Интервюто с Тиаго: Индивидуалните награди са измама

Тиаго Алкантара се построява с Артуро Видал и Дъглас Коща в човешки куп от пот и усмивки върху тревата на тренировъчния терен на Байерн (Мюнхен). Тримата празнуват гол в мачле, все едно е във финал на Шампионската лига или решава мач на плажа Ботафого. Баварците ги гледат отстрани усмихнати, но и дистанцирани. Южна Америка остава впила ноктите си като диво животно в сърцето на Тиаго – наполовина испанец, наполовина бразилец. Неговата удивителна смесица от качества намери пристан в Бундеслигата. Само на 25 години е, но ако Реал Мадрид иска да стигне полуфиналите, е длъжен да го дезактивира. Защото Тиаго свързва всички парчета от пъзела на играта на Байерн. Извън терена изглежда стриктен и елегантен като онези професори по приложни науки, които се разкарват в квартал Фрайхайт в пролетната утрин.

-         Наслаждавате ли се на футбола като никога досега?

-         Както съм се наслаждавал на футбола като дете, никога след това не съм. Но, разбира се, на професионално ниво това е най-добрият ми сезон. Сезон на зрялост, на малко повече отговорност. Чувствам, че изживявам нещата по-пълно, че ставам важна част от отбора, а това е основополагащо, за да имаш доверието не само на треньора, а и на съотборниците си.

-         Байерн е един от най-консервативните клубове, които могат да съществуват. Техничар като Вас не се ли чувства тук леко странно?

-         Футболът е световен език. Във всички култури имаме различни форми на виждане за нещата, но финтът си е финт и голът си е гол навсякъде. Онова, което аз искам най-много във футбола, е привържениците да се наслаждават.

-         А какво носи най-голяма наслада на германците?

-         Голът.

-         Вие имате вече шест гола този сезон – показатели на халф голаджия, същите като на Давид Силва и Иван Ракитич, един по-малко от Пол Погба и четири повече от Марко Верати…

-         Трябва да си интелигентен, за да бъдеш не само там където се създава, а и там където се завършва атаката. Колкото по-универсален си, толкова по-полезен ще бъдеш за отбора си и за футбола. Важното е да си полезен. Аз мога да се забавлявам, да финтирам, да шутирам… но ако не се чувствам основен играч за отбора, всичко губи смисъл. Нещата, които правиш, нямат смисъл, ако ги правиш, след като си излязъл от резервната скамейка. Най-важното е да се бориш да се превърнеш във фундаментална фигура за съиграчите си. Индивидуалните награди са измама.

-         Но не усещате ли, че в Германия не се цени достатъчно Вашият тип съзидателност с топката?

-         Точно обратното. Моят футбол тук бе оценен от първия ми ден, защото бе различен. Тук оцениха играчи като Месут Йозил и Тони Кроос – по-малко германски тип футболисти, така да го кажа. Най-ефикасният футбол за тях винаги е бил онзи с повече тичане, с контраатаки. Но днес Германия е действащият световен шампион, правейки нещата по друг начин.

-         Къде оставят повече белези контузиите – в съзнанието или по колената?

-         По колената. Този белег на коляното ще ми остане за цял живот.

-         Но до каква степен променихте играта си от този страх контузията да не се възобнови?

-         Не е страх… а как се готвиш. Когато си здрав, казваш „отивам да тичам” и го правиш мигом. Когато си имал мускулни контузии, преди тичането се разтягаш. Контузиите ти помагат да откриеш, че има превантивна работа за избягването им. А когато в първия си мач след това влезеш в първото си единоборство, ако няма последствие, през главата ти минава следната мисъл: „Това е – вече мога да си сложа крака и под гумите на трактор.”

-         Баща Ви Мазиньо бе световен шампион и също страдаше от коленни травми. Той каза, че футболът е игра, а най-лошото от контузиите е, че ти отнемат незаменимата за играта дързост. Нуждаете ли се от риска в спора за топката, за да сте истинската версия на себе си?

-         Игрите трябва да са забавни. И трябва да опиташ да ги правиш забавни. Аз съм по природа състезател, затова и опитвам да правя играта забавна по мой си начин. За мен футболът е забава плюс отговорност. Баща ми има предвид, че когато контузията дойде, не си мислиш: „Ще се забавлявам.”. Мислиш си: „Да видим как ще тичам, да видим как ще стъпвам, да видим как ще шутирам, да видим как ще отнемам топката…” Докато не играеш по естествения си начин, не можеш да се насладиш на играта. Вече няма никаква контузия, ала главата се бави в завръщането към предишното мислене и настройка.

-         Карло Анчелоти казва, че Вие не бъркате пасове и че когато пасът Ви не сполучи, вината е на Вашите съотборници, които не са разчели ситуацията правилно…

-         Преди си мислех, че може да рискувам повече, че в еди-коя си ситуация може да финтирам и пасът ще ми се получи. И го правех. Днес мисля другояче: „Зная, че мога да финтирам противника и че пасът после ще ми се получи, ала имам друг, по-прост вариант.” Тези неща ги печелиш с времето – подбираш в зависимост от зоната на терена: тук можеш да финтираш, там направо подай. Това обаче не се мисли, а идва естествено. Главата ми е по-бърза, така го чувствам. Моят футбол е такъв: опитвам се да виждам ситуациите, преди да са се случили. Може да се получат добре или зле отиграванията, но хубавото да играеш в центъра на терена е, че можеш да направиш подаване, което да доведе до голова опасност, или да изнесеш топката от критични зони по сигурен начин.

-         Кое у Анчелоти Ви изненада?

-         Че не си хаби думите напразно. Разбираш го на всички езици. Не говори много, но когато го стори, всички се вслушват. Отвъд разговорите, думите и вицовете, успява да напипа онази разлика между това да си треньорът и да си човекът, който е с теб всеки ден и те пита как си и как ти върви животът. В кариерата си е имал играчи с тежък характер, а всички говорят с добро за него. Това е много рядко срещано.

-         В каква степен е отговорността на треньора за Вашия добър настоящ момент?

-         Главното, което ми дава Анчелоти, е свободата отвъд тактиката и стратегията. Аз се нуждая от това, защото ми харесва да анализирам мача, да го разчитам. Той ти позволява това, защото ти казва три-четири неща и оттам насетне ти можеш да ги тълкуваш по свой начин. Предава ни това, че всичко е въпрос на колектив – и доброто, и лошото. Дава ти свобода, за да можеш да станеш отговорен.

-         Отпусна ли отбора след трите години на свръхинтензитет при Джосеп Гуардиола?

-         И двамата са спечелили всичко и като играчи, и като треньори. Имат онова спокойствие на онези хора, които знаят какво мислят играчите, защото са били в тази роля преди. Но са с различен характер. Двамата са огромни треньори, виждащи футбола по напълно различен начин.

-         По какъв начин Анчелоти промени Байерн?

-         Тръгнахме от система 1-4-3-3 и минахме на 1-4-2-3-1. На тактическо ниво ни придаде малко повече свобода и хора в полузащитата. Сега правим повече вертикални бягове към противниковото наказателно поле от центъра – Артуро Видал и аз. Чаби Алонсо, който е по-дефанзивен, остава отзад, за да гради играта от дълбочина. Не се включва напред, ала ти дава топката точно където е нужно с който и да е крак.

-         Видал каза, че Байерн се нуждае от Тиаго, за да иде на финал в ШЛ, но се нуждае от него (Видал), за да го спечели…

-         Той е феномен! Никога не съм виждал физическа мощ като неговата. Виждал съм хора да се спират за един или два месеца, за да се възстановят от контузии, които той преодолява напълно за две седмици. Това си личи на терена. Присъствието на Артуро е много важно за нас. Изорава терена, а умее и да пипа топката – няма как да е иначе, щом вкарваш голове като онзи срещу Бенфика с левачката. Завършен, та завършен футболист.

-         А Вие какъв клас футболист искате да сте?

-         Като този в момента, но подобрен. Искам да съм важна част от отбора. Смятам, че го постигам.

-         Вашият талант Ви предлага много възможности. В Европа само Погба може да е централен полузащитник, втори нападател или инсайд… а, парадоксално, като че ли именно това му пречи…

-         Та аз също съм играл крило!

-         Това обаче не Ви ли обърква, когато трябва заемете дадена роля?

-         Тълкуването на играта е в крайна сметка като тълкуването на филм: играеш ролята, която филмът изисква от теб – трябва да си лошият или добрият, убиващият или умиращият. Въпросът е в това да се приспособиш към ситуацията и към онова, което е нужно на отбора ти. Но аз никога не се отричам от моето виждане за играта, пък и не умея да играя другояче. Никой не може да противостои на природата си. Вярно е обаче, че съзнанието те променя в зависимост от позицията: като втори нападател трябва да имаш повече пробег и голови удари, като крило трябва да надиграваш преките си съперници с цел центриране или издърпване на защитата им по-назад.

-         При Гуардиола в Байерн се извършваха множество смени на позицията с голямо движение, включително и в едно и също разиграване. Това не може ли да носи объркване и у правещите го?

-         За добро е. Жорди Алба – шампион на Европа и носител на трофея в ШЛ – беше крило, преди да стане бек. Когато даден треньор ти даде нова функция, ако продължиш да се справяш добре като преди, колкото и да не ти е приятно, ще направиш нова стъпка в личното си развитие. Универсалността може да ти помогне да израстеш. При Гуардиола движението беше константа: Филип Лаам мина от бек към центъра на полузащитата, Хави Мартинес – от централен полузащитник към центъра на защитата, Йошуа Кимих също. Сега не променяме нещата много.

-         Понякога когато Вие защитавате топката с гръб, финтирате идващия отзад пресиращ съперник. Как знаете, че се приближава, ако не го виждате?

-         Първото важно нещо е да се ориентираш добре, за да можеш да виждаш съперниците. Друг път усещаш присъствието – досущ както понякога, докато си лежиш вкъщи в леглото, просто знаеш, че някой е влязъл в стаята. На терена е същото: понякога го виждаш, понякога го усещаш, а понякога просто рискуваш. Защото футболът е игра на надлъгване – знаеш, че другият отбор ще те пресира, затова си казваш: „Не, ще ги излъжа аз тях, а не те мен.” Правиш се, че ще поемеш на една страна, а обръщаш на другата. Почти винаги сработва.

-         Много пъти залъгвате с десния крак, а изведнъж отвеждате топката с левия чрез смяна на ритъма. Левачката доколко е основополагаща за умението да се финтира?

-         Да се залъгва само с единия крак е много трудно. Ако имаш добър десен крак – хубаво, ако имаш и добър ляв – още по-хубаво. Да си добър и с двата е основополагащо за всичко: за завършващия удар, за подаването и за отнемането на топката. Футболист с умения и с двата крака е златна мина за играта. Защото ако аз искам да залъгвам с десния, левият трябва да е много силен и бърз, за да може да помага. Но човек не го постига с мислене, а с практика. Футзалът ти дава много по отношение на финтирането и на бързината на боравене с топката. Мнозинството бразилци и испанци сме израсли с това.

-         Гледал ли сте баща си? Какъв пас имаше само…

-         И то и с двата крака!

-         Беше майстор на паса. Вие обаче искахте да развиете уменията си и отвъд това – чак до измъкването в последните метри на терена. Голмайстор ли искахте да сте като малък?

-         Както е и с всичко останало: има художници със синове футболисти и футболисти със синове художници. Процесът е или еволюционен, или дегенеративен. Може би поколенията стават все по-лоши с всяко следващо. Истина е, че баща ми е стандарт във всяко отношение: като син, баща, човек, футболист… Аз обичах футбола и си имах футболист у дома, а също и човек с две години по-малък от мен – брат ми Рафиня, комуто също като на мен футболът му беше на сърце. Съчетаха се гладът и храната. Постоянно трошехме чинии, прозорци, столове.

-         Бе невъзможно да го стори. Не заради качеството му на футболист, а заради качеството му на човек, защото баща ми е стабилен тип. Не губеше топката, имаше невероятен пас и не съм виждал никого другиго с неговото усещане за защитаването и тактическата дисциплина. Винаги бе на добра позиция, подреждаше хората около себе си и преди всичко предаваше усещането: „Аз искам доброто на всички. Ако видя, че някой е зле, ще му помогна, а ако трябва да остана час след тренировката, за да решим проблема му, ще остана, за да го накарам да види онова, което аз виждам.” В тактически план беше невероятен. Научих много от него.

Диего Торес, „Ел Паис”