Карл Маес: Не осъзнавах какво се случва, когато с Клайстерс бяхме на върха
Карл Маес e човекът, който извежда Ким Клайстерс до върха на световния тенис. Той започва да работи с нея още, когато тя е на 11 години. Маес я изгражда като тенисистка и работи с Ким на два пъти в професионалната й кариера. Превръща се в един от най-уважаваните специалисти в света на тениса, известно време води тима на Белгия за “Фед Къп”, а две години и половина прекарва като шеф на женския тенис на Великобритания.
След като се отказва от тениса Клайстерс поема клуба в родния й град Бре и го превръща в тенис академия. Тя кани Карл да се заеме с тренировъчния процес и от няколко години двамата работят заедно в ново поприще.
Пред Sportal.bg Карл Маес разказа за работата си с Ким, за академията и даде мнението си за развиетието на женския тенис.
- Ким реши да се заеме с академията и ти се обади. Как започна всичко?
- Аз започнах да работя с Ким, когато тя беше на 11 години. Така че обаждането не беше от някой непознат. Аз имах моя малка академия в другия край на Белгия. Трябваше със семейството ми да се преместим тук. Това беше най-трудната част, защото ние си живеехме щастливо в Остенд. Това беше най-голямото решение - дали искам да се преместя заедно с жена ми и децата. Професионално решението беше лесно, тъй като това е едно от най-хубавите места, на които можеш да работиш в Белгия. Имаше една лесна част и една трудна.- Колко различни са работните ви отношения с Ким. Преди ти й даваше инструкции, а сега е обратното.
- Не е като тя да ми казва какво да правя. Малко по-сложно е. Тенис училището е под мое ръководство. Аз мога да използвам името й, но не съм нейн служител. Ние обсъждаме нещата, но аз мога да взимам решенията. Аз винаги се консултирам с нея относно посоката на цялостния процес, но тя не ми е шеф.- Каква е посокота с младите тенисисти, които искат да станат професионалисти?
- Имаме деца, които играят за удоволствие и професионални тенисисти. Янина Викмайер и Елизе Мертенс са част клуба, така че имаме две тенисистки от топ 100. Освен това работим млади играчи, които се опитват да станат професионалисти. Опитваме да комбинираме двете неща - резултатите и играта за удоволствие.- Едно от най-трудните неща е преминаването от юношите при професионалистите. Как помагате при този процес?
- Това е много труден процес. Много хора вярват, че могат да станат професионалисти, но пътуването е много дълго. Средната възраст в топ 100 при жените е 24,7 години, а при мъжете е 27. Това прави пътуването още по-дълго, което пък означава, че ще струва повече пари. Трябва по-голямо търпение. Опитвам се да обяснявам, че пътят от юноши и девойки до професионалистите е дълъг и процесът е по-важен от крайния резултат. Разбира се, те трябва да имат мечти, че ще станат професионални тенисисти и ще печелят турнири. Но за повечето хора няма да се случи. Те няма да спечелят пари, а ще им коства пари. Така че трябва да се намери начин да оценят пътуването, колкото и крайната цел, която повечето няма да достигнат. Трябва да бъдат реалисти.- Тук имате “Енерджи Лаб”, чрез която следите страшно много елементи от играта. Това ли са разликите в тениса от преди 20 години, когато започна да работиш с Ким - развитието на технологиите и по-голямото знание по отношение на храненето, фитнеса и други неща?
- Да, можем да измерваме много неща на корта и извън него. Има много повече информация за това какво да се яде, как да се подготвяш за мачове. Затова тенисът в момента е на много по-високо ниво по отношение на физиката. Чистият талант, който Ким има, винаги ще е решаващ за това дали ще станеш добър тенисист. Но мисля, че сега средното ниво е по-високо, защото тези играчи извличат най-много от тези неща. Много добрите тенисисти, тези с голям талант, като Роджър Федерер, те нямат нужда винаги от всичко това, защото притежават толкова много талант. Но тези на по-ниското ниво получават повече от технологиите и това познание.- Този голям обем от информация трябва да бъде обработен преди да стигне до тенисиста и това е ролята на треньора, нали?
- Да, точно така. Защото за един играч това е прекалено много информация. Един треньор трябва да анализира получената информация и да предаде надолу към тенисиста само това, което е необходимо да знае, за да подобри играта си.- В един период Белгия имаше две от най-добрите тенисистки в света в лицето на Жустин Енен и Ким Клайстерс. Каква е ситуацията в момента?
- За това ти трябва и много късмет. Елизе Мертенс е млада и талантлива, но не е Жустин или Ким. Двете бяха на върха още като 19-годишни. Елизе е на 21 години и е в топ 40, което е много добре. Радваме се, че тя е при нас, но тя няма да стане Ким или Жустин. С тях двете имахме много късмет. Те бяха талантливи, имаха отлична среда за развитие. И двете стигнаха до номер 1 в света. Това не е заради треньорите или федерацията, просто бяха много, много талантливи и работиха страшно много.- Ким има тенис академия, Жустин също. За тях сигурно това е част от процеса да дадат нещо обратно на тениса в Белгия.
- Да, до някаква степен. Ким се опитва да даде нещо обратно. Тя се опитва да изгради една къща, в която всичко е под един покрив. Всичко, което е видяла, опитът, който има, да го предаде на следващото поколение.- Какви са очакванията и интереса към тениса в Белгия в последните години, когато успехите не са както преди?
- Много е трудно. В последно време интересът се покачи за първи път от десет години. Повече деца играят тенис. Когато Ким и Жустин играеха, се беше покачил с 50 процента - от 100 000 на 150 000. После постепенно намаляваше, но тази година има покачване. Може би причината е Давид Гофен и отличното представяне в “Купа Дейвис”, но не е същото като преди 10 години.- Според мнозина тенисът прекалено много започва да залага на физиката и това намалява качеството.
- Да, съгласен съм, че насоката е такава. Не знам, но се радвам, когато гледам тенис, в който се разчита на физиката. Има по-кратки разигравания, точките се завършват по-директно. Хората, които са свикнали да гледат Мартина Навратилова и Крис Евърт, които пласират топк ата, излизат на мрежата, на тях може да не им харесва. Сега се разчита повече на физиката. Мисля, че е въпрос на вкус. Лично за мен е положително, че тенисът става по-физически. Знам какво трябва да правят момичетата, за да могат да играят по този начин.- Най-добрият белгийски тенисист Давид Гофен е по-техничен играч, както и Григор Димитров. Това се изтъква като една от причините те да не могат д
а спечелят титла от Големия шлем.
- От доста време постоянно се говори как Димитров ще спечели Шлем един ден, но ще бъде трудно. Наскоро Гофен победи Ник Кирьос, но преди това имаше само загуби от него. Ако погледнете как сервира Кирьос. В този мач Гофен сервираше невероятно, но обикновено не е така и това е основна причина да губи.- В отсъствието на Серина Уилямс в женския тенис в момента силите са изравнени, всеки има шанс, но нивото не е много високо.
- Винаги има недоволни. Ако Серина и Винъс доминират, не се харесваше, защото те печелеха през цялото време. Сега Серина не играе, всеки има шанс, но пак има критики, защото хората не могат да се идентифицират с някоя определена тенисистка. Мисля, че е добре, когато има вълнуващи мачове. Например, когато Федерер или Надал играят и направят добър мач. Около тях има една аура за това колко са добри и това го прави по-специално. Ако Плишкова или Мугуруса изиграят много добър мач, при тях няма този “уау” фактор. Ако Мугуруса спечели седем титли от Големия шлем, при нея ще бъде подобно. Тези неща изискват време и са на периоди.- Какво беше, когато беше с Ким и тя беше на върха на тениса?
- Не знам. Защото по това време не мислех за това. Ако знаех, щях да оценя по-различен начин тези моменти. Бях млад и не осъзнавах какво преживявам. Сега си мисля: “Уау. Това е невероятно”. Тогава обаче да я подготвям за финал на Голям шлем беше същото, както да проведем една тренировка тук, в Белгия. Не осъзнавах нивото в тениса, на което бяхме, по това време, защото бях прекалено млад. Мислех си: “Това е готино, финал на турнир от Големия шлем, разбира се”. Приемах го за даденост, сега не бих го приел така, защото знам колко специално е било. Но може би е било по-добре, че съм го възприемал по този начин.ЕМИЛ ЯНЧЕВ