Христо Стоичков: Аз не прощавам (видео)

Христо Стоичков говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. В понеделник в хотел „Маринела“ ще бъде представена официалната биография на Камата, написана в съавторство с Владимир Памуков. Луксозното издание, наброяващо 400 страници, е озаглавено „Историята“.

 - Здравей, Христо! От летището – направо на работа. Лесно ли превключваш от това да взимаш интервюта от мегазвезди до това отново да застанеш пред камерата?

- Много е лесно, защото всичко е организирано. Всичко е подредено от момента, в който излетях от Маями. Всичко беше организирано с хората от Барселона в седмицата с мачовете със Севиля, Интер и Реал (Мадрид). Имах възможност да направя интервюта с Пике, Малкълм и Ракитич. Трябва да се съобразяваме  с хората, защото процесът им не трябва да се руши, имат специализирани тренировки. За мен беше много лесно само с едно-две обаждания да контролирам всичко това.

- Поводът за нашия разговор е твоята официална биография „Историята“, издадена от „Софтпрес“. В понеделник в хотел „Маринела“ ще посрещнеш страшно много гости.

- Да се надяваме, че по-големият „виновник“ Владо Памуков го е организирал добре. Поканили сме много хора, с които през годините съм поддържал близост, откровеност. За мен ще бъде голямо удоволствие и чест да дойдат президентът, спортният министър, кметът на София, олимпийски, световни и европейски шампиони, приятели, едни от най-големите светила на българската журналистика… Направили сме нещо, което мислехме от много време с Владо. Преди години, когато бях треньор на националния отбор, издадохме албум само със снимки и полека-лека ни хрумна тази идея да направим нещо, което да остане в историята, в паметта на хората, които ще я прочетат.  Много неща са казани и писани - къде верни, къде неверни. Затова решихме в последните две години да започнем с това откъде е тръгнал Ицо Стоичков.

- Не! Правил съм грешки и продължавам да правя. Няма безгрешен човек. Винаги съм казвал, че ако си безгрешен, няма начин как да съществуваш. Естествено, че от някои постъпки се срамувам дотам, че може би можех да ги избегна. Да стисна зъби, да премълча, да си затворя очите, но когато нещата започнат да опират до по-голяма провокация, тогава се стига до съвсем други неща. Всеки говори, че съм настъпил съдията. Ами, настъпил съм го и затова съм аз. Затова съм успял да го направя.

- И точно този човек Илдефонсо Урисар Аспитарте ще бъде на промоцията на книгата ти. Как така станахте толкова близки, след като се случи този скандален момент от твоя живот?

- Всеки знае да се извини на другия. Намерих сили в момента, в който стана цялата драма на стадиона и федерацията реши да ме накаже. Той пък от друга страна, намери сили да ме защити, че съм бил провокиран, както и нещата, които станаха и с Йохан Кройф, и с футболистите на Реал (Мадрид). Може би в годините показахме, че когато стиснеш ръка, погледнеш го в очите и кажеш: „Да, аз бях виновен.“, винаги нещата се пооправят. Затова толкова години съм имал възможност да бъда с него на много предавания в Испания. Лично съм го канил в Барселона. Неслучайно той е един от хората, които изиграха важна роля в моята кариера в Барселона.

- А защо всъщност го настъпи?

- Мина пред мен. Какво да направя? Който не играе, той не куцука!

- Тогава те извадиха за известно време от футбола, но това не ти се случи за първи път. Колко живота има Христо Стоичков?

- Като котките! Всеки се опитва да прави нещо, но той все оживява. Не е трудно да преживееш, не е трудно да преглътнеш, но не прощавам! Който се е опитал да направи нещата, които не трябва да ги прави, аз не прощавам.

- Коя история от тази книга най-много си цениш?

- От първата страница до последната. Аз не се деля. Нито като футболист съм се делял, нито като треньор, нито сега като коментатор и анализатор в „Унивижън“. За мен всичко е едно, аз не деля никой. Напротив – винаги съм искал да сме обединени.

- От книгата разбрахме, че две седмици си криел, че си спечелил „Златната топка“ през 1994 г. и че само съпругата ти Мариана е знаела за това. Как успя да задържиш тайната?

- Много лесно, защото това е нещо много лично. Естествено, че казах на жена ми, когато видях името ми написано на „Златната топка“. Но тя е в историята. Много пъти съм казвал, че тази „топка“ е на моето семейство, приятели, съотборниците ми в Марица (Пловдив), Харманли, Юрий Гагарин, ЦСКА, на младежките, юношеските отбори, на всички мои треньори, на феновете, на докторите и масажистите, на родителите… Без тях няма шанс! Аз така го мисля и така го казвам, макар че много мразя думата „аз“ и почти не я използвам. Аз това, аз онова… Но ако Наско не беше паднал за дузпа, ако Трифон, лека му пръст, не беше направил дузпа или Емо Костадинов не беше ми подал за гола срещу Аржентина… Затова винаги гледам да не използвам тази дума. На първата страница на книгата, която имам лично подписана от Йохан Кройф, пише: „Никога не казвай аз!“ Затова избягвам да я използвам.

- В книгата можем да прочетем как не ти дължиш данъци на държавата, а точно обратното, както и за синята лампа върху твоята кола, с която караше известно време, за схватките ти с папараци. Остави ли нещо скрито за хората?

- Не, в книгата няма нищо скрито. Там всичко е едно към едно, защото така съм го преценил. Аз съм много праволинеен – казвам това, което е. На някой му харесва, на друг – не, но не можем да се харесваме на всички. Винаги съм гледал да бъда в правилната посока. Естествено, че понякога съм грешал, което е съвсем нормално. Но гледам по бързия начин да се върна в правилната посока. Намирал съм сили да се извиня и пътят продължава. Никога не се обръщам назад!

- Пеп Гуардиола, Юрген Клоп, Джеймс Милнър, Мохамед Салах – какво е общото между тези хора от последната седмица?

- Имах възможността да бъда с Юрген Клоп преди няколко месеца в Шотландия на бенефис на Стилиян Петров и на Джеймс Милнър. Там се договорих с него. Каза ми, че трябва само да бъда в Европа и да се свържа с клуба, за да уточним точната дата. Уникален треньор! Уникален човек! Направи ми най-силно впечатление, че на закрита тренировка, на която не може да има камери, той „отвори“ заниманието само за нас да запишем това, което тренират. Не можем да издадем кой знае какви новости във футбола, но за нас беше чест, че присъствахме на една закрита тренировка. Видяхме интересни упражнения, много голяма динамика. Когато свърши тренировката, веднага ме покани в неговия кабинет. Седнахме, разговаряхме за неща, които го интересуват – как функционира Барселона. Питах го за неговата кариера, откъде е тръгнал. След това слязохме в залата, определена за интервюто. Всички футболисти на Ливърпул дойдоха лично един по един. Искаха да се здрависаме и да си направим по една снимка за спомен. Може би това беше и указанието на големия капитан Джеймс Милнър, който ги предупреди, че съм там. Имах възможността да разговарям със Салах, с Фирмино и всички футболисти в отбора. Клоп е един спокоен треньор. Спокойно води тренировката, уверен е в това, което самите играчи трябва да правят. С Гуардиола беше още по-лесно, защото сме играли заедно в Барселона в продължение на толкова години. С Чики Бегиристайн също. Може би най-лесното ми интервю – и за мен, и за него. В Англия не всеки треньор или спортен директор дава ексклузивни интервюта, но благодарение на това, че сме играли заедно и че поддържаме голяма връзка и приятелство, имах възможността да бъда с тях. Пеп също беше като екскурзовод. Показа ми тренировъчната база, къде се хранят, къде почиват момчетата, залите. Нещо извънземно, което можеш да очакваш от отбор като Манчестър Сити. Нещо уникално! Преди да тръгна се спрях при Моуриньо, защото малко или много ме свързва голямо приятелство с него. Преди години той беше в Барселона с Боби Робсън, направи първите си стъпки като треньор. Когато го попиташ какво си спомня за Барселона, той казва: „Много съм благодарен на този, този и този футболист, защото когато бях Жозе Никой, те ме прегърнаха и ми помогнаха“. И след толкова години, когато вече е треньор на Порто, Интер, Реал (Мадрид), Челси, Манчестър Юнайтед и след постигнатите успехи, той не е забравил откъде е тръгнал. Макар че понякога изглежда арогантен, за мен Жозе е един прекрасен човек и голям приятел. При последната визита в София, когато бе треньор в Челси, имах възможността да бъда с него, посетихме кметството. Винаги съм го защитавал, защото е прекрасен човек. Всичко мина много лесно. Оставих си „вратички“ и за февруари-март, когато започнат осминафиналите и четвъртфиналите в Шампионска лига. Ще имам възможност пак да бъда в Лондон. Очакват ме Маурисио Почетино, Унай Емери, Гари Линекер, Пол Погба… Работа – бол!

- Знаем, че Гуардиола не дава персонални интервюта, а говори само на пресконференции. Как го нави да говори лично пред теб?

- Само с едно обаждане. При нас няма скрити-покрити неща. Живели сме седем години заедно в една съблекалня. Не е никакъв проблем. Чики Бегиристайн също не дава интервюта. Шест години не е дал нито едно ексклузивно интервю, но все пак надделя това, че сме били в една съблекалня, семейни приятели сме. Това е нещо по-различно. Малко ги разделям нещата. Едно интервю няма нищо общо с един приятелски диалог. Това беше предпоставката как ще разговаряме с Пеп и с Чики.

- Според теб успя ли Гуардиола да направи от Манчестър Сити „дрийм тим“, какъвто бяхте вие в Барселона?

- Никога не обичам да сравнявам отборите, защото всичко е различно. Да, вярно е, че поставихме първата копка да се тръгне с големите успехи на Барселона, които постигнаха след години. Все пак „дрийм тим“ си остава в историята – първа Шампионска лига, четири пъти подред шампиони на Испания… Нататък всичко е много по-лесно. Вече пътят ти е утъпкан и знаеш откъде трябва да минеш. Постигнатото от Гуардиола като треньор в Барселона, остава в историята на световния футбол. След това постигнатото с Байерн (Мюнхен), макар че не спечели Шампионска лига, но стилът, с който промени германския футбол, ще остане. Който и треньор да дойде сега в Байерн, ще се старае топката да се задържа повече, да има повече разиграване, да провокира отбора да бяга повече за топката, да го няма това спокойствие. В Манчестър Сити е същата работа. Той намери подходящите футболисти, подходящия стил на всеки един от играчите, за да може да окомплектова такъв отбор, който за мен тази година има реалната възможност да стигне много, много далеч в Шампионска лига.

 

- Като футболист не можа да стъпиш на „Анфийлд“, по-скоро Ливърпул не можа да стигне до мач с Барселона, но сега беше там. Припомни ли им нещо за българската връзка с този стадион?

- Естествено, че има снимка на ЦСКА там. На стадиона има история, ЦСКА е минал през тази арена. Особено, когато ги елиминирахме. Първия мач ни биха 5:1, но във втория остави следа този „златен“ отбор с Джони Велинов, Краси Безински, Георги Димитров, Мето Томанов, Стойчо Младенов, Ради Здравков, Спас Джевизов, Кольо Велков, Цецо Йончев, Пламен Марков, Гошо Илиев, ще забравя някой… Но на всички, които са играли в този мач, снимката е там. Това е история. Припомних, особено на Гробелаар. Има я там точно тази зелена фланелка, с която е играл. Мислех да я купя и да я донеса в музея на ЦСКА, но следващият път ще имам време да се занимавам с такива неща.

- Преди твоята английска експедиция беше на „Камп Ноу“, където изгледа на живо „Ел Класико“. В социалните мрежи се появиха кадри как показваш петте си пръста. Каква беше емоцията?

- Емоцията е много голяма да преживееш такова дерби, защото за първи път в последните десет години двамата най-добри футболисти за последното десетилетие Меси и Кристиано ги нямаше на терена. Беше ми любопитно как двата отбора ще се противопоставят, кой от треньорите ще бъде по-готов за един такъв мач. Барселона не спечели двубоя в дербито, а още в сряда, когато игра с Интер. Беше след счупването на ръката на Лионел. Как ще заиграе отборът, когато Меси го няма? В много от мачовете той е бил на резервната скамейка и след това е влизал, а сега нямаше шанс, беше извън терена. Мисля, че Барселона победи Интер с една много добра организирана игра. Оставаха броени дни до срещата с Реал (Мадрид) и беше важно в какъв тонус ще бъде даденият футболист, както и как и по какъв начин самият треньор ще нареди футболистите. Мисля, че Валверде надигра Лопетеги тактично, много хитро и тези пет гола бяха най-малкото. Но имаше и важен момент – когато Реал (Мадрид) отбеляза за 1:2 имаше едни критични десетина минути, когато Реал изтърва две чисти голови положения да изравни. Може би тогава мачът щеше да стане друг. Но след третия гол на Луис Суарес, видях един Мадрид направо в ямата.

- Колко „петици“ си гледал и си участвал?

- Участвал съм в две. Една на нашия стадион „Ноу Камп“ – 5:0 и на техния стадион също 5:0. Но после имаше други „петици“, които съм гледал като фен.

- Големият въпрос е може ли Барселона без Лионел Меси - този мач даде ли отговор?

- Естествено, че го даде, но не забравяй, че Меси е Меси. Можеш ли да си представиш, ако в този мач Лионел Меси беше играл, какво го чакаше „белия балет“?

 

Нека да завършим с това, с което започнахме. Утре ще бъде представянето на книгата ти. Какво ще кажеш на хората, които ще дойдат? На тези, които ще я прочетат?

- Искам първо да благодаря на всички, които работиха върху нея! Искам да благодаря на Владо Памуков, че се зае с тази задача! „Софтпрес“ дойдоха при мен за две минути и им казах: „С мен няма какво да говорите, всичко при Владо.“ Професионалисти, които искаха да направят нещо да остане и да го разкажем на хората, както аз съм го живял. Да знаят какво съм бил от малък досега. Много пъти пишем или казваме нещо, без някой да е седнал да изпие с мен едно кафе или дори чаша вода. Вътре всичко е написано. Вратите в хотел „Маринела“ са отворени в 12,00 часа. Живот и здраве, хората ще имат възможността да започнат една нова ера и да прочетат тази книга.

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти