Чудотворецът Вагнер е съвременната версия на Хърбърт Чапман
Така значи – след два фокуса дойде време и за номера с изпаряването, но… без финале гранде.
В понеделник вечерта, доста преди края на сезона, от Хъдърсфийлд Таун официално обявиха, че Дейвид Вагнер напуска поста си на мениджър на отбора, преди в CV-то му да бъде добавено изпадане в по-долна дивизия.
Последното несъмнено бе съвсем реална възможност предвид факта, че тимът е в дъното на таблицата за временното класиране в Премиър Лийг, но това не е някаква изненада, нито е причината за раздялата. Със сигурност не става въпрос и за драстично сбъркан опит за последен напън от страна на Хъдърсфийлд. Всъщност именно Вагнер е този, който е бил инициаторът на случилото се, след като е казал на ръководителите за желанието си да напусне, макар и през идното лято. Заради това и заради статута все още на клуб от Премиър Лийг, което има огромно значение за потенциалните кандидати за наследник на германеца, бе решено да се потърси и доведе човек за поста на мига.
Думата „неохота” обаче е постоянно използвана при описанието на ситуацията. Самият Вагнер напълно искрено желае само онова, което в интерес на клуба, затова и се е съгласил, че може би по-доброто решение е да си тръгне още сега.
Красноречиво е това, че официалното клубно изявление за напускането на наставника бе скорострелно последвано от пост в социална медия с текст: „Благодарим ти за спомените!”.
Това само добавя тежест на думите на президента Дийн Хойл, че знае как „терминът „по взаимно съгласие” често е закодирано послание в средите на професионалния футбол, че мениджърът е бил уволнен, ала днешното ни решение е наистина взаимно”. Хойл също така не се и поколеба да постави Вагнер „редом в историята на Таун до велики имена като Хърбърт Чапман и Мик Бъкстън”.
Легендарният Чапман спечели две шампионски титли и една Купа на Англия с клуба, но наистина не е никакво хиперболизиране споменаването на името на Вагнер наравно с неговото. И двамата сътвориха същински чудеса, съотнесени в контекста на момента, и точно затова и сега се сипят толкова възхвали по отношение на германеца.
В контекста на настоящата Премиър Лийг, в която се озова, Хъдърсфийлд на Вагнер бе финансово най-слабият клуб в историята на състезанието. Именно затова и може да се твърди, че Таун е показал два фокуса и може би дори е сътворил две футболни чудеса.
Предвид наличните парични ресурси и потенциал на състава, този отбор вероятно въобще не би трябвало да е дори и близо до промоция и изкачване в Обетованата земя на английския футбол. Предвид всичко това бе не просто в реда на нещата, а направо задължително моментално да изпадне обратно във втория ешалон.
Тъй че да бъде последвано класирането в Премиър Лийг от оцеляване там си е на практика пълен абсурд. Постижение, дължащо се изцяло на блестящо менажиране на отбора от Вагнер.
Мнозина около клуба дори казваха, че класирането за Премиър Лийг през лятото на 2017 г. е дошло „твърде рано” и са очаквали светкавично изпадане. Вагнер обаче обори очакванията. Обори икономическите реалности. Накара същите тези хора и една силно ограничена откъм чисто футболни качества група играчи да повярват.
Ето защо той е отговорен за две постижения, които следва да се наредят сред най-значимите в съвременния английски футбол. Двете заедно съставят един много специален етап в клубната история.
Що се отнася до бъдещето. Вагнер в края на краищата напуска, защото иска да види колко далеч може да стигне, след като, разбира се, първо си вземе крайно нужната му почивка за отърсване от стреса на пейката. И можете да сте сигурни, че никак няма да му липсват предложения за завръщане на работа.
Хъдърсфийлд от своя страна гледа вече в друга посока и изборът му за нов мениджър ще ни каже много неща. Ясното е едно: не изглежда никак вероятно да се заложи на старомоден „огнеборец” в кризисния момент, като имаме предвид какво имаше в лицето на Вагнер и всичко онова, което той представляваше – нещо истински велико за един от великите стари клубове на английския футбол.
Мигел Дилейни, „Индипендънт”