Йордан Върбанов: Гонзо ми скъса мускул с удар с лакът, бях аут два месеца (видео)

Бившият централен защитник на ЦСКА Йордан Върбанов гостува в "От дузпа в тъч" по Sportal TV. Той си спомни времето, прекарано на стадион "Българска армия" и говори за сегашния си клуб Витоша (Бистрица), в чиято школа е треньор. "Едно време българският футбол беше на много по-високо ниво спрямо сега. Няма място за сравнение. От ЦСКА пазя само добри спомени, имах щастието да участвам в дербита срещу Левски, в европейски мачове. Работих със специалисти като Луиджи Симони, Стойчо Младенов, Аспарух Никодимов, от които научих много. Сега се стремя да прилагам наученото в школата на Витоша. Огромна е разликата между мъжкия и юношеския футбол. Младите таланти се интегрират трудно в нашите отбори", сподели Върбанов. "При Стойчо Младенов дисциплината и мотивацията в ЦСКА беше на най-високо ниво. Не случайно с него станахме шампиони през 2003 година. Най-трудно ми беше да играя срещу Хакан Шюкюр. Приятели ме бъзикат: "Пуснахме си телевизора и в петата минута вече беше 2:0 за Галатасарай". Истината е, че те бяха страшно силен отбор. Играх срещу Шюкюр и беше тежко. Знаете какви футболисти имаха тогава в Галатасарай – Шюкюр, Шаш, Ергюн Пенбе, да не ги изброявам всички", разказа Дузи в "От дузпа в тъч"."В България съм пазил Георги Иванов – Гонзо и Георги Чиликов. Гонзо беше много добър нападател и срещу него се играеше много трудно. Потвърждавам напълно, че обичаше да играе много с ръце. Той сигурно не знае, но веднъж при корнер ме контузи с ръка. Аз го държах за фланелката, а Гонзо ме удари с лакът в ръката. Така ме удари, че ми скъса мускул и после болеше адски много. Два месеца не играх след това заради този лакът", продължи Върбанов."Не знам дали знаете, но Ибрахима Гай нарочно си повеждаше топката по-дълго, за да може да влезе с двата крака на съперника. Той знаеше, че публиката харесва тези му влизания. Друго, което може би не се знае е, че Гай е започнал много късно с футбол – бил е на 15-16 години, когато е започнал да играе. Мансур Аянда? О, когато беше в ЦСКА, той беше на моите години сега. Беше бая възрастен", спомни си с усмивка бившият футболист.  "През 2008 година отидох в клуб от елита в Китай. Случи се така, че Манчестър Юнайтед организира приятелски мач срещу моя отбор. Бяха шампиони на Англия и победители в Шампионската лига. Дойдоха с всичките си звезди – Митко Бербатов, Майкъл Оуен и т.н. Естествено, с Митко се поздравихме преди срещата, а след нея ми подари фланелката си. С него се познаваме още от юношите на ЦСКА. Пазя си фланелката му, разбира се, както и тази на Патрис Евра. Винаги съм харесвам номер 3", продължи бившият бранител пред Sportal.bg. "Аз съм привърженик на сегашния формат на първенството. Хубаво е в живота да получаваш втори шанс. През миналия сезон Витоша вървя много зле през цялото време, но накрая в решаващия момент се мобилизирахме и се спасихме. В два мача успяхме да се справим с Пирин. А ако Пирин бе останал, и като се има предвид какво е положението при тях, какво щеше да прави сега техният отбор в Първа лига? Помогна ни това, че излязохме без никакво напрежение в баража. През лятото клубът взе добри решения и сега вече сме в подем спрямо миналия сезон", каза още Върнанов.