Братя Чернокожеви – големи таланти в различни спортове

Велизар и Цветомир Чернокожеви са гордо продължение на спортните традиции в семейството. Баща им е бивш борец, а заедно със съпругата си отглеждат две високи момчета сред чистия въздух в Трявна. 

“Бях на 12-13 години. Реших да пробвам. Бях висок и нищо повече. Отидох, одобриха ме и така започнах с волейбола. Семейството остави решението на мен и ме подкрепяше в трудните моменти. Казваха

ми да не се отказвам и никога не са спирали да ме подкрепят”, споделя Велизар.

„Нашите имат семеен хотел. Те са си там. Ние нямаме много време да се прибираме, но гледаме да отделим време и да сме там”, казва пък Цветомир.

Ролята на баща се оказва важна в избора на малкия Цветомир. „Когато бяхме малки, винаги ни е учил, че това е една от най-хубавите работи, защото изкарваш пари с удоволствие. Казваше ни, че ще обикаляме света. Това не можеш да го имаш с всяка работа.”

„Започнах с волейбол, но после се пренасочих. Ако питате някой волейболист кое е по-трудното, никой няма да каже, че баскетболът е по-труден.”

„Отдаваше му се, но не му беше на сърцето”, спомня си Велизар. „Беше категоричен. Той е такъв характер, че каквото си науми, го прави и е един от най-големите таланти в България.”

Като по-голям брат, Велизар винаги е насреща за съвети, когато това се налага. „Никога не се е намесвал, когато види, че вървя в правилната посока. Като по-голям е нормално да ми дава съвети. Когато види да кривна, ме спира. Последно беше отдавна - малко повече купони, отколкото трябва.”

„От професионална гледна точка, това са нормалните неща. Да е упорит, да не се отказва. Знае ги. Допитва се за съвет, но това са нормални неща от живота, а не толкова спортно технически”, споделя баткото.

Вече натрупал доста опит в професионалния спорт, Велизар Чернокожев отчита работата, а не талантът като водещи за развитието на двамата.

„И двамата не се славим с голям талант в спорта. Единственото е, че и двамата сме високи. Работата и трудът дават резултат. Той е малко по-атлетичен и има по-спортна фигура. При него е по-лесно.”

Вече докоснали се до въздуха в мъжкия национален отбор в своите спортове, двамата продължават да следват целите си. Цветомир Чернокожев е част от младия отбор на Академик, където се развиват част от големите таланти на българския баскетбол. Докато Велизар се завърна в Добруджа, а тимът започна отлично новия сезон с победи над финалистите от последната кампания Нефтохимик и ЦСКА. 

„Ние сме отбор, който не търси резултат в победите, а в развитието и правилната посока. Успехът е всеки мач да играем по-добре. С яденето идва апетитът. Не мислим за класиране, за това какво ще се случи. Важното е да тренираме правилно и да гледаме мач за мач. Докъде ще стигнем, това е следствие на много фактори. Медалът е цел, която ще си гоним.”

А след това – всичко е въпрос на работа, амбиция и мечти. 

„Испания мисля, Испания, Гърция също. Реал Мадрид, Барселона – грандовете”, пожелава си Цветомир, а Велизар се е прицелил към Италия. 

„Бих искал да отида в Италия. Много ми хареса. Най на сърце ми е. Аз винаги се радвам и бих се радвал да играя тук. Всеки би предпочел да играе в България добре. Нямах добра оферта за чужбина. Няма да отида някъде просто за да отида някъде.”