорец. Да, имаше шанс, но може би проявих и малко егоизъм, защото тогава бях на 31, мислех по-скоро за семейството и т.н. Ако бях на 20 години със сигурност щях да остана в Левски и да се развивам.- Ще ти задам въпроса така - направи ли Левски всичко възможно, за да те задържи, защото с идването ти отборът тръгна нагоре, озова се и на първото място на 6 точки пред Лудогорец?
- Имаше такъв момент, направихме 7-8 победи и станахме лидери. Аз не бях играл три месеца преди да подпиша с Левски. От тази гледна точка разбирам ръководството, че ми предложи само краткосрочен договор. Застраховаха се, защото нямаше как да знаят дали мога да помогна, или не. Ако бях получил предложение за дългосрочно обвързване, вероятно щях да остана в Левски. Не е ставало дума въобще за пари, аз с шефовете се разбрах точно за 2 минути относно финансовите условия, не съм се пазарил.- Как си обясняваш рухването на Левски - от клуб, който беше стигнал дотам, че да се самоиздръжа без проблем, печелеше трофеи и присъстваше в Европа, до момент да не знае какво е титла и купа почти 10 години?
- Вече го казах - нещата идват от сгрешената политика. По-добре е да вземеш трима класни чужденци, да им дадеш малко повече пари, но да са лидери на отбора. Когато нещата вървят, дори в състава да има два слаби поста, класата на останалите компенсира. Когато обаче нямаш футболисти, които да изпъкват над останалите в трудните моменти, тогава нещата не се получават. Давам пример - в последните 7-8 години колко чужденци минаха през Левски? Вероятно са над 50 футболисти, но мога да изброя качествените на пръстите на едната ми ръка. При последния ми престой бих отличил Роман Прохазка, който е приличен футболист. Силното му качество е, че е постоянен в изявите си, дисциплиниран е, няма го лъкатушенето да направи 2-3 добри мача и след това 3 слаби. Добрият чужденец е много важен, защото освен че помага на отбора да стига до добри резултати, помага и на младите да се развиват покрай него. Спомням си, че постоянно гледах и попивах от Томашич, Топузаков, Лусио Вагнер, Ричард. Няма как да не развиеш качествата си, когато си около такива футболисти. Затова имахме и успехи, а и ни харесваше да играем в Европа. Бяхме стигнали до момент, в който мислите ни бяха насочени към мачовете от евротурнирите, а тези в шампионата ги взимахме по инерция. Другото важно нещо е, че Левски трябва да възвърне позициите си извън България, защото това е от съществена важност за привличането на един чужденец. Ако не играеш в Европа, трудно можеш да изкушиш качествен футболист. Затова и Лудогорец взимат добри играчи. Да, те могат да им плащат заплати, но има футболисти, за които по-важното е да са на европейската сцена, отколкото парите. Европейските мачове - там е истината, там можеш да бъдеш забелязан, а не с мачовете от българското първенство. Това е причината да отида в АПОЕЛ, макар че имах още две оферти от руски клубове.- Вярваш ли, че това ръководство може да възвърне донякъде позициите на Левски у нас и в Европа?
- Даниел Боримиров направи Левски за последно шампион. Бил съм в един отбор с него, той има уменията да работи с футболистите. Николай Митов също е добър и млад специалист, но развитието на клуба зависи от ръководството и инвестициите на собственика Спас Русев. Харесва ми това, че гледам все повече момчета от школата в първия отбор. Ако вземат и трима качествени чужденци, ще се получи добре, но за тази цел трябва да се развърже кесията, защото за по 4-5 хиляди евро няма как да дойдат. Това е - по-добре трима силни, отколкото осем посредствени, които биха стрували и много повече финанси на клуба. Нужно е обаче добро скаутско звено, което постоянно да обикаля, да търси и да гледа играчи, но не по два мача, а през цялата година, и на база на това да докладва пред ръководството. Не може да търсиш нападател за Левски, който за 30 мача има 11-12 гола.