САС взе решение за емблемата на ЦСКА, плащането се отлага заради Борносузов
Софийският апелативен съд взе решение за активите и емблемата на ПФК ЦСКА АД, за които "Ред Енимълс" обеща да плати осем милиона лева. От него става ясно, че плащането се отлага за неопределен период от време. Съдът е отхвърлил абсолютно всички възражения, но е направил изключение и дава право единствено на Атанас Борносузов да обжалва във ВКС, въпреки че и неговата молба е отхвърлена. Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му. Припомняме, че на САС му отне три месеца, за да вземе това решение. Все още не е ясно кога най-високата инстанция ще се произнесе.Определение№ 679гр. София, 02/26/2018 г.СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, 9 състав, в закрито заседание на 23.02.2018 г. в състав:Председател: Мадлена ЖелеваЧленове: Галина И.Васил Христакиевразгледа докладваното от съдията Христакиев ч. д. н. № 6034 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 729, ал. 4 ТЗ, образувано по жалби срещу определение на Софийски градски съд за изменение и одобряване на частична сметка за разпределение.Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.І. Производството по несъстоятелност се води срещу [фирма]. На 30.05.2017 г. синдикът е извършил продажба като цяло на имущество от масата на несъстоятелността, продавайки подробно описани движими и недвижими вещи, вземания и търговски марки. За купувач на имуществото е бил обявен кредитор с приети вземания – [фирма] с предложена цена в размер на 8000000 лв. На 19.06.2017 г. синдикът е представил за одобрение първа частична сметка за разпределение на част от цената по продажбата, а именно 7835367.50 лв., заделяйки остатъка от 164632.50 лв. (равен по размер на внесения от купувача задатък) за покриване на бъдещи разноски по несъстоятелността. Сметката е била обявена в търговския регистър на 22.06.2017 г.След разглеждане на постъпилите възражения съдът по несъстоятелността е постановил обжалваното в настоящото производство определение. ІІ. По отделните жалби въззивният съд прие следното.1. По частната жалба на кредитора А. Б..В производството е прието вземане на същия в размер на 624.51 лв. с ред на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ. С оспорваната сметка за това вземане е предвидено удовлетворяване в пълен размер. С възражението си кредиторът, без да излага доводи за незаконосъобразност на сметката във връзка с предвиденото удовлетворяване на вземането му, е възразил, че в сметката не са предвидени всички вземания по т. 1 на чл. 722, ал. 1, вместо което са разпределени суми за вземания от следващ ред (т. 3), както и че на последно място в сметката е предвидено частично удовлетворяване на публични вземания на НАП с поредност по т. 6.С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил възражението без разглеждане като недопустимо по съображение, че с оглед предвиденото пълно удовлетворяване за възразилия кредитор не е налице интерес да възразява срещу сметката.В частната жалба на кредитора се поддържа, че въпреки предвиденото пълно удовлетворяване, за него е налице интерес от оспорване на сметката, тъй като незаконосъобразността на същата ще препятства обективното му удовлетворяване в качеството на кредитор. Жалбата е неоснователна. Установената в чл. 728 ТЗ легитимация за възразяване срещу сметката за разпределение не изключва общото изискване за наличие на интерес от исканото съдебно постановление (изменение или отказ да се одобри сметката). Такъв интерес е налице само когато при удовлетворяване на възражението изменената, респ. новата сметка би довела до по-голяма степен на удовлетворяване на възразилия кредитор. Да се приеме обратното би означавало да се признае на възразяващия кредитор, в отклонение от общото правило на чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 621 ТЗ, възможността да търси защита на вземанията на други кредитори, дори и когато същите не са възразили срещу сметката, считайки, че същата отговаря на признатите им права и интереси. В разглеждания случай евентуален отказ да се одобри сметката не би довел до удовлетворяване на кредитора в по-пълна степен, доколкото за същия е предвидено цялостно удовлетворяване. Поради това за същия не е налице интерес от подаването на възражение по чл. 728 ТЗ, правилно първоинстанционният съд е оставил подаденото възражение без разглеждане, съответно частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. 2. По частната жалба на [фирма].С възражението си кредиторът, за чието вземане (прието с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8) в сметката не са предвидени суми поради изчерпване, е оспорил на първо място предвиденото по т. 1 от сметката разпределение на сумата 4486200.48 лв. за погасяване на 36.50 % от приетите публични вземания на държавата в лицето на НАП. Конкретни доводи не са изложени, най-общо е заявено, че заделената сума, респ. процентът на удовлетворяване, са необосновани и произволни.На второ място, оспорил е предвидени за пълно удовлетворяване в реда по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ вземания на кредиторите С. Г., В. Ц. и Б. Г.. Възражението в частта относно вземането на кредитора Г. първоинстанционният съд е намерил за основателно, макар и не по изложените от възразилия кредитор съображения, а доколкото кредиторът Г. до момента на обявяване на сметката не е предявил вземането си. Затова с предвидената за този кредитор сума от 7500 лв. съдът е предвидил за допълнително удовлетворяване на публичните вземания по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.В частната жалба се възпроизвеждат доводите относно публичните вземания, както и доводите, че вземанията на кредиторите Г. и Ц. не представляват разноски по несъстоятелността по чл. 722, ал. 1, т. 3 вр. чл. 723 ТЗ. Вземанията на тези кредитори са приети, по вида и основанието си представляват произтичащи от трудови правоотношения обезщетения, възникнали в хода на производството по несъстоятелност. Поради това същите безспорно се явяват разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 723, т. 3 ТЗ, поради което правилно са включени в реда за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ.По отношение на бланкетния довод за необоснованост на предвиденото удовлетворяване на публични вземания по т. 1 от сметката следва да се съобрази, че с вписан през 2012 г. запор върху трите търговски марки, включени в кръга на продадените активи, са обезпечени публични вземания в размер на 5656978.53 лв. При извършване на продажбата началната оценка на трите марки общо е представлявала 56.07750596 % от общата начална оценка на продаваното имущество, следователно при съобразяване на това съотношение съответстващата на трите марки цена по продажбата е в размер на 4486200.48 лв., която сума именно е предвидена за удовлетворяване на обезпечените със запора върху марките публични вземания, същите приети с общ размер 12292256.24 лв., т. е. при правилно изчисления процент на удовлетворяване от 36.50%.По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.3. По частната жалба на [фирма].С подаденото възражение кредиторът, с прието вземане в размер на 404055.32 лв., обезпечено с особен залог върху същите марки и ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, е оспорил сметката относно предвиденото по т. 1 от същата разпределение на сумата 4486200.48 лв. за погасяване на публични задължения към държавата в лицето на НАП, обосновано с доводи, че вписаният запор върху продадените три търговски марки не създава привилегия, противопоставима на кредитора, обезпечен с особен залог върху същите марки, евентуално, че получената срещу марките цена следва да се разпредели между двамата кредитори по съразмерност. В частната жалба се поддържат изложените във възражението доводи, че запорът и възбраната, макар и да обезпечават съответното вземане, не създават в полза на неговия носител привилегия спрямо останалите конкуриращи кредитори на същия длъжник по подробно изложените в жалбата правни аргументи, като се претендира на основание особения залог на жалбоподателя обезпечените негови вземания в размер, по-нисък от получената цена на марките, да бъдат удовлетворени изцяло.Жалбата е неоснователна.Относно размера на заделената за публичните вземания сума по т. 1 от сметката изцяло важат съображенията, изложени по-горе (т. 2).Преди всичко неоснователен е доводът за мълчаливо изменение на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, извършено с изменението на ЗОЗ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.). Действително в новата редакция на чл. 26 ЗОЗ е отпаднала съществувалата до този момент специална възможност за вписване на запор, наложен по реда на ДОПК (чл. 26, ал. 3, т. 11). Както старата, така и новата редакция на чл. 26, ал. 3 ЗОЗ обаче предвиждат обща възможност за вписване на запор върху имущество по чл. 4 – чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ. Следователно и съобразно сега действащата редакция на чл. 26, ал. 3 върху съответното имущество може да бъде вписан запор, и то от всеки кредитор, вкл. НАП за публични вземания. Поради това чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не може по никакъв начин да се счита за изменена мълчаливо събразно поддържаната от жалбоподателя теза.Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на привилегировано удовлетворяване в производството по несъстоятелност подлежат вземанията, обезпечени със запор и възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Принципно правилно е заетото от жалбоподателя становище, че запорът и възбраната, наложени за обезпечаване на определено вземане, не създават привилегия на обезпечения кредитор за предпочтително удовлетворяване спрямо останалите кредитори. Това обаче е вярно за общия случай на запор и възбрана, когато вземането се обезпечава, респ. събира, по реда на индивидуалното принудително изпълнение (ГПК или ДОПК). Когато обаче длъжникът бъде обявен в несъстоятелност, приложение намира специалната норма на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, чийто ясен и ненуждаещ се от особено тълкуване (най-малко корективно) текст изрично установява за производството по несъстоятелност привилегия на вписалия запор по реда на ЗОЗ кредитор за предпочтително удовлетворяване от сумата, получена при реализацията на запорираното имущество.Поради това и доколкото в разглеждания случай запорът върху процесните марки в полза на НАП е вписан преди вписването на особения залог на жалбоподателя, обезпечените публични вземания подлежат на удовлетворяване от получената за марките цена с предимство пред вземанията на жалбоподателя, а предвид превишението на обезпечените вземания над получената цена с последната изцяло следва да се удовлетворят именно предявените от НАП вземания. В тази връзка неоснователен е и аргументът за съразмерно удовлетворяване на публичните вземания и вземанията на жалбоподателя По изложените съображения частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение. 4. По жалбата на кредитора Т. И..Жалбоподателят е кредитор в несъстоятелността с вземане в размер на 6412.50 лв. на основание договор за паричен заем, обезпечено с реален залог върху ценни книжа, прието с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.С възражението си кредиторът е възразил срещу сметката с оплакването, че не са предвидени средства за удовлетворяване на вземането му. С частната жалба се добавя е ново оплакване, че одобрената сметка (за разпределение на сумата 8000000 лв.) е различна от обявената в търговския регистър (за разпределение на сумата 7835367.50 лв.).Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е одобрил сметка, различна от обявената в търговския регистър. С обжалваното определение съдът по несъстоятелността е одобрил именно представената му и обявена в регистъра сметка, а не по-късно представения вариант, включващ и първоначално заделената за предстоящи разноски по несъстоятелността сума. По същество – кредиторът с обезпечено вземане се удовлетворява с предпочитание пред останалите кредитори (чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ), но само "от получената сума при реализацията на обезпечението". Т. е. обезпеченият кредитор има правото да се удовлетвори с предимство само от цената на обезпечението, което означава, че при разпределение на суми, получени от продажба на друго имущество, различно от обезпеченото, същият не се ползва с привилегия, съответно от тези приходи вземането му може да бъде удовлетворено едва по съразмерност в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, когато разпределяната сума покрива с остатък вземанията по предходните редове. В разглеждания случай имуществото, с което е обезпечено вземането на жалбоподателя, не е включено в кръга на продадените активи, следователно няма получена от реализацията му сума съгласно изискването на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Поради това правилно не е включено в реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а и в реда по т. 8, доколкото разпределяната сума е изчерпана с последното предвидено частично плащане по т. 6 на чл. 722, ал. 1 ТЗ. С допълнителна молба жалбоподателят се е позовал на описани в същата обстоятелства в смисъл, че със съдебно решение (невлязло в сила) по иск на трето лице е установено несъществуването на собственост върху длъжника върху недвижим имот, включен в кръга на продадените активи, което обуславя незаконосъобразност на извършената продажба. При продажба на недвижим имот в производството по несъстоятелност същата съгласно чл. 717л, ал. 4 ТЗ има последиците на продажба по реда на ГПК. Когато продаденият недвижим имот не е бил собственост на длъжника, купувачът не придобива собствеността и може да иска обратно внесените суми – чл. 499 ГПК. Тази формална процесуална незаконосъобразност на извършената продажба обаче представлява само основание за обжалването й от третото лице – чл. 435, ал. 4 ГПК или по реда на чл. 717з ТЗ, а в случай на необжалване продажбата може да се оспорва само по исков ред на основание посочените в чл. 496, ал. 3 ГПК, респ. чл. 717з ал. 4 ТЗ, ограничени основания. Изложеното сочи, че предвиденият специален ред за защита изключва възможността законосъобразността на продажбата да бъде проверявана инцидентно в хода на производството по одобряване на сметката за разпределение.По тези съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.5. По жалбата на кредитора [фирма].Кредиторът се легитимира с вземане в размер на 8025.53 лв., прието като необезпечено с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Срещу сметката кредиторът е възразил с доводи за нарушаване на реда за удовлетворяване на кредиторите, доколкото за вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено само частично удовлетворяване едновременно с пълно удовлетворяване на вземания от следващи редове. В частната жалба се излагат допълнително и оплаквания във връзка с допълнително представения от синдика вариант за разпределение на сумата 8000000 лв., както и във връзка с въведените в производството твърдения, че в кръга на продадените активи е било включено имущество (недвижим имот), който не е бил собственост на длъжника. Жалбата е неоснователна.По въпроса за изготвения от синдика втори вариант на разпределение за сумата 8000000 лв. важат съображенията, изложени по-горе (т. 4).Относно твърдяната собственост на трето лице върху част от продадените активи също важат съображенията по този въпрос, изложени по-горе (т. 4). Оплакванията за неправилност на сметката според реда за удовлетворяване също са неоснователни. Както е посочено по-горе (т. 2-4) предвиденото по т. 1 от сметката удовлетворяване на публични вземания се основава на реализирането на обезпечение в полза на НАП, получената за сметка на което сума обаче не покрива целия размер на обезпечените вземания и поради това същите се удовлетворяват частично, а за разликата биха подлежали на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. За разлика от ограничената само до цената на обезпечението привилегия по т. 1 обаче привилегиите по следващите редове (т. 3 и сл.), основавайки се не на конкретно имущество на длъжника, а на вида на привилегированото вземане, са общи, т. е. отнасят се до всички суми, получени от продажбата на активи на длъжника без ограничение. Поради това и при наличието на достатъчни средства за удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 3-4 ТЗ правилно в сметката е предвидено пълното им удовлетворяване. С оглед горното частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.6. По частната жалба на кредитора В. М..Жалбоподателят е кредитор в несъстоятелността с приети като необезпечени вземания, подлежащи на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.Подаденото от същия възражение срещу сметката е мотивирано с бланкетно становище, че изготвената сметка е непълна, неясна и неточна.В частната жалба се поддържа, че неправилно вземането на жалбоподателя не е включено в сметката.Жалбата е неоснователна. Както се посочи, вземането на жалбоподателя е прието с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Разпределяната с процесната сметка сума се изчерпва с предвиденото последно (и то частично) плащане за публични вземания по т. 6 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, поради което не са налице средства за удовлетворяване на вземанията по т. 8, вкл. това на жалбоподателя. По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Оставя без уважение частните жалби срещу определение № 4917/08.08.2017 г. по т. д. н. № 6292/2013 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-5 с-в, подадени от [фирма] (вх. № 107395/14.08.2017 г.), А. Й. Б. (вх. № 107789/15.08.2017 г.), Т. И. И. (вх. № 107795/15.08.2017 г.), [фирма] (вх. № 107940/15.08.2017 г.), Васил Г. М. (вх. № 108328/16.08.2017 г.) и [фирма] (вх. № 108461/16.08.2017 г.).Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му – само от жалбоподателя Б. и само в частта по подадената от същия частна жалба. В останалата част не подлежи на обжалване. Председател:Членове: