Абрамович за пръв път поставя под въпрос Проекта Челси
Днес Роман Абрамович вече не е най-богатият притежател на клуб от Премиър Лийг и неговата тактика „Шок и ужас” на трансферния пазар, действала до средата на миналото десетилетие, отдавна е в миналото, ала при все това отдадеността на руския милиардер към модерния пост-2003 Челси досега не подлежеше въобще на съмнение.
Междувременно той взе свръхважни решения – някои от тях фантастични, други (като в ерата Аврам Грант) по-скоро като на разглезено дете, – ала никога не се бе дори прокрадвало предусещане за идеща смяна на собствеността на клуба или дори само на продажба на миноритарен дял. Абрамович искаше да създаде усещане за постоянство и дълготрайност на своята позиция в британския публичен живот и, въпреки възходите и от време на време паденията на „сините”, съумя да запази устойчивост в това отношение.
Обявлението от клуба, че изпълнението на проекта за новия стадион „Стамфорд Бридж” за момента се отлага – следствие от отлагането на обновяването на британската виза на милиардера, е значимо с това, че за първи път той ясно и публично се отдръпва от Проекта Челси. Като прибавим и нелепостта на сагата около назначаването на Маурицио Сари за нов мениджър плюс нескритото желание на асове на отбора като Тибо Куртоа и Еден Азар да си тръгнат възможно най-скоро, ситуацията изведнъж придобива застрашителни за феновете мащаби.
Изграждането на новия „Стамфорд Бридж” при всяко положение обещаваше да е доста труден процес и бе на път да стане, и то с разлика, най-скъпото в британската футболна история и би изисквало отсъствие от дома на клуба за период от цели три години.
Като натисна бутона за паузата, Абрамович на практика отказа да адресира съществения проблем за устойчивостта на развитие на Челси в дългосрочен план като една от новите сили в английския и в европейския футбол. Това не е въпрос, който може да бъде игнориран, а като все пак го стори, руснакът се отдръпна от процеса по извеждането на „сините” в една нова ера, тъй като стадионът би бил последният и завършващ елемент от цялостното преобръщане на статута на Челси към един от елитните клубове.
Откакто той дойде, неговите чертаещи бъдещето директори постоянно поставяха нов стадион в сърцето на дългосрочната стабилност на Челси. Настоящият „Стамфорд Бридж” със своя капацитет от 41 600 седящи места не е дори в Топ 60 на най-големите стадиони в Европа. За да имат оборот, оправдаващ разходите по Финансовия феърплей на елитен клуб, „сините” се нуждаят от 60 000 седящи места и ВИП-капацитет, какъвто другите лондонски конкуренти Арсенал, Тотнъм и Уест Хам постигнаха с ремонти на своите стадиони или преместване другаде.
Преустройството на „Стамфорд Бридж” би струвало поне 1 милиард паунда и би включвало изкопаване в дълбочина за увеличаване на капацитета плюс строителна работа над релсите на метро линия Дистрикт, която разделя стадиона от гробището Западен Бромптън. Плановете бяха изумителни, с детайли като тухлени колони и асиметрична форма, които правеха съоръжението отличаващо се от мнозинството хомогенни дизайни на стадиони в нашето съвремие.
Щеше да е по-лесно за Челси да продаде своя 113-годишен дом и да се премести в района на електроцентралата Батърсий, ала съпротивата на феновете, нежелаещи да отстъпват безусловното си право на собственост на „Стамфорд Бридж” (дружеството Chelsea Pitch Owners), на практика сложи край на тази идея. И дори при все това Абрамович не се отказа от мисълта да прати отбора да играе на по-голям и носещ повече приходи стадион.
Той по план трябваше да е най-бляскавото архитектурно преустройство на Западен Лондон, но един въпрос оставаше да витае във въздуха: кой ще плаща сметката? Нямаше вариант Абрамович сам да го финансира, както стори с фантастичните си харчове на трансферния пазар, изкачили „сините” в елита. Веднъж щом се превърна в обект на засилено внимание на британското правителство в разследването на руски олигарси, нямаше как отдадеността му към подобен амбициозен проект да не бъде поставена на изпитание.
За Челси няма реалистично дългосрочно бъдеще като самодостатъчен клуб от ХХI век, докато е на стадион от ХХ век. Този проблем трябва да бъде решен задължително, а като натисна бутона за паузата на този процес, Абрамович постави и огромна въпросителна около бъдещето на „сините”. Въпросителна, която не води след себе си лесни отговори.
Сам Уолъс, „Дейли Телеграф”