Кака определи мачовете на своята кариера
Носителят на "Златната топка" за 2007 година Кака определи най-значимите двубои от своята кариера. Очаквано в селекцията на знаменития нападател попаднаха мачове на Бразилия и Милан. Бразилия - Германия 2:0, 2002 годинаНе взех участие в този мач, но съм горд, че бях част от отбора. Бях нервен преди финала, защото играехме срещу Германия - един от възможно най-трудните съперници. След втория гол на Роналдо вече знаехме, че ще спечелим. Оставаха пет минути и Фелипао (бел. авт. - Луис Фелипе Сколари) ме погледна и ми каза: "Сваляй анцуга, хлапе. Дойде твоето време". Дори не загрявах, отидох директно до тъчлинията. За съжаление не остана време да вляза в игра. Бях обаче точно зад рефера, когато наду последния съдийски сигнал. Чувството беше невероятно! На 20 години станах световен шампион с Бразилия! Беше страхотно!Ливърпул - Милан 3:3 (3:2 след дузпи), 2005 годинаТова беше исторически, впечатляващ мач. Имахме една от най-добрите дефанзивни линии в историята - Дида, Кафу, Стам, Неста и Малдини. Когато Креспо направи 3:0 след мой пас, бяхме уверени в успеха. Все още не знам как Ливърпул успя да изравни за шест минути след почивката. Почувствах се много зле, когато Дудек спаси дузпата на Шевченко. В този ден научих важен урок: във футбола никога не приемай нещата са гарантирани. След това записах много победи, с които облекчих болката от поражението в този финал, но това си остава важен мач в моята кариера. Бразилия - Франция 0:1, 2006 годинаВтори мач, в който загубих. Избрал съм тези две загубени срещи, защото научих много от тях. Отборът на Бразилия на световното в Германия през 2006 година беше невероятен! Имахме Кафу, Роберто Карлос, Роналдо и Роналдиньо, който тъкмо бе спечелил Шампионската лига с Барселона. В този ден обаче Франция разполагаше със Зидан, който играеше най-добрия си футбол. Една наша грешка и мечтата ни замина. Аз обаче станах по-силен и се зарадих с енергия за успехите, които предстояха на следващата година. Милан - Ливърпул 2:1, 2007 годинаРеваншът. Горяхме от мотивация този път да спечелим и да не допуснем това, което се случи на финала преди две години. Пипо Индзаги вкара два гола, но в самия край Дирк Каут намали резултата. Започнахме да си задаваме отново същите въпроси: ще се случи ли отново? Пак ли ще загубим от Ливърпул? Напрежението се усещаше. Този път обаче дарихме феновете си с победата и купата, която заслужаваха. Беше чудесно! Бях в своя пик, 2007 година беше най-важната в моята кариера. Милан - Бока Хуниорс 4:2, 2007 годинаТова 4:2 създава впечатление, че мачът е бил лесен, но не беше така. При 2:1 вкарах трети гол в 61-ата минута, бях благословен. Показах надписа под моята фланелка "Принадлежа на Иисус". След края на финала се радвахме като деца. И когато си мислех, че нещата не могат вече да станат по-добри, бях определен за най-добър играч в мача.