В ШЛ Мадрид вече печели „защото така”
Реал Мадрид победи „защото така”. Защото е отбор специалист по преобразуването на действителността, по откъсването от футболната ортодоксалност. В това отношение няма равен. В Мюнхен заби две крошета в противниковата челюст и толкова – нокаут. Като изключим головете, Мадрид не показа нищо от всички онези неща, които се предполага, че трябва да предложи един победител във футболен мач. Малко игра с топката, допусна поредица от голови положения пред своята врата и така и не можа да полети в атака. Този път го нямаше на сцената дори и Кристиано Роналдо. Нещата от футбола – толкова сложен, толкова хазартен, толкова необясним. Понякога Реал Мадрид може да бъде разбран единствено от… Реал Мадрид.
„Лос меренгес” са се научили толкова добре да играят и да печелят в Шампионската лига, че на моменти си позволяват дори да не играят футбол. Това е като да се пуснеш на руска рулетка, когато си повярваш, че познаваш много добре куршума.
В баварската столица им стигнаха само няколко минути на блясък, както биха стигнали и на гений на изкуството в последните му изпълнения в живота. На „Сантиаго Бернабеу” обаче ще им е нужно нещо повече от един куршум, въртящ се тласък след тласък към цевта, без никога да се качва в нея. Футболът обичайно си прибира всички дългове, а полученият в първата среща с Байерн (Мюнхен) няма да се изплати само с късмет. Шампионската лига прави от 93-ата минута онова, което правят телекомуникационните компании с платените телевизионни канали: оставят ти ги да свикнеш с тях и ти ги прекъсват точно в деня на двубой като Байерн – Мадрид. Зная за какво говоря.
На „Алианц Арена” Реал Мадрид имаше броените на пръстите на едната ръка минути на преимущество плюс супергол на Марко Асенсио. Толкоз. Този отбор гради върху старата легенда за черната котка (символично се и преоблече в този цвят затова) свой собствен мит, но дори и да изброим тези минути на надмощие цифрата ще бъде надхвърлена от броя създадени голови положения от Байерн.
Защо? Защо на най-добрия играч в мача, готов да дръпне спусъка за 2:0, му бяга топката, както не би избягала и на юноша? Защо Роберт Левандовски, същински сериен убиец, изпуска сам срещу вратаря, без дори да уцели и вратата? Защо всяка пусната на половин метър от вратата топка отива навсякъде другаде, само не и вътре в нея? Футболът просто е спорт, в който няма да намерите точни отговори. Тези въпроси в множество случаи се е налагало да си задава Мадрид, а днес е ред с тях да си блъска главата Байерн.
Като изключим спечелването на победата, Мадрид се провали във всичко друго в Германия. Провали се дори и в контролирането на мача, все едно отстъпваше топката, а не че не умее да я задържа. Байерн в началото не се осмеляваше много да напира и вероятно това се дължи на годините на европейско владичество на „белите”. След половин час игра обаче германците нацелиха ваксата – с контраатака… от изпълнение на аут!
От аут могат да се случат много неща – от онези голове на Тамудо и Тони до някой автогол, ала осъществяването на контраатака срещу вече подредил се в защитна формация отбор заслужава само възхита. Сякаш в този момент на терена имаше две топки на терена, а гостите виждаха само въображаемата от тях. Кейлор Навас още продължава да чака, вероятно дори и точно когато четете тези редове, центриране от Йошуа Кимих.
И пак европейският първенец намери начин да отговори, при това точно преди почивката. И пак центриране на Дани Карвахал. И пак замахване на Кристиано Роналдо за задна ножица, оставило вратаря и защитниците притихнали като на опашката на бдение. И пак започна литургията със завършването на превръщането на Марсело в Уго Санчес, който вкарваше голове с деснячката, с левачката, с главата и с… Бутрагеньо. Доброто в този случай бе това, че Кристиано не си свали фланелката.
И може би, след всичко видяно и преживяно, именно това е голямата заслуга на най-добрия Мадрид на нашата ера: че побеждаването на Байерн (Мюнхен) на полуфинали в битката за Европейската купа не се подчинява на никакво точно анализиране и изчисление на играта. Става просто „защото така”. Също като да приемеш за даденост щастието или избирането на цветова гама.
Хосе Самано и Мануел Жабоис, „Ел Паис”