Божидар Чорбаджийски: Не мисля, че все още съм дорасъл за Футболист на годината

Защитникът на ЦСКА Божидар Чорбаджийски гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. С всеки изминал сезон рожбата на „червените“ става все по-стабилен в отбраната на тима, като заслужи и място в националния отбор. Той беше капитанът, когато ЦСКА вдигна последния си трофей – купата на България през 2016 година. И поне според статистиките Чорбаджийски оформя заедно с Николай Бодуров една от най-стабилните двойки централни защитници в първенствата на Европа.

- Здравей, Божидаре! Футболната година вече е към края си, но емоциите на върха в класирането са все толкова големи. Как се отразява на теб и на отбора битката за титлата?

- Отразява ни се най-нормално. Както не един път съм казвал, ЦСКА винаги е в битката за титлата. При нас винаги цари едно сладко напрежение. Свикнали сме с него, всеки мач играем за победа и се надяваме накрая да ликуваме.

- И миналата година по това време ЦСКА се бореше с Лудогорец за първото място, но накрая едни фатални пет минути в Разград попречиха. Взехте ли си поуки от случилото се през миналия сезон?

- Предстои да разберем. Във футбола пет минути могат да бъдат решаващи. Надявам се да сме си извели поуките, това да си проличи още другата седмица и да спечелим мача срещу Лудогорец.

- Коя беше грешката, която ЦСКА направи миналия сезон и която не трябва да допусне през този?

- Може би не е една, направихме доста грешки. Смея да кажа, че този сезон на по-високо ниво е това, че взехме всички мачове до момента срещу отборите от долната половина на таблицата. Може би ни липсват победите срещу по-добрите отбори, както беше миналата година. Тогава по това време имахме успех над Лудогорец, както и равенство с Левски. Тази година не можахме да вземем нищо от водещите отбори, но пък си взехме точките от втората половина на таблицата. Може би това е разликата между двата сезона. Надявам се в предстоящия голям мач да покажем друго лице.

- Великият сър Алекс Фъргюсън казваше, че титлата се печели срещу по-малките отбори, а не само в дербитата.

- Абсолютно! Точно това говорим всяка една седмица, точно на това набляга нашият треньор и се опитва да ни убеди в тези неща.

- Левски малко неочаквано изостана от първите места- отписваш ли „вечния съперник“?

- Не, в никакъв случай! Както нас ни бяха отписали преди два-три кръга, че вече сме зад Левски и Лудогорец с три-четири точки. Виждате, че футболът е едно невероятно колело. Тази седмица може да си отгоре, а утре да си отдолу с три точки. Абсолютно всичко очаквам и по никакъв начин не изключвам Левски от борбата за титлата.

- А как се отрази на вас вътре в отбора това, че загубихте и от двата съперника за титлата? Дори гол не можахте да вкарате…

- Повлия психически. Може би малко падна духът в отбора. Бяхме с четири победи на върха, единствени с пълен актив от точки. След мача с Лудогорец, въпреки че не си личеше толкова в отбора, на терена през следващата седмица се видя, че не сме на нивото, на което бяхме. Настроението беше малко по-минорно. Тук всички сме максималисти. При една евентуална победа над Лудогорец тогава дърпахме със 7 точки и нещата ставаха сериозни. Но има много мачове и развръзката на първенството тепърва предстои.

- На 6 декември на „Българска армия“ е мачът срещу Лудогорец – доколко е важен за битката за титлата?

- Ще бъде важен дотолкова двата отбора да покажат хубав футбол и хората да останат доволни. Не един път съм казвал, че дерби мачовете не решават титлите. Тепърва трябва да се разделим на две – шестица и осмица. Имаме да изиграем още минимум четири мача срещу тях, така че има наистина много до края. Дали ще вземем три точки, една или нищо – това по абсолютно никакъв начин не решава нищо. Всеки може да победи всеки, особено в тези условия. Виждате, че терените са лоши, мачовете не предлагат толкова голове, съперниците се затварят срещу водещите отбори. Изненадите се случват в почти всеки кръг. Дерби като дерби, но ако го спечелим, ще бъдем с психологическо предимство.

- Как приехте новината, че трябва да играете срещу Лудогорец в Разград в четвъртфинал за купата? Смяташ ли, че това е финал преди финала?

- Приехме го с усмивка. Преди жребия дори се шегувахме с момчетата в отбора, че ще стане точно така. Тази година винаги ни се падаха по-трудни съперници. Видяхте и в третия кръг на Лига Европа се изправихме срещу Копенхаген, който влезе в групите. Не можем да кажем, че беше неочаквано. Най-вероятно е финал преди финала, както беше и миналата година, когато на по-ранен етап срещнахме Лудогорец и ги отстранихме. Сега чисто на хартия отборът, който спечели през април, ще бъде фаворит за спечелването на купата.

- Наистина има много време до този мач, но знаете, че ЦСКА винаги отстранява Лудогорец, въпреки че има доста загуби в първенството.

- Статистически съм запознат доста добре с тези факти. Надявам се отново статистиката да бъде на наша страна.

- Направихте доста добър тандем с Николай Бодуров, треньорът Нестор Ел Маестро ви сложи в своя идеален отбор – как го прие?

- Седях си вкъщи и някой ми се обади. Каза ми да си пусна телевизора. Не бях запознат, че Нестор ще дава интервю. Точно, когато включих телевизора, гледам някаква снимка на мен и Бодуров, а до мен Дани Алвеш. После разбрах за какво става въпрос. Реагирах с насмешка. Разбира се, зарадвах се. Това показва от една страна благодарността на Нестор към нас, както ние му се отблагодаряваме винаги. Най-вероятно сме свършили до някаква степен добра работа. Но както неведнъж съм казвал - играта ни в защита се базира на абсолютно целия отбор от нападателя до вратаря. Не може само ние двамата с Бодуров да обираме славата. Плод на колективна работа всеки божи ден на нашата база са тези успехи и пет допуснати гола до момента. Иначе с Бодуров се разбираме прекрасно и се надявам тепърва да предстоят успешни мачове за нас.

- Когато с Бодуров видяхте Нестор Ел Маестро след това интервю, какво му казахте?

- Нестор беше забравил. Той казва много подобни неща, които обаче не излизат по медиите. Вече сме свикнали с неговия хумор, тези шеги са всекидневие. Той държи съблекалнята в невероятно добро настроение. Дори той не обърна внимание, ние се пошегувахме с Бодура, един-двама от съотборниците също ни бъзикаха с „треньора си ви хареса вас…“. Естествено всичко е в рамките на шегата. Стана една конфузна ситуация, извлякохме много позитиви от нея, посмяхме се. Надявам се и занапред да бъде толкова добро настроението тук.

- Какъв треньор е Ел Маестро? Би ли го сравнил с предишните ти наставници в ЦСКА?

- Нестор е много интелигентен човек. Това ми направи впечатление още първите дни около подготовката ни в Тетевен. На един човек просто му проличава по начина, по който се изразява. Нестор има други виждания за футбола, той е по-съвременен треньор. Акцентира върху основни неща, набляга на малки детайли, които се явяват много важни и сега го осъзнавам.

- Би ли дал поне един пример за такова нещо?

- На мен ми помогна чисто психически да се отърся от миналия сезон, защото той беше доста по-слаб за мен. Решенията, които взе и начинът, по който ме накара да играя - с доста повече лекота и простота на движенията ми по терена, без предприемането на всякакви рискове и т.н. Може би по този начин се поуспокоих. Успях да повярвам в този човек. Тези малки детайли в моята игра като елементарното подаване на топката на два метра, ми помогнаха да изляза от мини кризата от миналата година. Най-вероятно и капитанската лента психологически ми е повлияла. Тези детайли предрешиха този успешен до момента сезон. Надявам се да продължи да бъде такъв.

- Поне в началото имаше ли някаква обида у теб, че ти взеха капитанската лента?

- Не, по никакъв начин! Дори му благодарих, защото никой не беше говорил преди това с мен на тази тема. Извика ме два дни по-рано, предупреди ме, че ще има вот. Каза, че дори и да не бъда капитан, не го прави, за да ме срине. Убеди ме, че съм негов водещ ключов състезател. Каза, че го прави и за мое добро. Но това е и негов метод на работа във всеки един клуб. Благодарих му и му казах, че е абсолютно негово право. По никакъв начин не съм успял да се обидя от това нещо. Аз съм широко скроен и най-вероятно е било за добро.

- В крайна сметка беше капитан при последния голям успех на ЦСКА и тази емоция остава незабравима при всички положения.

- Винаги ще бъде. Единствено мога да кажа едно огромно благодаря на целия клуб и на всички мои съотборници!

- Да те върна малко по-назад във времето – как започна в ЦСКА? Как стигна до „Българска армия“?

- Започнах с по-големите. Още в първи клас започнах да тренирам на „Червено знаме“, горе по клетките на асфалта, после по сгурията. Треньорът на моя набор ме извика след една година и оттам започна всичко. Седем години бях при г-н Ангел Калбуров, който за съжаление отдавна не е сред живите. Това е човекът, на когото дължа най-много в собствената си кариера и в израстването ми като футболист. Той ме възпита и съм му много благодарен за това. След това започнаха да ме викат при по-големите, пораснахме и се преместихме на „Армията“. Стойчо Младенов ме повика на две контроли. Оттогава започнах да тренирам с първия отбор и на 18 години дойде първият договор.

- От кой футболист на тренировка на ЦСКА най-много си се впечатлявал?

- Това е много интересен въпрос. Може би още от времето на Стойчо Младенов, когато ме извика в първия отбор, Вальо Илиев беше човекът, който правеше най-голяма разлика с начина, по който тренира. Тренираше невероятно, все едно си на мач. Няма загрявка, няма основна част – постоянно беше на 200%. Държеше те концентриран само с присъствието си. Лягаше за всяка топка, действаше като истински лидер. Тошко Янчев също беше такъв тип футболист. Мога да дам изключително много примери за млади и сърцати момчета, които всеки божи ден бъхтят тук като зверове. Усилията започват да им се отблагодаряват. Говоря за Кристиян Малинов - Кефала, Вальо Антов, Стойчо Атанасов, Ангел Лясков и т.н. Всички тези момчета тренират много усилено. Подготвят се като истински професионалисти, оставят след тренировка да се усъвършенстват. Това може само да ни радва. И сред чужденците в момента има момчета, които са големи професионалисти. Точно това спомага за добрата атмосфера в съблекалнята, за добрите ни отношения дори в живота. На това място можем да бъдем приятели всички. А това е рядко постижимо в повечето отбори с оглед на конкуренцията. Не всеки с всеки може да бъде приятел, но смея да твърдя, че в тази съблекалня точно това е налице.

- Кой първи ти предложи професионален договор в ЦСКА?

- Стойчо Младенов. Мисля, че тогава Ивайло Котев още изпълняваше някаква функция. След един контролен мач срещу Мездра ми се обадиха и ми казаха.

- Как реагира?

- Беше точно след един инцидент с баща ми. Накуп ми се събраха хубави неща, защото хем подписах договор, хем с него се развиха добре нещата. Беше един доста щастлив период в моето развитие и живот.

- Късмет или класа донесе трофея на ЦСКА, когато „червените“ бяха изпаднали в трета дивизия по административни причини и бяхте принудени не да чакате мач с Лудогорец, както е сега, а да играете с отбори от рода на Чико (Бяга)?

- Всичко! Без късмет не можеш по никакъв начин. Можеше да отпаднем още на 1/16-финал срещу Септември с дузпи на „Армията“. Доколкото помня, имахме късмет, че една дузпа не се свири. Без късмет си за никъде! Смея да твърдя, че за „В“ група отборът имаше класа. Невероятният дух и колектив, който цареше в отбора, ни тласна нагоре и ни донесе успех срещу всички противници. Най-сериозните два мача бяха срещу Берое, един изключително добър отбор. Навръх 100 години Берое успяхме да ги отстраним безапелационно с два гола в двата мача. Не може без да си имал класа, този отбор да вземе купата на България. Със сигурност имаше и късмет. Без тези неща не може, но мога цял ден да изброявам какво имаше още. За мен това беше най-добрата съблекалня!

- Как се играе пред 35 хиляди души, които ви подкрепят?

- На един дъх. Опитвам се да си връщам лентата назад много пъти, приятели ме питат, пускам си даже клипчета. Имам чувството, че всичко се случи за пет минути. Излизаш, тълпата те вплита в една обстановка... Гледаш и настръхваш с всяко едно докосване на топката, с всяка крачка по терена. Чувството е невероятно, това е най-щастливият етап в моята кариера досега! Чисто и просто емоционално, защото е първи професионален успех за мен като футболист. Започваш от „В“ група, играеш на стадион пред 35 хиляди, след това правиш парад в цяла София с купата, хората те целуват и прегръщат. Тези чувства остават за цял живот! Никой не може да ти го вземе, това е най-голямата награда от всички мачове, които изиграхме тогава. Този момент емоционално бележи най-големият връх в моята кариера.

- Една година по-рано ЦСКА остана без лиценз и почти всички напуснаха, но ти остана. Имаше ли вариант да отидеш в друг отбор тогава?

- Да, имаше варианти, дори бях преотстъпен за два-три месеца в Пирин. Стойчо Младенов не се нуждаеше от нас, извика ни и ни го каза на четирима-петима от юношите. Каза, че няма да разчита на нас и че можем да си търсим отбори. Тогава беше много труден период за мен. Бяхме отдръпнати от отбора. В такъв момент се чудиш дали да разтрогнеш договора си с ЦСКА или да отидеш някъде под наем с опция след това да се докажеш още веднъж. Предпочетох да не си тръгвам от ЦСКА, защото много треньори и футболисти са ми казвали, че от ЦСКА можеш да отидеш навсякъде, но в ЦСКА не можеш да се върнеш толкова лесно. Предпочетох да бъда преотстъпен. Но нещата не се стекоха добре, в Пирин не влизах и в групата. Попаднах на треньор, който не искаше да разчита на млади футболисти, въпреки че се представих добре на подготовката, на която вкарах и голове. Предпочетох да се върна в юношите на ЦСКА, защото още три-четири месеца имах право да играя до 19 години. Доиграх сезона в Елитната група. След това стана фалитът и отидохме във „В“ група.

- Когато треньор бе Любо Пенев, отборът се разпадна, но ти остана. Можеше ли да отидеш другаде?

- Изчаквах. Един ден бях в Академията, където съм студент, и ми се обади Христо Янев. Попита ме дали искам да играя във „В“ група за ЦСКА. Казах, че на този етап нямам нищо по-сериозно и интересно и искам да бъда част. Така започна всичко.

- Това лято се говореше за трансфер в чужбина. Мислиш ли, че е дошло времето скоро да направиш и тази крачка?

- По-скоро, да. Искам го, стремя се, това е моята цел, няма защо да си кривя душата. Ще се случи, когато е писано. Щом все още съм тук, значи не е дошло времето. Надявам се да дойде този период, в който да отида и да се развивам, защото съм доста амбициозен. Разбира се, мога да дам още на клуба, но има една бариера, която искам да прескоча и вече да се сблъскам с европейския футбол.

- Кое първенство най-много ти харесва?

- Най-вече английското. Там футболът е по-бърз и по-здрав физически. След това може би Италия, Русия… Не изброявам първенствата, за които първо се сещам. Мислил съм си за локациите, на които ще се чувствам най-добре според моите качества.

- Би ли играл в друг български отбор след толкова години в ЦСКА?

- Най-вероятно да, ако нямам друга опция и трябва да продължа кариерата си някъде. Предполагам, че тогава ще трябва да опра до услугите на някой друг отбор.

- Вече си и национал на България, не само лидер на ЦСКА. Отлепихме ли ютията, както казваше едно време Любо Пенев?

- Мисля, че е забележимо. В момента отборът се намира в много добра позиция на изчакващ. Има много добра основа, невероятен колектив, много приятелска атмосфера, задружни сме. Отборът е изграден от много лидери, няма един изявен, а това ни прави много силен юмрук и ни дава тласък. Себераздаването ни се отплаща. Надявам се на едни успешни квалификации и най-накрая да видим България там, където е била през 1994 и 1998 г. Мисля си, че хората в България са зажаднели за футбол. Просто трябва да направим така, че да ги върнем на стадиона и да усетим тяхната подкрепа.

- На жребия за квалификациите, кой отбор от великите сили искаш да ни се падне?

- Понеже вече играхме срещу Франция, ще бъде още една сбъдната мечта за мен да се изправим срещу Германия.

- В края на годината започват награди – Футболист на годината, Защитник на годината и т.н. Мечтаеш ли вече да си част от тези призове?

- Преди няколко години бях номиниран за най-перспективен млад играч. Вече се въртя около тези награди, но не мисля, че все още съм дорасъл за Футболист на годината. Виждате какви футболисти имаме, които играят в топ отбори. Ако бъда номиниран за защитник, ще бъде чест и привилегия да бъда сред най-добрите трима или петима в България на този пост. Оттук нататък ще се стремим всяка една година да затвърждаваме, да трупаме опит и да бъдем в тази класация. Това е стимул за нас да продължаваме да правим това, което най-много обичаме.