Аспитарте: Стоичков на терена няма нищо общо със Стоичков извън него

Христо Стоичков обеща изненада за официалното представяне на своята биография „Историята“ и удържа на думата си. За церемонията в хотел „Маринела“ Камата покани сред ВИП гостите един рефер, заради който получи наказание да не играе 12 мача в Ла Лига. Този съдия стана мишена за феновете на Барселона, защото скандалът с него можеше да убие кариерата на новия им любимец едва ли не още преди да е започнала. Но ето, че днес двамата са приятели. А Камата направи този съдия най-популярния рефер в Европа в началото на 90-те години. За първи път не резултата от Ел Класико, а „настъпването на века“ е било в заглавията на пресата, както Стоичков разкрива в своята официална биография - „Историята“. Бившият испански съдия Идефонсо Урисар Аспитарте, когото Стоичков настъпи на своето първо „Ел Класико“, говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+.

- За първи път ли идвате в България, сеньор Аспитарте?

- Не. Преди сегашното посещение съм идвал и два пъти за футболни мачове. За съжаление, не мога да си спомня кога и точно какви срещи съм свирил, но знам че, съм бил още два пъти в страната ви.

- Не звучи ли странно? Настъпеният от Христо Стоичков рефер е ВИП гост на промоцията на неговата автобиография?

- Това е едно от прекрасните неща в живота - има много обрати. Във футбола не е добре човек да е злопаметен, а за съдиите това е напълно забранено. Не знам дали имам друг подобен случай в моя живот. И Бакеро, и Чики Бегиристайн се застъпиха за него и казаха, че е прекрасен човек. А за такива хора с добри сърца е нормално да се прощават такива постъпки, както съм сигурен, че и той е простил прегрешенията на много хора.

- Нека се върнем в 1990 година и на онова „Ел Класико“. Какво точно се случи тогава?

- Мисля, че това бе предпоследното „Ел Класико“, на което съм свирил в кариерата ми. Вероятно съм испанският съдия, който е свирил най-много такива мачове между Реал Мадрид и Барселона – общо 15 на брой. В първите такива срещи си признавам, че бях нервен, защото да ви кажа честно, в Испания те са по-важни от всичко друго и се гледат под лупа. Като съдия усещах наистина голямо напрежение. След като свирих 4-5 обаче тази нервност и напрежението отминаха. И тогава започнах да се опитвам да успокоявам играчите. Обаче точно в онзи мач и малко преди момента, за който говорим, имаше едно влизане на Чендо, при което мисля, че нямаше контакт, но играчът на Барса – Стоичков, се превъртя цели три пъти. И още докато не се беше изправил, му казах да не прави театър, защото съм видял, че няма фаул. И тогава Мур, който беше масажист и на Барса, и на националния отбор на Испания, ми потвърди от скамейката: нямало е контакт между двамата. В този момент обаче Йохан Кройф започна да протестира, да вдига ръце и да ръкомаха. Резултатът беше равен и той искаше да предизвика публиката. Аз му казах: „Моля, по-спокойно, защото иначе ще трябва да ти покажа жълт картон!“. Но той не се спря, продължи и трябваше да го декорирам в жълто. Кройф обаче продължи с шоуто си и се наложи да го предупредя отново: „Йохан, ако продължаваш, ще бъда принуден да те изгоня!“. А той ми отвърна: „При този врящ котел на трибуните и на терена, как ще ме изгониш? Как?“...

Провокира ме и си го получи - изгоних го. И тогава Христо дотича и се удари с ръка в лицето и ми каза: „Ти срам нямаш ли?“ И за това му извадих директен червен картон и го изгоних от терена. Тогава казах на делегата на мача Перис, с който бяхме добри приятели: „Внимавай, че този е бесен, направо е полудял и ще направи нещо!“ А той ме успокои: „Няма страшно!“ Точно тогава ме наобиколиха няколко играчи и човек от Барса. Настана суматоха и Стоичков ме настъпи по предната част на ходилото. Опитах се да издържа на болката, но тя се оказа много силна. Куцах малко, но все пак успях да завърша първото полувреме. Много се ядосах след мача, когато разбрах, че Христо е казал, че не ме е настъпил. Това беше всичко.

- Смятате ли, че сте могли като съдия да предотвратите тези скандали? Независимо от хода на мача...

- В момента, в който му показах червения картон, се опитах да предупредя делегата им Перис, за да обърне внимание и да вземе мерки. Те не смятаха, че Христо може да стигне дотам, а се оказа обратното. За изненада на всички. След това дойде Бакеро и ми каза: „Ей, човек, Христо казва, че не те е настъпил.“ И аз му отговорих: „Не, истината е, че ме настъпи.“ И после нещата се видяха по телевизията. Има нещо в живота - всички имаме добри и не толкова добри моменти. Освен това има нещо, което хората трябва да знаят. Христо Стоичков на терена няма нищо общо с Христо Стоичков извън терена, когато е с приятелите си. Разликата е като тази между най-белия ден и най-черната нощ.

- Наказанието на Христо беше намалено от първоначалното. Имахте ли някакво участие в тази работа?

- Да, определено да. Истината е, че след случилото се опитаха да ни сдобрят. Аз не бях съгласен, защото обикновено, когато се случи нещо такова, нещата могат да станат още по-неприятни. Така че отказвах да го видя до момента, в който директорът на вестник „Марка“ ми се обади и ми каза: „Слушай...“ Всъщност, извинете, но тук се налага да отворя една скоба. По онова време бях председател на Асоциацията на футболните съдии. Тогава директорът ми заяви, че иска да говори с мен в качеството ми на президент на асоциацията на съдиите. Приех. А преди това Бакеро и Чики Бегиристайн ми бяха казали, че Христо е наистина хубав и приятен човек. Приех да се видя с него и директора на вестник „Марка“, който ни покани на обяд. Седнахме в хубав ресторант, хапнахме и си поговорихме. Имах още някакви притеснения, но тогава видях, че извън терена Стоичков е наистина съвсем друг човек. Затова, когато докладвах след това на дисциплинарната комисия, не представих нещата в толкова черни краски, за да може да намалят наказанието му.

 

112

 

- Кога точно се стоплиха толкова отношенията между вас?

- Малко по-късно отидох отново в Барселона, за да участвам на една конференция. Четох доклад. И тогава там бяха играчите на Барселона и някой се пошегува: „Урисар, внимавай сега, защото Стоичков ще мине покрай теб.“ И тогава пак си поговорихме. След това ни поканиха от два или три телевизионни канала, където отидохме заедно в няколко предавания и така постепенно станахме приятели. За хората във футбола има едно много важно правило - каквото стане на терена, трябва да бъде забравено извън него. Аз съм се старал винаги да го спазвам. После той беше направил изказване, че ние, баските сме много хубави хора и че освен мен има и много други добри приятели баски. Така вече наистина докосна сърцето ми! И продължихме през годините да се виждаме на разни събития и да поддържаме едно прекрасно приятелство.

- Свирил ли сте и друг мач с негово участие?

- Мисля, че да. Свирих целия следващ сезон, така че би трябвало да съм свирил още поне един мач, в който той е играл. Мисля, че със сигурност съм го направил, стига тогава да не е бил контузен или наказан.

- Ла Коруня...

- Това е друго. Когато Христо дойде в Испания отиде там, за да играе първия си мач. Точно там на турнира „Тереса Ерера“ ме пратиха и мен да ръководя мача. Тогава още не знаеше испански и съотборниците му си направили майтап с него, като му бяха казали, че обръщението към съдията трябва да е или „Каброн“ - рогоносец на български както ми казаха, че се превежда или израз, който означава син на проститутка. И той не знаеше какво точно означават тези думи. Така при една игрова ситуация той се обърна към мен с усмивка и с „Каброн“. Аз обаче усетих, че това не е възможно. Отидох при треньора и го попитах: „Какво става тук? Този или го сменяш, или ще го изгоня!“ И тогава видях на скамейката всичките му съотборници да се смеят шумно и да се радват, че номерът е сработил. И тогава разбрах, че става въпрос за шега. По-късно разбрах, че за начало го бяха научили на само две думи, за които обикновено веднага се вади директен червен картон. Но слава Богу, че благодарение на моя опит успях тогава да разбера, че са му направили номер като на почти всички чужденци, които идват в отборите от Примера без да знаят испански. 

- Какво мислите за Христо като футболист?

- Феноменален! Класически тип класен играч. Силен, здрав, бърз... Днес в Барселона има един, който мъничко прилича на него – Луис Суарес. Но Христо беше много по-силен и не го беше страх от сблъсъците. Ако например се налагаше да направи фаул, той го правеше мъжки, но не грубо. А основното му качество беше бързината. Дългите пасове в свободна зона бяха най-добри за него и се възползваше максимално от това. Беше един от тези играчи, за които съдиите казваме: „Трудни за настигане и трудни за свирене.“ Когато най-малко очакваш, той избухваше и нямаше стигане.

- През 90-те години в Испания играеха много българи. Имате ли някакви интересни истории с някой друг от нашите футболисти?

- Да, имаше един висок - Любослав Пенев. Мина през няколко клуба. С единия от тях му останаха някакви неуредени към него сметки. Не си спомням добре. Беше силен характер, добър играч, но бе малко по-спокоен от Христо. Да, Стоичков беше истински вулкан, боец с много гореща кръв!

 

112

 

- Как станахте съдия? Играл ли сте футбол преди това?

- Играх като юноша в един отбор, а след това преминах в Атлетик Билбао. Ако искате да ви разкажа цялата история, ще го направя с удоволствие. Изкарах само година и ме изгониха, защото дойде по-добър играч от мен – това беше големият Чечу Рохо. Треньорът ни караше понякога някой от нас да бъде съдия по време на тренировките. Един приятел, който беше рефер, ме срещна и директно ме попита: „Защо не станеш съдия? Добре ти се отдава.“ Така се записах на курсовете за арбитри. Малко по малко се издигах през различните дивизии на испанския футбол. Всички отбори искаха аз да съм им съдия за гостуванията, защото не се огъвах от натиска на публиката. Бях финансово независим, поради това че имах няколко собствени компании и това ми позволяваше да практикувам моето хоби. Тогава не се печелеше нищо от съдийството.

- Кой беше първият ви мач като съдия?

- Дебютният ми мач като рефер беше между младежки отбори на един стадион в Билбао. Мисля, че се получи много добре, защото не си го спомням. Това значи, че всичко е минало добре, въпреки че тогава мачовете бяха много корави. А първата среща, която ръководих в Примера дивисион беше Райо Валекано – Расинг Сантандер.

- Какво е да се ръководи „Ел Класико“?

- Истината е, че да си съдия на „Ел Класико“ е най-голямото нещо за един съдия. В такъв мач има от всичко по много. Точно в такива двубои се вижда колко струва един арбитър. Защо ли? Защото нервите са пред скъсване. Има много груби влизания. И двата отбора искат да спечелят и не се свенят да използват всички позволени и непозволени средства. В такива случаи един съдия трябва да  има много качества, за да води точно такъв мач. Трябва да си справедлив, да не грешиш и най-вече да търсиш подход, за да не повлияеш по никакъв начин на резултата и нито един от клубовете да не може да те упрекне в това. Има една популярна футболна сентенция, която ми каза Хуанито Гуардиасабал, който беше от баската съдийска колегия - „Ако изгониш един играч и ако отборът му загуби, ще обвинят теб. Затова, когато се сбият, винаги е по-добре да изгониш двама – по един от всеки отбор.“

- Кой е най-големият мач, който сте свирил във вашата кариера?

- Аз мисля, че „Лос Класикос“ са най-големите ми мачове. Най-важните. Иначе съм свирил на много. В Аржентина, Израел, Африка, Китай. На много места...

- Знаем, че сте били на култовия стадион „Ла Бомбонера“ в Буенос Айрес.

- Да, дори и там съм свирил.

- Как беше?

- При равен резултат се класираха и двата отбора. За такъв мач става въпрос.

- Поддържате ли връзка с други футболисти, така както правите с Христо?

- Да, когато спрях със съдийството, станах шеф на Асоциацията на съдиите, а също така и вицепрезидент на Националната съдийска колегия. След това станах член на Изпълнителната комисия на футболната федерация, а когато приключих и там, Професионалната футболна лига искаше аз да бъда техният представител в Националния съдийски комитет. Държаха това да бъде човек със собствен бизнес и аз изпълнявах най-добре изискванията от колегите. И там изкарах четири години, като основната дейност беше определяне на съдиите за мачовете. След това, когато и там ми свърши мандатът, отидох в ръководството на Атлетик(Билбао). След това вече за удоволствие почнах да пиша за няколко вестника моя рубрика за съдийските грешки. След това си направих футболен отбор и футболна школа с повече от 300 момчета и момичета. И сега се боря за това националните футболни федерации на всички страни да изискват децата, когато преминават от ученическия към юношеския футбол, задължително да изкарват курс по правилата на играта. От много години съществува този феномен - много от играчите в елитни отбори не знаят всички правила на играта. Не са наясно как да се възползват от регламента, а това е много важно.

- Технологиите навлизат много яростно във футбола. Харесва ли ви системата ВАР?

- БАР в нашата страна казваме на местата, където се пие. (смее се) Ние предпочитаме да го наричат видео арбитраж или видео съдийство. В момента нещата ми изглеждат коректни. Но това, което не трябва да прави системата е да отнема функциите на съдията. Той трябва да води мача, а видео системата да коригира грешки, ако има такива. Например в момента е много хубаво това, че те просто напомнят на съдията, че на терена има някакво обстоятелство, на което той трябва да обърне внимание. И да знае, че ако не е видял добре дадена ситуация, ще може да я анализира пред монитор и така да се предпази от евентуална грешка. Това е много важно и много добро решение. Не бива да има повече голове, вкарани с ръка. Не трябва да има попадение, когато топката не е преминала голлинията и не бива да бъде изгонен един играч, когато нарушението е направено от друг. Малко бих поспорил за засадата. По-конкретно за нововъведението,  при което трябва да оставиш да се развие игровата ситуация и чак ако топката попадне в играча в засада, да я отсъдиш. А не както беше едно време – виждаш засадата и вдигаш флагчето. Трябва да продължим да развиваме любимата игра. ВАР е нещо добро и трябва да продължим да се възползваме от преимуществата, които ни дава.

- „Божията ръка“ на Диего Марадона. Тогава страничният съдия беше българин – Богдан Дочев. Дали той можеше тогава да реагира, за да се избегне тази несправедливост?

- Ако положението приключи с гол, трябва да се види ВАР и да се проследи дали няма някакво нарушение. Защото щом е вкарал с ръка, голът трябва да бъде отменен. Но това е днес. Тогава беше друго.

 

112

 

- Виновен ли е българският съдия?

- В никакъв случай! Не само на него, но и на много други хора им се видя при тази ситуация, че голът е редовен. Мнозина например разбраха, че Марадона е вкарал с ръка едва на второто или третото повторение. Но при тази игрова ситуация е нормално да не видиш подобно нещо. И пак ви повтарям - много други също не бяха видели, че голът е с ръка. Когато се пусне запис на забавен каданс, вече ясно се вижда как Диего удря топката с ръката, но истината е че и двамата съдии не го бяха видели.

- Съобразяват ли се съдиите с големите звезди във футбола, каквито са в момента Лионел Меси и Кристиано Роналдо?

- Във футбола има играчи с различни класи. Има и съдии с различни класи. Нормалното е съдията да не прави разлика. Няма значение дали е Меси или Марадона. Истината е също, че Кристиано Роналдо има едно специфично поведение. Играч, който трябва да бъде следен зорко, когато пада в наказателното поле. Съдиите трябва да изучават играта на футболистите и така правех аз, когато бях действащ рефер, за да знаят какви „капани“ могат да им сложат футболистите на терена. Така че днес съдиите трябва да са подготвени за всичко това. Да знаят всички провокации на нападателя към защитниците или пък триковете за спечелване на фаул или дузпа. Трябва да си много нащрек. От футболна гледна точка между Роналдо и Меси, често казано, предпочитам Меси.

- Как се контактува с тях? Какво е отношението между един съдия и звезда от такава световна величина?

- Трябва да е нормално и напълно идентично както с всеки друг играч. Има някои, които обичат да прекаляват, но контактът трябва да е сведен до минимум. Свирил съм на Марадона и на много звезди и на централния нападател на Бразилия, който и играл 1000 мача – Ромарио, а и на Пеле. Всички те трябва да бъдат третирани, както всеки друг футболист. Ако на терена започнат да се опитват да налагат своето лично его, трябва да видят, че съдията също е на игрището и той определя правилата на играта. Трябва да ги успокояваме и вкарваме в правия път.

- Вие не се поколебахте да изгоните Христо. Колко червени картона се показали в кариерата си и съжалявате ли за някое ваше решение?

- Много червени картони съм показал. Ще ви разкажа нещо, което ми се случи в един мач Барселона – Реал (Мадрид), на който свирих три или четири дузпи – не си спомням точно. Направиха дузпа на играч на Барса, която аз не видях, защото Йеро го беше дръпнал отзад, а аз бях в позиция, от която това не се виждаше. А пък при ответната атака Куман събори Емилио Бутрагеньо и свирих дузпа за Реал. Стана огромен цирк. Тогава разбрах, че за да бъдеш справедлив, трябва да си справедлив и с двата отбора и да търсиш равновесието. Много червени картони съм показвал, но има нещо, което беше различно по онова време. За „Ел Класико“ всеки отбор даваше по три „взривоопасни“ имена от всичките им 27 футболисти и впоследствие аз винаги ги уцелвах с картоните.

- Трябваше да бъдете на световното първенство през 1994 г. в САЩ, когато беше най-големият успех на България. Какво се случи, че не отидохте?

- Последната година ме извика президентът и ми каза, че съм номер 1 в Европа и ме пращат на световното в САЩ. Там се оказах първа резерва, но това не беше достатъчно за изява, защото тогава президентът на УЕФА беше французин. И той даде мача на Киню. Така неговият сънародник свири, а аз не, но ... нищо толкова страшно не е станало.

- Знаете ли за отношенията между Христо и Киню?

- Не.

- Той не свири дузпа за България срещу Италия на полуфинала...

- Да, на световното в САЩ. Преди се оценяваше най-добре съдията, който успяваше да свърши мача с по-малко картони. А днес се оценяват съдиите, които са корави и енергични. Времената се променят. Аз бях твърд съдия и винаги праволинеен. Други обичаха повече да се изявяват като тореадори на футболния терен, а аз това не го мога.

- В България има сериозни проблеми със съдийски грешки, а наблюдател е Марк Бата от Франция. Познавате ли го и какво мислите за него?

- Не го познавам.

- Какъв съвет бихте дали на младите съдии, които в момента се борят със системата ВАР?

- Бих им направил следната препоръка - да четат постоянно правилника и да го дискутират постоянно с колегите си. Всички си мислят, че знаят правилника, но истината е, че има хора, които го тълкуват неправилно. Колкото повече се дискутира и повече се чете, толкова по-голяма е вероятността да са по–точни и сигурни. Няма значение кой е срещу тях. Ако си съдия от такъв ранг, се налага да поемаш всичките последствия от това. Ако ще бъдеш домакински съдия, по-добре си стой вкъщи. И ако има дузпа в последната минута, просто я свириш. Така са ме учили мен и аз така научих двамата ми синове - близнаци. Единият е помощник-съдия, а другият е главен съдия в трета дивизия, но е още на 21 години и скоро ще премине по-нагоре.

Следвай ни: