Трансферът на века връща италианския футбол в елита
Истинска бомба – и за Ювентус, и за потиснатата Серия А: ето какво значи трансферът на Кристиано Роналдо в торинския клуб. Лично аз се съмнявах дали Старата госпожа има нужните пари, за да завърши такава сделка от макроикономически мащаби, ала нивото на повсеместна възбуда дори само от мисълта за превръщането на мечтата в реалност беше нещо наистина невероятно. Камо ли след осъществяването .
В Италия тифози, медии и журналисти вярваха повече или по-малко във възможността CR7 да подпише с Юве. Никой обаче не остана безразличен. Мнозина говореха за „Pensiero stupendo” (б.пр. – „Чудесна мисъл”, от песен на Пати Право), други за „предположение” – дума, която често се използва на трансферния пазар във футбола и крие у себе си всичко или доста пъти нищо, трети споменаваха друга песен на Пати Право – „Pazza idea” (б.пр. – „Щура идея”). Също и за „Забранена мечта”. Но всички говореха, изказваха мнения, дебатираха…
В дните между четвъртфиналите и полуфиналите на световното първенство не се говореше за Мондиала в Русия, а само и единствено за Кристиано Роналдо, въпреки че зрителският интерес в нашата бедна неучастваща страна към турнира чупи всички исторически рекорди. Целият фокус обаче е върху CR7 и нямаше как да е иначе, защото с тази изумителна сделка – подобна не е имало може би от трансфера на оригиналния Роналдо от Барселона в Интер преди двайсетина години – Серия А скача отведнъж от Втора дивизия към Шампионската лига.
Достатъчно е само да прочетете имената на футболистите, които в последните дни се споменават като евентуални нови попълнения на различни италиански клубове по страниците на „Гадзета дело Спорт”… Няма да цитираме никое от тях поради елементарно уважение, ала сравнението с петкратния носител на „Златната топка” е направо опустошително. До момента най-големите удари на пазара бяха друг португалец – Жоао Канселу (пак в Ювентус), и белгиецът Раджа Наинголан, преминал от Рома в Интер.
И изведнъж хоп – на сцената изскача Кристиано и футболна Италия полудява. На първо място ювентинците, защото след седем поредни скудети и два изгубени финала в Шампионската лига срещу Барселона и Реал Мадрид (съответно през 2015 и 2017 година) покачват драстично шансовете си най-сетне да спечелят Европейската купа след дълго чакане. Но не са само те облагодетелстваните.
Италия също се нуждаеше от пробуждане от дълбокия сън след некласирането на Мондиал 2018. Този сезон Серия А ще има отново четири отбора в Шампионската лига, ала не е излъчвала победител в турнира от 2010 година насам (годината на требъла на Интер на Жозе Моуриньо) и беше трудно да видим италиански отбор с реални възможности да се конкурира с испанските и английските колоси плюс Пари Сен Жермен и Байерн (Мюнхен). Италианският отбор с най-много Европейски купи – Милан, получи наказание и към момента няма право на участие дори и в Лига Европа, което напълно олицетворява огромните трудности на и извън терена на някога доминиращата на континента страна.
Сега обаче Кристиано Роналдо ще преобърне посоката на половината погледи в света към Апенинския полуостров. Да, един-единствен играч няма как да изведе италианския клубен футбол обратно към старата му слава от времената на Марадона и Платини, Зико и Сократес, Хулит и Райкаард, Ван Бастен и Матеус. Ще му позволи обаче да надигне глава след свеждането към земята, да привлече отново вниманието, да се помечтае за превръщането на Серия А отново в първенство, което е привлекателно за зрителя и извън Ботуша. Защото ако „и бианконери” могат да си позволят CR7, може би и техните конкуренти ще се принудят да реагират, с което евентуално да привлекат други големи звезди към каузата на калчото.
Закупилият (на много добра цена) международните телевизионни права на Серия А изведнъж може да се озове в една атрактивна галактика и да предизвика още по-голям интерес към своя продукт, с което да се влезе в конкуренция с към момента намиращите се много по-напред Ла Лига и Премиър Лийг.
Серия А се нуждаеше от Кристиано Роналдо може би повече и от Ювентус. Нека поздравим Старата госпожа, задето успя да намери нужната сума и да осигури всички нужни условия, за да се случи онова, което за Италия не би могло да бъде определено по друг начин, освен като Трансфера на века. Портата към старата слава вече е широко отворена.
Филипо Ричи, „Гадзета дело Спорт”