Петър Петров: Толкова години без титла на Левски - трудно се издържа! Караме я на средно положение

Легендарният ляв бек на Левски Петър Петров бе гост в токшоуто на Sportal.bg "От дузпа в тъч". Бившият национал говори за отбора на Делио Роси и предсказа поредна титла на Лудогорец. Петров се върна и към световните финали в Мексико през 1986 година."Добре знаем, че италианците са №1 в тактическо отношение. Делио Роси го доказва за тези два месеца в София. Не случайно отборът е допуснал толкова малко голове, но това се отразява на атакуващия стил, който Левски винаги е практикувал. Отбелязваме по-малко голове и затова резултатите не са толкова добри, колкото се очакваше при неговото идване. Мачът трябва да се спечели, иначе губиш две точки. За мен Лудогорец е най-класният отбор в България. Мисля, че и тази година няма да имат проблеми за шампионската титла. Играят атакуващ футбол, имат стил, представят се добре в европейските клубни турнири, правят добри входящи и изходящи трансфери - успехите при Лудогорец са реални. Наистина титлите им станаха много. Левски има шанс за купата. Липсата на успехи е голяма болка за нашите фенове", каза Петров пред Sportal.bg. "В Левски има голямо текучество на футболисти, треньори, взимат се средно качество играчи, които с нищо не допринасят за вдигането на класата на отбора, правят се летни и зимни селекции - това не води до никакви резултати, пречи на изграждането на стила на отбора. Затова резултатите на Левски през тези години са слаби. Не знам колко треньори и играчи минаха през Левски. Политиката на клуба е такава. В Лудогорец селектират качествени футболисти, макар и слабо известни. Те идват в България, развиват се, вдигат нивото на отбора и са продавани в по-класни клубове. Чужденците, които идват в Левски, световнонеизвестни, дори не знаят какво значи Левски. Идват, взимат си заплатите за година-две, и си заминават", продължи бившият защитник. "При Лудогорец вариантът с чужденците дава резултати и те са избрали този път. Преди години Гриша Ганчев беше тръгнал по него. Явно са копирали неговите неща. В Левски я караме на някакво средно положение - юноши, които не могат да се наложат, и чужденци, които нямат качества или не пасват на стила. И се получава едно голямо нищо. Мога да кажа, че център халфовете и вратарят играят на добро ниво, но сме слаби на бековете и по фланговете. Толкова години без титла, не е приятно. Всяка година се надяваме, но нещата не се получават. Надявам се, че ще настанат по-добри дни за Левски. Толкова години без титла и купа - това трудно се издържа", продължи Петров. "Мисля, че може да се даде положителна оценка за работата на Петър Хубчев в националния отбор. Има живец в отбора, постигнахме победи над стойностни отбори. Допускаме обаче фатални грешки срещу по-слабите. Нямаме големи възможности, нямаме класни играчи. И най-слабият футболист може да направи 2-3 силни мача на сезона. Нямаме класни играчи, това е истината", каза още бившият национал. "Имах шанса да участвам на световно първенство. Нашият отбор беше добър, направихме много добра подготовка. Постарахме се да дадем най-доброто от себе си. За първи път се класирахме за втората фаза, но просто целта беше да постигнем първа победа. Заслужавахме да спечелим срещу Южна Корея. Шансът ни изневери, лошото време принизи класата ни, а ние бяхме по-класният отбор. Грешка на спортно-техническото ръководство беше, че продължихме с натоварванията там. Излизахме на мачовете преуморени. Искаш, а не можеш. Нямаш въздух. Всички след световното бяхме свалили по 7-8 кг. Впоследствие разбрахме, че аржентинците са започвали всеки мач с 3-4 кг отгоре. Ние нямахме сили. За фланелката на големия Марадона нямаше спорове, защото Аян, Бог да го прости, един страхотен футболист и колега, го пазеше и добре го пазеше. Той имаше честта да получи фланелката на Марадона, аз успях да си сменя моята само с Буручага. Трябва да ви кажа, че фланелките им бяха неочаквано елементарни - и като материя, и като изпълнение. Отдалеч хващаха окото, но бяха слабо качество. Като се прибрахме от световното, я подарих на един приятел. В България най-трудно ми е било срещу Коце Костадинов от Ботев (Пловдив). Просто Петьо Зехтински му даваше пасове по конец, а той беше страшно бърз и аз винаги трябваше да внимавам", сподели още легендарният бранител на Левски пред Sportal.bg. "Имам един червен картон. Случи се на дербито с ЦСКА. Водихме 1:0, Стоичков получи пас на крилото, но си я поведе дълго и топката стана спорна. Хвърлих се и я изчистих в сектор "А", но Ицо си остави бутоните на гърдите ми. Ядосах се и го хванах за гушата. Боре Александров ни изгони и двамата. Когато се прибирах в тунела, чух публиката да изригва - бяхме вкарали втори гол. После токът на стадиона спря и накрая дербито завърши 2:2. Аз после се майтапех с моите колеги: "Ей, най-силния им футболист изкарах от игра и пак не можахте да биете!". С Ицо никога не сме имали проблеми след това, той е забавен човек", продължи Петров. "Това за бой в тунела след финала през 1985 година са митове и легенди. Как да се бием, като в тунела беше пълно с милиционери. Как ще посмееш да удариш някого! Имаше псувни, но нищо повече. Всичко беше на терена - Емо Спасов влезе грубо в краката на Коце Янчев, Стоичков хвана за гушата Емо, после Кокала бутна Ицо и това беше всичко. В днешно време това се вижда често по българските терени", каза още Петър Петров.