Красимир Балъков: Ако не сме заедно, няма как да успеем

Не трябва да се работи „на парче”, ако искаме да имаме успехи, твърди главният мениджър в обширно интервю за „Видеосат“

– Г-н Балъков, „Етър” е пред изключитено важен мач с „Пирин”?

– Така е, мачът с „Пирин” освен футболните качества изисква и много характер, заряд и воля за победа. Трябва да се опитаме в първата среща в понеделник да постигнем максималното. Нашият отбор може много повече, но първо трябва да се спасим.

– Още като дойдохте, казахте че основната цел ще е борбата за оставане. Но новите футболисти, които дойдоха, не вдигнаха ли още малко нивото?

– Те вдигнаха нивото определено. Но нещата опират и до финансови възможности. Ето, Лас Мане, който е един от най-качествените млади футболисти, дойде във Велико Търново без пари, благодарение на контактите, които имам. Докарахме го чрез Лъчо Танев и Хосе-Мари Бакеро, като на мача с „Пирин” по всяка вероятност и двамата ще бъдат на стадиона. Това е още един повод да дойдат повече зрители. Всички играчи играят определено за ниско заплащане, имат добри качества, но на този отбор му трябва време.

– Липсата на тренировъчните терени изигра ли своята роля?

– Това е една болна тема, която бе поставена още при моето идване пред г-н Панов. Търси се решение, засега нямаме конкретно развитие, но нещата се движат. Това е другата част от моите задължения като мениджър на клуба – преструктуриране, защото този модел, който заварих, няма бъдеще. Разговарял съм с хората, с които трябва, и когато завърши първенството, ще си дам един цялостен отчет на нещата – как съм ги видял тук и как трябва да функционират в бъдеще. От великотърновският бизнес и от общината зависи дали тези неща ще се случат. Те са по-важни от всичко друго, защото става въпрос за бъдещето на футбола в града. Ние миналото лято издигнахме теза за възраждане на футбола, това е хубаво като идея, но тя трябва да има реални покрития.

– Само парите ли са от водещо значение, липсата на средства убива ли мотивацията?

– Футболът е комплициран бизнес, той е жив бизнес, емоционален, там всяко закъснение подсъзнателно влиза в главата на футболиста. Така е навсякъде по света. Аз обичам да има дисциплина и ред, и ако няма – изисквам ги, но когато нещата не са както трябва, трудно е да се изисква. Не ми се иска да влизам в българския начин на мислене, напротив, искам да изляза от него.

– Да, но Вие с опита си внедрихте ваши правила. Бързо ли бяха приети в клуба и сработиха ли?

– Клубът има малко работници. Имаме двама основни служители плюс придружаващ персонал, и треньорско ръководство. Нямаме кой знае какъв натоварващ бюджет и тези хора получават сравнително ниски заплати. Тези неща трябва да се преструктурират, ако искаме да развиваме футбора тук. Най-важен за мен е въпросът: искат ли великотърновските бизнесмени да има футбол? Навсъде бизнесът подпомага спорта, имаме достатъчно фирми и във В. Търново, които тряба да заделят и да помогнат за възраждането на нашия футбол. Защото футбол без пари не се прави. Това си е живата истина.

– Има ли напрежение в клуба и отбора?

– Напрежение се опитваме да няма, освен ако сами не си го вкараме. Футболистите са спокойни и аз се опитвам да им обясня, че футболът не се играе със страх и негативна нагласа. След „Пирин” ни предстои още един бараж срещу „Дунав” или „Витоша”. Но нека си свършим първо работата срещу „Пирин”. Те са известни със своя дух, макар да имат по-малко квалитетни играчи от нас. Определено ще са бойци. В такива мачове квалитетът играе по-малка роля, по-важни са желанието и зарядът и това се опитвам да обясня на моите футболисти. Това ще е мач на характер. Но ние през цялото време си играем доминиращ футбол, аз дори като треньор на „Литекс” не съм играл толкова доминиращо, колкото с „Етър”. Отборите срещу нас се затварят, ние притежаваме повече топката, правим много атаки, което е приятно за феновете. Проблемът е, че понякога се правят грешки и те са винаги наказвани от противника, затова и имаме по-малко точки.

– Има ли „Етър” проблем с наказани и контузени играчи за срещата?

– Не. Целият отбор за първия мач е на линия без изключения. Наказанието на Бадара изтече, Ники Колев не игра в последния двубой, тъй като имаше мускулни проблеми, но и те са изчистени. Надявам се всички да сме на бойна нагласа и в понеделник да зарадваме нашите привърженици.

– Призовахте вече за масова подкрепа срещу „Пирин”…

– Аз не мога да бъда недоволен от тези 1500-1800 зрители, които идват. Малко е, но ние тепърва градим нещо и хората искат да видят дали нещата се случват, аз ги разбирам. Първо благодаря на най-верните ни фенове, които идват навсякъде и ни подкрепят горещо. За нас всеки лев е важен, затова с „Локо” (Пд) оставихме билетите по 8 лв., но сега за оставащите срещи решихме да ги намалим на 4 лв. Парите тук остават настрана и искаме да привлечем колкото може повече хора на стадиона, защото ни трябва подкрепата на цялата общественост. Надяваме се всеки фен, който досега е давал по 8 лв., да доведе със себе си още по един-двама души. Ако напълним поне официалната трибуна с 4000 души, ще бъде страхотна атмосфера и голяма подкрепа за футболистите на терена.

– А какво е бъдещето на клуба, къде виждате „Етър” в следващите сезони?

– Бъдещето на „Етър” при всички случаи минава през оставане в Първа лига, но дори и да се случи най-лошото, тук във В. Търново един път завинаги трябва да се разбере дали тези, които обещават, искат наистина да има футбол. Нека минат баражите и каквото и да се случи, аз после ще направя пресконференция, на която ще кажа всичко, каквото съм заварил, как съм го видял, какво искам да направя занапред, какво трябва да се промени и как да стане. Аз съм далеч от това да внедря всичко, което знам от Германия, но има неща, които могат да се приложат в България. Те са прости, но трябва да има желание от всички хора, които участват в изграждането на футбола, и много здраво рамо от Общината, защото без нея трудно може да се прави футбол.

– Сблъскахте ли се вече с упреци към Вас – кой да играе, защо еди кой си играе?

– В социалните мрежи всички разбират от футбол. Там има доста фенове, които се опитват да отправят упреци и критики, но аз съм свикнал на това и ги разбирам, защото всеки гледа през собствената си призма. Аз имах две срещи с феновете и им казах, а преди това и Цанко Цветанов им го е казвал: не е работа на феновете да казват кой да играе. Ние затова сме учили, цял живот сме във футбола, знаем защо пускаме този или онзи. Няма как всеки да го разбере, просто защото не е вътре в кухнята. Фенът е нещо много важно за футбола, без него не може да има футбол. Уважавам тяхното мнение и се опитвам да им го обясня. Но аз съм изключително доволен, че след първия мач със „Септември”, когато имаше негативни изживявания, те после видяха, че начинът на игра задоволява тяхното разбиране за футбола и ни подкрепят изключително много. След мача с „Лудогорец”, който ни беше най-слабият мач, те пяха, радваха се и аз съм много благодарен. Това е футболът. Той е повече от победа и загуба, а е изживяване и емоция, да бъдеш предан на отбора си и в лоши и хубави моменти. Това в момента показват и нашите фенове, затова ги уважаваме и подкрепяме. Ние сме всички заедно, ако не сме – няма как да имаме успехи.

– Запазихте треньорския екип, доволни ли сте и предвиждате ли някакви промени?

– Нямаше причина да сменяме никого. Станислав Генчев е много компетентен млад и кадърен човек. В началото на кариерата си всеки трупа опит и има трудни моменти. Илиян Киряков е от години във В. Търново, за него футболът е отворена книга. Калоян Чакъров много приятно ме изненада с компетентността си, явно Италия е допринесла много за развитието му. Не мисля, че треньорският щаб е причина да стигнем до баражите за оставане. Във футбола има три компонента, които не трябва да се игнорират: първото е бюджетът, второто е компетентността на клуба и третото са кадрите, футболистите. Тези три неща преди са били много трудни – влизане в Първа лига, правене на бюджет и селекция в движение, много е било тежко, когато нямаш структура. Затова искам от догодина да променя (ако може, а ако не може – няма да има футбол) структурата – с ясни правила и за бизнеса, и за общината, със структурни промени. Не може един човек да изпълнява три-четири функции, така футбол не се прави. Повечето фирми в България работят по този начин, но това не е нормално и качествено.

– Имате ли подкрепата на вашите съотборници от САЩ-94 – Бончо, Илиян, Цанко?

– Имам от всички. С Цанко се чуваме много често и е информиран за всичко, той е в управата на клуба. С Александър Нанков, който е също член на Управителния съвет, с проф. Камарашев държим постоянна връзка и се опитваме да завършим първенството по този начин. Много е тежко, но като сме се хванали на хорото, ще го завършим. Но после трябва да се седне на масата и да се обясни на всички, включително и феновете, как трябва да се работи. Защото този български манталитет понякога пречи да се гледа в перспектива, а всичко се прави на парче. Това не е в моята кухня. Говорим за структури и възраждане на футбола, но трябва да има факти.

– Вие положихте вече основите…

– Нищо още не съм положил. В момента работя на принципа, който беше тук отпреди. Аз сложих само ред и дисциплина в спортно-техническата част, йерархията и в клуба, и в отбора е на топ ниво, няма групички и разделение, има колектив и всичко е на ниво като в един топ професионален клуб. Но това е само част от нещата. Ако се продължи начинът на работа като досега, не може да има бъдеще. Аз съм се прибрал и съм седнал на масата с шефовете и сме се разбрали. Оттам нататък сядаме и се разбираме какво ще правим занапред.