Седемте разлики между Барса от миналия и този сезон
Непобеден и убедителен лидер в Ла Лига, преспокоен по пътя си напред в Шампионската лига, отборът на Барселона бързо се изправи на крака след неубедителния си сезон 2016/17 и последвалото потресаващо напускане на Неймар. С идването на Ернесто Валверде за старши треньор каталанците осъществиха огромни промени в играта си, и все за добро. Те са седем на брой и ви ги представяме в следващите редове.
(ПОЧТИ) КРАЙ С 1-4-3-3!
Макар че от самото си идване на поста Валверде показа уважение към клубната традиция, той използва типичната система 1-4-3-3 съвсем рядко. Неговата Барса намери своето равновесие в схемата 1-4-4-2 с Лионел Меси отново в централни зони, с двойка опорни халфове в лицето на Серхио Бускетс и Иван Ракитич и с външни халфове с много различни характеристики. Когато Андрес Иниеста (или Филипе Коутиньо) дърпа предвид природата си към центъра, Усман Дембеле използва скоростта си по вертикалата на отсрещния фланг, а Паулиньо се приспособява всеки път според заетата от съотборниците му позиция. Всичко това прави играта на „блаугранас” много трудна за разгадаване.
ПОВЕЧЕ ШИРОЧИНА, ПО-МАЛКО ВЕРТИКАЛНОСТ
С новата си организация в играта Барса върна акцента към съзидателността в центъра на терена. От бързите преходи в атака с марка MSN – запазена марка на ерата „Луис Енрике” – днес „лос кулес” залагат на контрола върху играта с притежание на топката и предпочитат да разширяват полето на действие върху терена вместо да търсят дълбочина (при все че Луис Суарес умее да използва и най-малката несъобразителност и грешка в подредбата на съперниковата защита). Този стил обаче показва и определени ограничения срещу ниските защитни блокове, както се видя и в първата осминафинална среща от ШЛ на гости на Челси (1:1).
МЕСИ, ВОЛЕН КАТО ВЪЗДУХА
След като бе издърпан малко по към фланга от Луис Енрике, Лионел Меси отново се върна от есента на силната си позиция като втори нападател и сега действа зад гърба на Луис Суарес. Аржентинецът се дърпа доста назад като куотърбек в първата фаза на градежа на атаката (близо до Бускетс и Иниеста) и от прецизните му пасове и компютърно разчитане на играта се възползват бековете на Барса, особено Жорди Алба, и централният нападател. И докато бележи малко по-малко голове от миналия сезон (0,78 на мач срещу 1,04 през 2016/17), Меси вече е направил почти толкова асистенции (16), колкото за целия минал сезон (19).
ЗАЩИТА ОТ ЖЕЛЯЗО
Да, в предишния сезон „блаугранас” вкарваха повече голове (2,96 на мач в първенството и ШЛ срещу 2,39 сега), ала през този защитата им допуска доста по-малко попадения (0,45 на мач срещу 1,02 през 2016/17). В този смисъл предприетата от Ернесто Валверде тактическа еволюция позволява намирането на по-добър баланс и по-добро покриване на терена. С това не се цели принизяване на заслугите на трио MSN, а само се посочва липсата на дисциплина на членовете му в защитната фаза на играта. Днес Барса играе много по-компактно и с по-близко събрани линии, следователно оставя по-малко пространства за игра на съперниците си.
УЗРЕЛИТЕ МЛАДЕЖИ
Отвъд колективното подобрение на дефанзивния сектор на отбора обаче има и индивидуална заслуга на двама души, които много вдигнаха нивото си от лятото насам: Самюел Юмтити и Марк-Андре тер Стеген. Френският централен бранител и германският вратар се превърнаха в уважавани фигури за своите съотборници, а в добавка се утвърдиха и в големи национални отбори като тези на своите родини. И на земята, и във въздуха двамата въплъщават всичко модерно в играта за футболисти на своите постове и помогнаха на Барса да дръпне пред конкурентите си.
ПАУЛИНЬО – ЧОВЕКЪТ, ПРАВЕЩ ВСИЧКО (И ТО ДОБРЕ)
Неговото пристигане предизвика всеобща почуда, скептицизъм и насмешки. След провала си в Тотнъм (2013-2015) и два сезона далеч в Китай (2015-2017) никой не вярваше сериозно във възраждането на Паулиньо в Барса. Затова и бразилецът се отдаде напълно на ролята си в отбора на швейцарско ножче и запълваше всякакви празнини, най-вече отдясно. Силните му страни? Идеалното приспособяване към движенията на неговите съотборници му позволява да ги покрива, нахлува от дълбочина отвъд линията на защитата на съперника и винаги се предлага като вариант за пас. А отгоре на това има и решаващ принос: с 8-те си гола във всички състезания е третият най-добър реализатор за каталанците този сезон.
БЕКОВЕТЕ ОТНОВО СА СИЛА
Ако има някой футболист от отбора, когото напускането на Неймар да е освободило, това без съмнение е Жорди Алба. След заминаването на бразилеца с рекорден трансфер към Пари Сен Жермен левият бек отново получи изцяло на свое разположение левия фланг и се възползва отлично. Испанският национал си намери мястото и нямат преброяване опустошителните му комбинации с Меси около противниковото наказателно поле. От другата страна Нелсон Семедо бързо накара всички да забравят за люшканията в представянето на Алейш Видал и Сержи Роберто след напускането на Даниел Алвеш. Португалецът е същински специалист в ролята си и много ще липсва, докато се възстановява от мускулната си контузия.
Седрик Шапюи, „Франс Футбол”