Жанио Бикел: С нищо не отстъпваме на Левски и Лудогорец

Халфът на ЦСКА-София Жанио Бикел е част от отбора вече 4 месеца. Той бе сред първите привлечени през лятото – след вратаря Стипица и бранителя Стивън Перейра. Бикел направи добро впечатление в срещите, в които получи шанс, като се отличи с доста стабилни изяви в защита и като цяло с изчистена игра. След добрия си мач в предишния кръг срещу Септември (София) с 3:0 сега се очаква да е титуляр и при домакинството на Етър в неделя. Бикел се бори за титулярно място в конкуренцията на Кристиан Малинов и Рубен Пинто. “Тема Спорт” разговаря с него на базата в Панчарево, като той коментира както ситуацията в ЦСКА-София, така и кариерата си. Жанио е бил трениран от легендата Марко ван Бастен в холандския Хееренвеен.

- Жанио, как дойде в ЦСКА и защо избра да продължиш кариерата си в България? – Бях свободен агент, така че моят мениджър ми търсеше отбор. Знаех за ЦСКА още преди да науча, че клубът ме иска. Бях наясно, че това е един от най-големите отбори в тази част на Европа. И когато разбрах за интереса, си казах: “Защо не?”. Това е добър отбор и бях амбициран да покажа какво мога и да направя стъпка напред. Всичко се разви много бързо. Аз бях на почивка в родината си Гвинея Бисау с моето семейство. Изведнъж мениджърът ми се обади и ми каза: “Трябва да се върнеш веднага в Европа, имаме клуб за теб”. На следващата сутрин ми изпрати билети и почти веднага тръгнах. Всичко се разви много бързо.

- През изминалия сезон си бил част от НЕК Наймеген във втора холандска дивизия, но си играл доста рядко. За сметка на това в предходните два сезона си титуляр, когато НЕК е в елита. Каква беше причината?

– И аз не знам. Бяха страхотни години в НЕК. Но да – през миналия сезон не играех често. И аз бях изненадан от това – защо бях използван в Ередивизие, а после не. Опитах се да дам най-доброто от себе си, когато получавах шанс, но това се случваше твърде рядко за жалост. Така и не намерих обяснение.

- Голяма ли е разликата между холандския елит и българското първенство?

– Да. В известна степен тук ми е по-лесно макар че си има своите особености. Има доста различна култура и начин на игра в Холандия и тук, в България. Като че ли ми е нужно още малко време да се адаптирам. Футболът в Холандия е много динамичен. Там се изисква от теб да участваш наравно и в защита, и в атака. Трябва постоянно да сновеш по целия терен и това е доста трудно.

- Как би описал стила си на игра?

– Аз съм добър и с топка в крака, и без нея. Бърз съм, физически съм окей. Имам нелоша техника и съм доста енергичен и динамичен.

- От голямо семейство ли идваш и трудно детство ли имаше?

– Да, имам двама братя и две сестри, те живеят в Гвинея. Имам роднини и в Лисабон, където винаги съм на ваканция.

- А как започна да се занимаваш с футбол?

– Записах се в една академия – Vitalize. Трябваше да изберат най-добрите момчета, които да отидат в Европа на проби. И аз бях един от тях, а заедно с мен бе и Жоржиньо който сега също е в ЦСКА. На практика ние заминахме по едно и също време за Европа и се познаваме добре. Това беше през 2011-а. Първо участвах на турнир в Испания. Там ме харесаха няколко испански отбора – Валенсия, Малага и Виляреал. Отидох и в Португалия, където също имаше турнир. Така и не получих покана от Испания обаче. Останах 7-8 месеца без отбор, но тогава мениджърът ми каза за интерес от Хееренвеен. Там прекарах едноседмични проби. Казаха, че искат да остана, и изкарах 3 години и половина в клуба.

- В Хееренвеен се засичаш с легендата Марко ван Бастен. Какво представляваше работата с него?

– Да, той ме повика да тренирам с мъжете. Преди това играех за юношите до 19 години. Не съм играл под негово ръководство в официален мач, но беше доста интересен треньор. Говорил съм си доста с него, давал ми е съвети и насоки. Знаеше как да се отнася с футболистите.

- Кой ти е най-близък в ЦСКА освен Жоржиньо?

– Почти всички, доста добре се разбирам с бразилците и португалците. Атмосферата е позитивна, всички сме заедно. А и много ми помага, че знам доста езици – английски, португалски, холандски, така че се справям добре.

- А как намираш българския език? – Труден ми е. Но много искам да науча базовите неща, за да мога да се справям на терена, и ще дам най-доброто от себе си, за да го направя.

- Много ли се различава България от местата, където си бил преди?

– Да, но за мен не е нещо кой знае колко трудно. Винаги ми се е налагало да се адаптирам – и към Португалия, и към Холандия… Свикнал съм на промени.

- Кои бяха любимите ти футболисти като дете?

– Само един – Яя Туре. Той ми беше идолът. Обожавах да го гледам. Най-много го харесвах, когато беше в Манчестър Сити, но още отпреди това го следях.

- Какво е мнението ти за твоите конкуренти в средата на терена – Малинов и Пинто? – Те са добри футболисти, които притежават качества. Няма голяма разлика в стила ни на игра. Те също са много усърдни работници на терена.

- Вече се изправихте срещу основните ви съперници Лудогорец и Левски. Какво е мнението ти за тези отбори? – Не виждам голяма разлика между нас и тях. Да, загубихме дербитата с тях, но този вид сблъсъци почти винаги се развиват по този начин – има малко футбол, изобилства битката. Който има повече късмет, печели. Не виждам с какво са по-силни от нас. На едно ниво сме с тези отбори. Но особено след загубата с Левски беше доста тежко. Всички бяхме увесили носове – както ние, така и половин България. Чувствахме се по същия начин като привържениците. Трябва да печелим тези двубои.

- Какво е мнението ти за треньора Нестор Ел Маестро?

– Не мога да го сравня с предишните ми треньори, всеки си има различен начин, по който гледа на футбола. Той има по-различна култура, бил е в доста страни. Нестор е добър треньор и откакто съм тук, виждам прогрес в отбора благодарение на него.

- Какви са шансовете да спечелите титлата?

– Имаме играчите, за да го постигнем. Трябва да го направим. Това е единственото, което има значение. Тази година е време да сме на върха. Имаме качеството.

- Отборът беше доста критикуван в последно време…

– Да, знам това. Какво да ви кажа – критиката във футбола е нормална. Всеки в този спорт си има свое мнение. Когато загубиш – винаги те критикуват. Когато спечелиш – всичко е наред. Свикнал съм с това и критиките не ми правят впечатление.

За какъв срок е договорът ти и колко дълго искаш да останеш в ЦСКА?

– Подписах за три години. На този етап просто искам да играя повече минути, а след това ще видим колко дълго ще остана.

“Тема спорт”