-
Sportal.bg
-
БГ Футбол
-
Легендите на Трета лига: романтика на Югозапад (част I)
Легендите на Трета лига: романтика на Югозапад (част I)
- 13 ное 2017 | 10:46
- 15837
Макар романтиката по върховете да се е “стопила” и на много места вече безследно да е изчезнала, прокудена от страстта не толкова към играта, колкото към милионите в банковата сметка, рекламните договори и продажбата на фен артикули, то по ниските нива все още има “следи” от нея и тук-там тя “блести”. Изключение не прави и родният футбол, където в аматьорските ни групи продължава има отбори и футболисти, които са на терена единствено и само заради любовта си към играта. “Динозаври” от една стара, залязваща епоха, някои от които носят със себе си не само изчезващия чар на играта, но и безброй отличия, натрупани в най-силните им години. Sportal.bg започва поредица от материали, посветена на най-интересните и култови личности, които все още се подвизават в аматьорските групи на България. Предлагаме на вашето внимание първата порция, в която са включени част от най-колоритните действащи играчи в Югозападната Трета лига.
Абди Абдиков (Пирин Разлог)
Еньо Кръстовчев (Марек Дупница)
Дупнишката легенда Еньо Кръстовчев е сред най-емблeматичните фигури, подвизавали се на стадион “Бончук”. Юношата на Марек прави дебют за първия тим през 2002 година, когато е само на 18 години. Изкарава пет сезона в родния тим, като отбелязва 27 гола в 82 мача. Изявите му през 2007-а привличат вниманието на наставника на Левски Станимир Стоилов и след няколкоседмична сага в началото на следващата година, при която Еньо е уволнен дисциплинарно от Марек заради отказа си да замине на лагер в Турция, се озовава на “Герена”.
Първият му полусезон със “синята” фланелка е силен и отбелязва седем гола в 14 мача, включително и срещу вечния съперник ЦСКА. Става един от любимците на Сектор “Б”, който често скандира “Ееньооо” по време на срещите. В началото на следващия сезон има малшанса да получи тежка контузия в коляното, която го вади от терените до края на шампионата. През сезон 2009/10 отбелязва четири попадения в 11 срещи. През следващата година преминава в тима на АЗАЛ (Баку) в Азербайджан. След това отива и в друг тим от столицата - Интер. През 2012 година се завръща в България, като подписва със Спартак (Варна). На другата година се завръща в родния Марек, където е и до ден-днешен.
Анатоли Тодоров (Ботев Ихтиман)
Роденият през 1985 година софиянец влиза в класацията не толкова заради някаква впечатляваща футболна кариера, а заради факта, че придобива огромна популярност на култовата игра Football Manager. В изданието си от 2003 година, когато все още носеше името Championship Manager, Тодоров се подвизава в школата на Литекс и развитието му в играта е такова, че винаги се превръща в една от световните звезди, независимо в кой отбор го завърти компютърът.
Според една от легендите през 2003 година националният ни отбор гостува в Андора в квалификация за Евро 2004. След края на срещата селекционерът Пламен Марков отговаря на въпросите на местните журналисти. Треньорът ни е запитан къде е звездата на тима – Анатоли Тодоров, за когото се оказва, че дори не е чувал.
Иначе футболната кариера на истинския Тодоров преминава в множество отбори, като най-успешният му престой е в Родопа (Смолян), където вкарва 12 гола в 29 мача. Играе още за Видима-Раковски, Локомотив (Пловдив), Локомотив (Мездра), Брестник, Витоша (Бистрица), Бургас, Конелиано, Септември и Ботев (Враца). През настоящия сезон Анатоли се подвизава в Ботев (Ихтиман), като до момента има шест гола.
Васил Киров (Рилски спортист)
Трудно е да си представим, че по време на незабравимото американско лято на 1994 година Васил Киров вече е професионален футболист и до ден днешен все още продължава да играе, след като скоро ще навърши 42 години. Неуморният халф започва кариерата си в легендарния Металург (Перник), но скоро преминава в градския съперник Миньор. За двата си сезона при “чуковете” Киров записва 42 мача и шест попадения. През 1998 година преминава в Литекс и става шампион с тима на ловчанлии. Следва сезон в Берое и кратък престой в Славия.
В началото на века преминава в Рилски спортист от родния Самоков и изкарва две години. Играе и един сезон в Марек, преди да запише два сезона в странство - за Атирау в Казахстан и Докса (Драма) в Гърция. През 2006 година отново се завръща в Самоков, а след това става част от проекта на Локомотив (Мездра) в “А” група. Следва кратък престой в Ботев (Криводол), преди да се завърне отново в Рилски спортист с идеята да завърши кариерата си в родния град. Действието се развива през 2010 година. И досега обаче футболът на стадион “Искър” не иска да пусне Киров от прегръдката си.
Емил Гъргоров (ЦСКА 1948)
Безспорно най-голямото име сред актуалните футболисти в Трета лига. Бадема реши да се завърне на терена след близо година отсъствие след тежката контузия, която получи като футболист на Берое, като сложи фланелката на лидера в Югозападната “В” група ЦСКА 1948. Техничарят веднага демонстрира огромната си класа и нагледно показа защо е цели пет пъти шампион, три пъти носител на Купата и веднъж на Суперкупата на България.
Кариерата на Гъргоров започва в славния столичен Локомотив, за който дебютира още през 1999-а - едва 18-годишен. За три години в “Надежда” Емо записва 66 мача и 13 гола в “А” група. Следва мечтан трансфер в ЦСКА и може би най-силният му период в кариерата - четири години на “Армията”, три титли и две купи, множество паметни европейски вечери, 92 мача и 48 гола в елита. Талантът му не остава незабелязан и юношата на столичните “железничари” е купен от френския Страсбург.
Престоят във Франция обаче не е белязан с кой знае какъв успех и през 2008-а, макар и за кратко, Гъргоров се завръща под наем в ЦСКА, а през 2010-а слага екипа на румънския Университатя (Крайова). През лятото на 2011 година Гъргоров рискува и приема предложението на абсолютния дебютант в елита Лудогорец. Трикратният шампион на България с ЦСКА не само става капитан на “орлите”, но и ги извежда до две шампионски титли, гарнирани с Купата и Суперкупата на България.
След две изключително успешни години в Разград Гъргоров се завръща в редиците на ЦСКА, след което заедно с бившия си съотборник на “Армията” Георги Илиев потеглят за далечен Китай, където работят с Ясен Петров в Шъджъджуан. След едногодишното си азиатско приключение Гъргоров отново става локомотивец - първо в София, а след това и в Пловдив. Малко след началото на сезон 2016/2017 подписва с Берое, но още във втория си мач със зелената фланелка къса връзки. След близо година без футбол, макар и на 36 години, Емо рестартира кариерата си в третодивизионния ЦСКА 1948. В “А” група има 302 мача и 97 гола. За националния отбор на България има 22 мача и 3 гола.