Интервюто с Тер Стеген: Браво напусна за добро
Новата 2017 година започна натоварена с мечти и цели за пазителя на вратата на Барселона. Марк-Андре тер Стеген е само на 24 години – крехка възраст за играч на този невралгичен пост във футбола, а има вече два сезона и половина в Кан Барса, посрещайки ни с перфектен испански.
- Как започнахте с езика?
- В началото ми беше много трудно, но е много по-трудно да влезеш в даден отбор, ако не говориш същия език като футболистите му. Затова и за мен бе съществено да науча испански възможно най-бързо, за да улесня приспособяването си към колектива.
- Заради езикови грешки ли в някои случаи не Ви разбираха добре?
- Да. Аз давам всичко по силите си, за да се изразявам на испански и да можете да ме разбирате, ала хората трябва да знаят, че понякога не ми излизат точните думи и не обичам да променят казаното от мен, нито да ме тълкуват погрешно.
- На лично ниво как оценявате 2016 година?
- Година с множество интересни неща за мен. Като отбор продължихме да растем. Във втората половина на годината, началото на този сезон, мачовете бяха малко по-различни, защото съперниците промениха начина, по който се защитават срещу нас. Ние обаче се поучихме от това и сме на 2-ро място в таблицата. Искаме да печелим нашите мачове, а с онова 4:1 срещу Еспаньол завършихме добре 2016-а в Ла Лига.
- Това е третият Ви сезон в Барса. Да се върнем към началото: помните ли кога за пръв път Ви казаха за интереса на клуба към Вас?
- В началото, когато ме купиха, ми обясниха каква е идеята им за мен. Почувствах се много добре, тъй като подобна стъпка винаги съм искал да направя и успях да осъществя желанието си. Сега съм в клуб, който има всичко. Особено много добри хора, което е твърде важно за мен.
- Какви съвети Ви даде Андони Субисарета след трансфера?
- Бяха много, но най-важното бе, че искаше да ми предаде образно какъв може да е животът на вратаря на Барса. Обясни ми, че това е единствена по рода си позиция на терена, а в Барселона – дори още повече, а и се развива непрекъснато. На мен ми се хареса идеята да съм тук и затова приех предложението на клуба.
- Вие знаехте ли, че вратата на „Камп Ноу” има своите специфични изисквания?
- Миналите през Барса вратари, най-вече Виктор Валдес, изградиха първообраза на вратаря на този клуб, а ръководителите и треньорите искаха да купят вратар, който е много добър с краката и би разбрал начина на игра на отбора. Поласкан съм, че избраха мен.
- Как можете да запазвате хладнокръвие с топката, когато някой нападател Ви притиска, а Вие сте последният защитник на отбора?
- В тези моменти съм много съсредоточен, защото искам винаги да намирам най-доброто решение за изнасянето на топката, пък и в последната година научих страшно много в този аспект. Фактът, че играеш и в Ла Лига, те кара да научаваш нови неща, различни от онези в Шампионската лига. Също така играеш и доста повече мачове, поради което трупаш игрови ритъм и знания, а това непрекъснато те подобрява. В това положение исках да се озова още от самото ми пристигане тук и сега мога да кажа, че съм успял. Винаги когато топката дойде в краката ми, търся добро решение за продължаването на атаката, пък ако нападателят ме приближава, нека ме приближава!
- Наскоро допуснахте грешка на терена на Селта и сам си бяхте най-големият критик впоследствие. Как човек успява да преодолее душевно подобно положение?
- След мач винаги анализираме всичко случило се с треньора на вратарите на отбора, както и със старши треньора. Това е нормалното. Винаги може да се научи нещо от всеки мач, защото положенията могат да се повторят и в друг. След като допусна грешка, се съсредоточавам върху следващия мач.
- Споменахте треньора на вратарите. В какви отношения сте с Хосе Рамон де ла Фуенте? С него работите най-много заедно…
- Дела ми казва всичко, обръща ми внимание на случили се детайли и за мен мнението му е от съществено значение. Работим много заедно и той ми дава своята гледна точка за нещата, което е доста важно второ мнение със своята обективност. Освен това говоря с всичките си съотборници да разбера как те са видели нещата и как можем да ги подобрим. В Барса има едно доста добро нещо: абсолютно всички в отбора искат непрекъснато да се подобряват.
- А в какви отношения сте с Луис Енрике?
- Той говори много с футболистите, създава много добро настроение всеки път щом сме на терена, а това ни улеснява живота. Неговата мотивация е на нивото на нашата и това се забелязва. Като отбор – в това число треньорския щаб – искаме да спечелим всичко и всеки един дава най-доброто от себе си.
- Сега се конкурирате за място в тима със Силесен и Масип. Какво мислите за тях?
- Говорим си много един с друг, работим много заедно. Аз съм в добри отношения и с двамата, което е важно за мен. Познавам в някаква степен тяхното положение и мога да си представя, че за тях не е лесно да поддържат винаги на едно ниво своята форма, а те се справят отлично. Изпитвам по тази причина огромно уважение към двамата.
- Силесен се върна с контузия от празничната ваканция. Виждате ли се по тази причина титуляр и в предстоящите двубои за Купата на краля?
- Това е решение на треньора. Ще видим.
- Лятото се говореше, че единият от борещите се за място вратари в Барса ще си тръгне, и в крайна сметка това бе Клаудио Браво. Много се изговори за отношенията помежду ви. След като това е вече минало, какви са Вашите спомени?
- Това е много тежка конкуренция, защото всеки от нас иска да играе във всичките важни мачове. В крайна сметка през лятото нещата се промениха и двамата сме в добро положение – той играе редовно в Манчестър Сити, а аз тук. Трябваше да има някаква промяна, защото не бе лесно да се продължава в онова положение.
- Джосеп Гуардиола сподели, че Ви е звъннал с предложение за трансфер. Така ли е?
- Сигурно е искал добър с краката вратар. Всички познават Гуардиола като личност и като футболист, а идеята му за футбола е пословична. Беше ясно, че ако не се променеше ситуацията, щеше да се наложи да се намери някакво решение, ала клубът ми каза, че е настъпил моят момент, и всички ме подкрепиха. Затова и не се поколебах и останах тук.
- Казват, че Вие сте вратарят на Барса за следващото десетилетие. Вие виждате ли се тук след десет години?
- Да, защо не!
- Как вървят преговорите за новия Ви договор. Започнахте ли ги?
- Постоянно сме във връзка. Досега не сме говорили много, тъй като ми остават още две години и половина, затова и не сме се разбързали.
- Кои са Вашите кумири на вратата?
- Когато бях в Б-отбора на Борусия (Мьонхенгладбах), имах много ясна представа какъв трябва да е вратарят, а в онова време за мен най-добрият в света беше Оливер Каан. После дойдоха и други като Джанлуиджи Буфон и Икер Касийяс.
- Какво си пожелавате за 2017 година?
- Здраве преди всичко. Всичко зависи от здравето и се надявам всички в нашия отбор да са здрави. Също и моето семейство и приятели.
- А в спортен план?
- Да можем да спечелим максималния брой мачове и в крайна сметка да изпреварим Реал Мадрид в битката за титлата.
- Любопитен детайл: започнахте да играете в зелено, а сега сте в черно и лилаво. Има ли някаква причина за това? Да не би да става дума за суеверие?
- Не, във всеки мач е различно. Но въобще не съм суеверен.
Анхел Перес, „Ел Мундо Депортиво”