Джеймс Милнър: Стилиян Петров е велик човек, беше и великолепен футболист

Джеймс Милнър даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Рожба е на Лийдс, легенда на Нюкасъл и Астън Вила. Шампион на Англия с Манчестър Сити, а днес е капитан на Ливърпул. Извън терена той е един от най-големите радетели за благотворителни каузи в английския футбол. Майстор е на решителни голове в големите дербита. Играл е в един от най-паметните мачове в историята на Висшата лига – когато Манчестър Сити разби Манчестър Юнайтед с 6:1 на „Олд Трафорд“. Най-големите му успехи са със Сити, където триумфира и с трите английски трофея. Но днес мечтите на феновете на Ливърпул за първа титла в ерата на Висшата лига са свързани с неговото постоянство и с головете на Мохамед Салах. Милнър бе звездата, с която Стилиян Петров организира благотворителен мач срещу рака на 8-ми септември в Глазгоу.

- Здравейте, мистър Милнър! Кога решихте да организирате благотворителния мач в Глазгоу заедно със Стилиян Петров?  

- От шест години участвам непрекъснато в благотворителни събития. Правим мачове, вечери. Преди няколко години говорихме със Стилиян за тази възможност. Предложението дойде от него. Само трябваше да изберем подходящото време. Всичко се получи и най-вече стана много добър мач. Постигнахме главната цел да се съберат пари за благотворителност.

- Как решихте преди шест години да се занимавате с благородната кауза?

- Животът на футболистите не е лесен. Ние сме популярни и смятам, че е редно да помогнем на хората, които се нуждаят. Тези, които не могат сами да се справят. Като футболисти за нас е по-лесно да го направим за разлика от много други хора.

- Знаете ли на колко деца сте помогнали досега?

- Представлявам няколко различни благотворителни организации. За шест години сме събрали повече от 600 000 паунда от различни събития. Парите отиват за различни каузи. Целта е да се помага на възможно най-много хора.

- Вие играхте заедно със Стилиян. Как приехте новината, че е болен от левкемия?

- Мисля, че ми изпратиха съобщение или някой ми каза по телефона. Беше ужасно. Веднага се опитах да се свържа с него. Исках да разбера какво се случва. Той се нуждаеше от цялата ни подкрепа. Всички бяхме заедно със семейството му в тези трудни за него моменти.

- Какво си говорихте с другите футболисти на Астън Вила? Как му помогнахте в тези тежки времена?

- Най-важни бяха роднините му. И особено невероятната му съпруга Паулина. Тя му даде най-добрата възможна подкрепа. Всички сме благодарни на лекарите и медицинския щаб, който се грижи за него. Стан е невероятно силен човек и успя да се пребори. Като негови приятели и съотборници сме се старали да му помагаме, с каквото е било необходимо. А сега ето – той помага на хора, които се нуждаят. С подобни мачове събираме пари за тях. Правим всичко, каквото можем.

- Познавате лично Стилиян много добре. Какъв човек е той?

- Един велик човек. Преди да се разболее, беше и великолепен футболист. Като човек винаги помагаше на младите играчи. Един фантастичен професионалист. Правеше всичко по правилния начин. Мнозина са тези, които са го гледали и са се учили. Болестта не го промени. Сега се опитва да помогне на колкото е възможно повече хора. Стан има опита как човек може да се пребори с тази болест. Може да даде най-добрите съвети на болните в момента. И съм сигурен, че мнозина са тези, които ще успеят благодарение на него.

- Кои бяха най-добрите му качества като футболист?

- Умението да борави с топката. Стан винаги работеше много здраво, тренираше повече от другите. Но най-много впечатляваха качествата, когато топката е в краката му. Когато я ритнеше, беше великолепно да се наблюдава. Имаше много добро око за гола. Можеше да улучи вратата от централната линия, така и вкара веднъж. Фантастичен футболист беше.

- Кои са другите българи, които познавате лично или сте играл срещу тях?

- На първо място е Христо Стоичков. Първото Световно първенство, което помня, е от 1994 година. Той се справяше толкова добре. Тогава всички следяхме какво прави Стоичков и България. Като младо английско момче не знаех много за вашата страна. Гледах и на следващите първенства как се представяше България, защото тогава харесвахме много вашия отбор.

- Във Висшата лига сте играл срещу други българи като Димитър Бербатов и Мартин Петров

- Бербатов беше изключителен футболист. Играл съм срещу него, още когато беше в Тотнъм. Притежаваше невероятни технически качества. Играта изглеждаше много лесна, когато топката е в него. Беше приятно да се наблюдава. Голям футболист.

- Вие сте вторият най-млад футболист, дебютирал във Висшата лига - още на 16 години в Лийдс. Как се случи?

- Много бързо стана всичко. Уейн Руни вкара дебютно няколко месеца, преди аз да започна да играя. Стремях се да вкарам и да бия рекорда му. Да, много рано започнах. Рядко се случва това в днешния футбол.

- Вашият ментор и треньор в Нюкасъл беше големият сър Боби Робсън. Какъв човек и специалист беше той?

- Невероятен човек и треньор. За съжаление ни напусна, но аз не спирам да си спомням за него. Когато ме взе в Нюкасъл, той ми даде страшно много увереност. За младо момче като мен това бе изключително важно. Беше великолепно време да работя с него и той е от хората, които ме изградиха като футболист.

- Има ли подобни личности в днешния футбол, в който парите имат все по-голямо значение?

- Днешните треньори са напълно различни. Стилът е коренно променен. Времето на по-възрастните треньори отминава. На сцената излизат млади хора с напълно нови идеи.

- Вие играхте заедно със Стилиян в едни хубави времена за Астън Вила. Защо този велик клуб сега е във втория ешелон?

- Тъжно ми е от този факт. Както и вие казахте, това е велик футболен клуб. Има също невероятни фенове. Случилото се с Астън Вила е доказателство колко трудно първенство е Висшата лига. А още по-трудно е, когато изпаднеш, да успееш веднага да се завърнеш. Ето, че Астън Вила не успя. Конкуренцията в английското първенство е убийствена.

- Подобно нещо се случи с още два велики клуба, през които сте минали - Лийдс и Нюкасъл. „Свраките“ сега са в елита, но изпадаха. А Лийдс не може години да се върне. Какво се случва с такива традиционни клубове?

- Както вече казах, Висшата лига е прекалено конкурентна. Започнеш ли лошо сезона, много е вероятно да изпаднеш. И още по-трудно е да се върнеш. Напрежението във Висшата лига е голямо, но не по-малко напечено е и в Чемпиъншип. Там на практика всеки иска да влезе в елита. А най-трудно е, когато си бил във Висшата лига и изпаднеш.

- Играхте най-дълго в Манчестър Сити. Какво е да разбиеш Манчестър Юнайтед с 6:1 на „Олд Трафорд“?

- Уникално е да спечелиш дербито. По принцип чувството да гостуваш на „Олд Трафорд“ срещу Манчестър Юнайтед е специално. А да победиш с такъв резултат – имахме възможно най-добрия ден. Играхме фантастично тази вечер.

- Вие сте един от хората, които спечелихте титлата с Манчестър Сити след 44-годишно чакане в клуба. Какво е усещането да си шампион на Англия?

- Невероятно. А особено и по начина, по който стана. Станахме шампиони в последния мач за сезона.

- Срещу Куинс Парк Рейнджърс.

- Да, точно срещу този съперник. Ако имаше филм с този сценарий, феновете никога не биха повярвали, че това е по истински случай. Вкарахме два гола в последните три минути на сезона, което беше страхотно. Извървяхме пътя от голямата мъка до невероятната радост. Велико!

- Нямате много голове за Сити, но сте се разписвал срещу Ливърпул, Арсенал. Съдба ли е да бележите в големите мачове?

- Вероятно е трябвало да имам повече голове в кариерата ми. Но най-важното е било отборът да побеждава. Иначе е изключително приятно да се разпишеш в големия мач. Това е едно от най-специалните усещания за професионалния футболист. А в големите дербита често само един гол има решаващото значение.

- Как решихте да отидете в Ливърпул, който е един от най-великите клубове в Англия?

- Решението беше много трудно, защото се чувствах щастлив в Манчестър Сити. Сигурен съм, че ако бях останал, също щях да съм доволен. Но в крайна сметка реших да отида в Ливърпул, един наистина велик футболен клуб. Бяхме близо до спечелване на няколко трофея и ми е мъчно, че загубихме два финала в европейските турнири. Но отборът се развива положително и се надявам, че скоро ще успеем да постигнем това, което ни убягна.

- В момента Ливърпул е един от най-атрактивно играещите отбори в света. Какво промени Юрген Клоп в английския, а и в световния футбол?

- Мисля, че хората се наслаждават на нашия стил. Имаме фантастични играчи, пресираме много, създаваме положения. Вкарваме голове, правим красиви комбинации. Това се харесва на хората. В последните шест месеца подобрихме доста и защитата си, което е много важно. Все по-често не допускаме голове в мачове, а в атака сме наистина много опасни.

- През месец май загубихте финала в Шампионската лига от Реал (Мадрид) в Киев. Как виждате шансовете на Ливърпул да отиде в Мадрид за следващия финал догодина?

- Да, бяхме толкова близо до трофея. Ще направим всичко възможно отново да стигнем до този мач. Ливърпул участва в много тежки турнири – Висшата лига, Шампионската лига, Купата на Англия. Много ни се иска да спечелим. Пътят е доста дълъг. Вече знаем колко трудно е да стигнеш до финал в Шампионската лига и имаме опит.

- Защо доминацията на испанските отбори е толкова голяма в европейските турнири?

- Вярно е това. Севиля спечели три пъти поред Лига Европа, Реал успя три пъти поред в Шампионската лига. Имат прекалено голям опит. Но ето, че нашият Ливърпул стигна до финала и игра силно. Може би другият път няма испанците да спечелят.

- Вие сте една от големите звезди във Висшата лига в момента. Не мислите ли, че има прекалено много чужденци в отборите? Треньорите също са чужденци.

- Трудно ми е да отговоря. Мисля, че най-важното е да се намери баланса, за да искаш да си успешен клуб. Няма значение в Англия или Испания. Когато при нас идват чуждестранни футболисти, те са го заслужили с качествата си. И ние трябва не само да ги приемем, но и да се научим от техния опит, който те носят със себе си.

- Хареса ли ви Световното първенство в Русия и представянето на Англия?

- Фантастично беше! Великолепно представяне. Трябва да сме горди и трябва да надграждаме върху това, което постигнахме. На Мондиала в Русия имахме много млади футболисти в английския тим, които тепърва ще трупат опит. В следващите първенства се надявам да се представим още по-добре.

- Не ви ли е мъчно, че не играхте на Световното в Русия? Защо решихте да се откажете от националния отбор преди две години?

- На последните турнири не играх много. И затова прецених, че доста дълго време съм национал на Англия и това е идеалният момент да кажа „Край“. Концентрирах се върху моя клуб и дадох възможност на младите да се изявят. За щастие, в Русия се видя, че решението ми е било правилно. Играха млади футболисти и се представиха чудесно.

- Имате ли планове за времето, когато окончателно ще се откажете от футбола?

- Вероятно ще стана треньор или може би ще потегля към друга позиция във футбола. Да ви призная смятам, че би било срамно да се занимавам с нещо друго.

- Стилиян Петров вече почти завърши треньорските курсове. Мислите ли, че може да стане толкова добър треньор, колкото бе добър като футболист?

- Мисля, че да. За младите футболисти той беше пример, когато бе на терена. Неговият професионализъм се виждаше навсякъде по терена. Смятам, че един ден ще бъде и много добър треньор.

- Съгласен ли сте с големите пари, които се дават на трансферния пазар в момента?

- Така е в момента. Не можем да контролираме пазара.

- Ливърпул е един от най-популярните клубове и в България. Феновете му нямат търпение отборът да стане шампион. Мислите ли, че тимът наистина може да ликува с титлата този сезон?

- Всички искаме да успеем. Знаем, че ще бъде много трудно. Все още сезонът е в своето начало. Тепърва ще вървим един дълъг, много дълъг път. Но всички мечтаем за тази титла. И дано да я вземем в най-близко бъдеще.