“Историята зад снимката” с Йоханес Фетер

Официалният сайт на Международната асоциация на атлетическите федерации iaaf.org започна 2018-а с ударна доза нови рубрики. Сред тях е и “Историята зад снимката”, в която специален участник е световният шампион в хвърлянето на копие от Лондон 2017 Йоханес Фетер. На снимката той изразява именно радостта си от златния медал на планетарния форум в английската столица. “Разбира се, че бях щастлив да празнувам първата си световна титла, но това излияние от емоции в тази снимка е съвкупност от облекчение и задоволство. Бях в най-добрата форма в живота си. Бях голям късметлия, че съм трениран от Борис Обергфьол, който ме напътстваше през последните три години. В средата на сезона нагласявахме разбега ми, което чувствах като принос за голямото подобряване в техниката ми. В Люцерн хвърлих копието за сериозен нов личен рекорд от 94.44 метра (резултат, който го изведе до второ място във вечната световна ранглиста) и това ми даде истинска увереност и облекчение. Технически се чувствах в солидна форма за Лондон. От друга страна подобряването на формата ми засили чувството на очаквания. Германия влезе във финала в хвърлянето на копие при мъжете с 1, 2 и 3 място в световната ранглиста за сезона (плюс Томас Рьолер и Андреас Хофман). Изправихме се пред сериозно медийно напрежение плюс много очакване от нашата национална федерация.  За щастие успях да се справя с това напрежение. Представих се много добре в квалификацията, където бях №1 с 91.20 м. Във финала започнах с най-добрия резултат от 89.89 м в първия си опит. Това беше част от облекчението, което чувствах на снимката. Друг елемент от моята история е, че се вдигнах след контузия, която получих седмица преди Световното първенство в Лондон. Бях много концентриран, но имах много добър медицински екип около себе си. Остеопатът ми ме третира три пълни дни и в понеделник сутрин - три дни преди квалификацията. Знаех, че трябва да съм здрав, за да се състезавам и да отида за злато. Имах също и друга сериозна грижа, тъй като майка ми Керстин претърпя операция за тумор в мозъка седмица преди Световното. Тя беше наистина болна и за мен това беше много трудна ситуация. Използвах това като допълнителна мотивация да се представя добре в Лондон.  След състезанието се обадих на майка си, която беше толкова щастлива и се чувстваше добре. Това беше голям момент за мен и част от причината да бях толкова изпълнен с гордост да спечеля златния медал в Лондон.”