За един оркестър в повече

Остават броени дни до края на 2018-а, което означава, че и обзорите за изминаващите 12 месеца са към края си. „Тема Спорт” по традиция ви представя събитията от родния спорт така, както ги видяхме ние и както ги показват статистиките и резултатите. Хубавите и лошите моменти, значимите постижения и провалите. Продължаваме с волейбол. Най-успешният колективен спорт в България продължава да отстъпва от позициите си, а само някои изключения не могат да направят така, че да си затворим очите и да кажем, че „всичко е точно”.

Световното първенство е приоритет. Трябва да изградим най-добрия състав за световното първенство. Всичко е насочено към световното първенство… от януари до началото на септември от волейболната федерация направиха всичко възможно, за да забършат проблемите под килима с надеждата, че идвайки на това световно първенство, националният ни отбор за мъже изведнъж ще се превърне в световна сила и ще прегази всички просто защото ще играе мачовете си в зала „Конгресна” във Варна и „Арена Армеец” в София. Никой не трябваше да критикува Пламен Константинов и неговите избраници до световното, за да не нарани чувствата им, тъй като това едва ли не щяло да се окаже фатално за представянето им. Уви, когато една машина скърца, колкото и да замазваш и маскираш проблемите, те няма как да изчезнат с магическа пръчка. Пък било то и на домашно световно първенство. Напротив – тези проблеми просто назряват все повече и повече и все някога ще избухнат. И когато не вземаш мерки в началото, силата на експлозията просто ще нарасне към края на процеса.

В общи линии това се случи с мъжкия ни национален отбор през 2018-а. Последната, в която Константинов можеше да работи с представителния ни тим. И засега може би последната, в която за всяко нещо ще си има оправдание, а „целта оправдава средствата” е най-често използваното клише в тази федерация. За съжаление на всички целта не оправда средствата. 11-ото място на световното първенство в съвместно домакинство с Италия бе просто украшението на един разбит от вътрешни скандали и интриги тим. Който преди 4 години бе взет, за да бъде изправен на крака, а сега изглежда в много по-тежко състояние. Вместо в ремисия той бе поставен в изкуствена кома.

Какво спечели България от домакинството на световното? Нищо. Очакванията за пълни зали не се оправдаха. Скандалите в националния ни тим отдръпнаха хората от трибуните и един-два мача с по-масово посещение няма как да радват когото и да е. Да оставим резултатите на националите ни настрана. Те бяха такива, каквито реално трезвомислещите хора очакваха да са. Без Цветан Соколов, който отново се контузи преди голямо домакинство (2015-а също) – толкова. Георги Братоев също получи травма в Лигата на нациите, където впрочем Гибона твърдеше, че резултатите не са важни. С едно изречение за този турнир – там той трябваше да налага по-млади състезатели, за да търси най-доброто за световното, но това също не сполучи. Нека погледнем към ползите за българския волейбол от това, че част от света бе вперил очи към Русе, Варна и София. Да, федерацията се справи отлично с организацията, това не го отрича никой. Организация и полза обаче са различни неща. А ползата я няма. Нито драстично са се увеличили желаещите да играят волейбол с това домакинство, нито победите обединиха нацията, нито целта бе изпълнена. В Русе залата се напълни единствено за мача Франция – Бразилия, което е страхотно. Но... дотам. Във Варна дори за нашите лъвове „Конгресна” нито веднъж не изпълни капацитета си, да не говорим за „Арена Армеец”.

На фона на всичко това напълно резонно бе да се стигне до раздяла между БФ Волейбол и Пламен Константинов. Обединителят, в лицето на Гибона, се оказа повече разединител и, отстрани погледнато, постави себе си над колектива. Дали е така само играчите си знаят. Сред тях, разбира се, и Лимона (Владо Иванов), който си тръгна преди световното, за да покаже, че нещо в кухнята мирише на отдавна загоряло.

По-важното обаче е, че резултатите и липсата на прогрес явно не вълнуват толкова хората, ръководещи този спорт. Защото те си стоят едни и същи. Статуквото е по-важно от просперитета. Или поне общия просперитет, защото личният такъв със сигурност е налице. Ако се съмнявате – питайте купонджиите от Казанлък. При тях няма лабаво – щом оркестърът свири, значи всичко е точно.

Лига на нациите

Съперник    Резултат

Китай    3:2

САЩ    1:3

Аржентина    3:1

Сърбия    2:3

Австралия    0:3

Русия    0:3

Япония    3:0

Италия    1:3

Полша    1:3

Франция    0:3

Канада    3:0

Бразилия    3:2

Германия    2:3

Иран    1:3

Южна Корея    3:2

Общо: 15 мача, 6 победи и 9 загуби, 26:34 геймова разлика. 11 място

Световно първенство в България и Италия

Съперник    Резултат

Финландия    3:0

Иран    1:3

Пуерто Рико    3:0

Куба    3:0

Полша    1:3

Иран    3:0

САЩ    0:3

Канада    2:3

Общо: 8 мача, 4 победи и 4 загуби, 16:12 геймова разлика. 11 място