Сала беше пионка в мръсен и посрамващ футбола трансфер
Един sms със списък с имената на Емилиано Сала и куп други играчи дойде в телефона на технически директор на клуб от Премиър Лийг точно преди Рождество Христово. Януарският трансферен прозорец приближаваше, клубовете ставаха все по-отчаяни, а Уили МакКей бе зает да помпа акциите на своите стоки.
В неговото меню от френски предложения присъстваха Адриан Тамезе – камерунският халф на Ница, Максуел Корне – котдивоарският нападател на Лион, и Сала, когото от Кардиф Сити очакваха дотогава вече да е станал техен играч.
В sms-а имало някои тънки детайли, вкарани с цел съобщението да не остане пренебрегнато. Уотфорд вече се опитвал да купи Тамезе, споменавал някак между другото МакКей. Както се оказа по-късно, този играч си остана в своя клуб. Както и Корне.
Получателят, чийто клуб лежи в долната третина на таблицата за временно класиране на Премиър Лийг, върнал стандартния си отговор – молба да му бъде пратена информацията на имейла, въпреки че не проявявал интерес. „Сала беше ни пробутван на всички – казва той. – Имахме някои съгледвачески доклади за него, каквито имат и повечето клубове, на основата на мачове от 2017 г. насам. Те бяха добри, но момчето не беше и близо до върха на нашия списък.”
И все пак въпросният клуб се озова сред свързваните публично със Сала. Това бе вече МакКей, действащ в пълния си размах. Неговият модус операнди бе изложен на показ миналата седмица, когато той изненадващо разкри пред френския вестник „Екип” пратен до Сала имейл, в който споделя как е разпространявал умишлено дезинформации за желание на Уест Хам и Евертън да купят футболиста, за да покачи интереса към него: „Говорихме с всичките клубове, включително манчестърските, Челси, Ливърпул. Мислим, че може да се озовеш в някой от тези клубове… Ние правим трансфери!... Дидие Дрогба.” Легендарният бивш нападател на Челси побърза да отговори на това: „Дръжте ме настрана от тези лъжи!”.
Малцина брокери на трансферния пазар са така неумолими в продажбите си като 59-годишния МакКей – навремето един от близките съратници на Хари Реднап. „Той е като куче с кокал”, казва за него един технически директор. Друг замесен в покупките на доста от топ клубовете в Премиър Лийг източник описва как леко се ядосал на МакКей, задето го заливал с обаждания наглед все от покрай басейна в някогашния си дом в Монако.
Някои не могат да живеят с него, ала повечето клубове не могат да живеят без него – или защото са патологически неспособни да изградят интелигентна вътрешна трансферна структура, или защото просто се нуждаят от многото му връзки, за да им уреди решението на наболял проблем. Източници от Франция още ахват от това как вземащият по 70 000 паунда седмично Джоуи Бартън, наказан за 12 мача и недопринасящ с нищо за Куинс Парк Рейнджърс, успя да премине под наем в Марсилия през 2012 г. само защото МакКей бе задействал връзките си.
Имаше обаче нещо особено зловредно в продажбата на Сала, и то не само заради развръзката на случая. Макар че нямаше нарушени каквито и да било футболни правила, всеки искаше парче от тортата. И най-много Валдемар Кита – собственикът на Нант. Неговият клуб бе закотвен в долната половина на Лига 1 както обикновено и босът бързаше да осребри актива си в лицето на играч, който вкарваше голове и чийто договор изтичаше само след 18 месеца. Кита даде картбланш на компанията на МакКей да намери купувач срещу 10% от изкараната трансферна сума.
Агентът на аржентинеца – Меиса Ндиай, също щеше да получи дял. Той вече бе пратил играч в Кардиф – Сол Бамба, ала някак си все пак МакКей задвижи нещата. Ндиай настоява, че като отдавнашен агент на Сала е трябвало да се намеси да защити интересите на своя клиент, когато е станало ясно желанието на Нант да го продаде на Кардиф. Той казва, че не е имал връзка с другите замесени в сделката четирима агенти и се е опитвал през цялото време да намери точния нов клуб за футболиста. Затова и отклонил потенциално позлатяващо го предложение от Китай.
Друг агент – Бабе Драме, който обяви в Инстаграм, че той и синът на МакКей – Марк, са осъществили трансфера на Сала в Кардиф, също се облажи. (МакКей младши е регистрираният агент, защото баща му предпочете да не се явява на наложените от УЕФА изпити.) Бакари Саного, близък до Кита и агент на Муса Сисоко от Тотнъм и други играчи, също взе комисиона от сделката, при все че причините за това остават неясни.
Сала си нямал и представа какви упорити и сложни врътки се правят за местенето му от клуба и изглежда, че не е имал никаква роля в случващото се, като се има предвид първоначалното му нежелание изобщо да сменя Нант за Кардиф. Той все повече се вписвал във френския начин на живот и футбола на страната, след като напуснал родината си Аржентина едва 15-годишен, за да иде в обвързана с Бордо футболна академия. В началото му било трудно да си проправи път във Франция, ала в Нант започнал да намира себе си.
Той обожавал Каркфу – кокетния град на североизток от Нант, където се усетил у дома си. Там можел да пуска каишката на своето куче спасител Нала в полетата на фермата зад неговата къща. Обичал да се разхожда сред малките лозя през пътя, където правят виното Мюскаде, и да пресича поточетата, вливащи се в река Ердр и където хората ловели щука. Купувал си телешко Миланезе от местните месари дваж седмично, цигари от местните тютюнопроизводители. Фюлантинът бил любимото му лакомство от пекарната. Местният бръснар Жан-Филип Русел, когото посещавал всяка трета седмица за подстригване, му станал приятел.
И все пак на стадиона на Нант „Стад дьо ла Божоар” най-добре се виждала скромно разцъфтяващата му увереност. Когато пристигнал от Бордо в клуба през юли 2015 г., той бил тих и затворен в себе си, с неособено добър френски език, макар че миналия сезон вече добил достатъчна увереност да се явява на пресконференции преди мач. Не обичал обаче интервютата – не усещал, че има много какво да каже, въпреки че именно него доста често търсели местните журналисти. Те се усмихвали на испанския акцент и нюанси на френския му – например „tranquille” (б.пр. „спокоен”) винаги излизало като „tranquillo”. В тези срещи го имало онзи чар на предишния свят. Емилиано неизменно поздравявал репортерите при посрещането и изпращането им: „Bonjour tout le monde!” („Добър ден на всички!”), „Salut les mecs!” („Здрасти, пичове!”). Не са мнозина футболистите в елита, отнасящи се нормално и земно с хората от пресата.
Феновете обичаха Сала заради искреността му. Той не бе световна класа и никога нямаше да е играч на Манчестър Сити или Ливърпул, както му бе обещал МакКей. Поемането му на топката бе непохватно понякога, а стилът му на тичане – неособено елегантен с наведена до рамената глава. Той беше висок и слаб в началото, въпреки че после се разви.
Имаше обаче нюх към гола. Привържениците знаеха, че му трябват най-много две положения, за да се разпише, като запазената му марка бяха безстрашните опити да вкара с глава. Песента им за него обобщаваше отдадеността му на терена: „Emiliano Sala, c'est un Argentin qui ne lâche rien”' („Емилиано Сала – аржентинецът, който нивга се не предава”).
Затвореността му не му пречеше да усеща, че на 28-те си години времето му да постигне върховната си цел във футбола – участие в евротурнирите, изтича. Шансът му сякаш дойде миналото лято, когато класиралият се за Шампионската лига Галатасарай предложи да го вземе под наем с опция за откупуване. Кита обаче отказа дори да седне на масата за преговори. Това разочарова Сала, въпреки че собственикът не скри чувствата си: „Винаги сме искали да го задържим. За съжаление около него има хора, които невинаги го съветват особено добре. Би било хубаво, ако слуша и нас по малко. Ние не искаме да го нараним. Искаме да го ценим.”
И той го оцени… по не един начин. На 21 ноември м.г. МакКей получи картбланш да намери купувач на Сала, който остави зад гърба си лятното разочарование и вкара 12 гола в 15 мача – постижение, изравнено само от френския суперталант от Пари Сен Жермен Килиан Мбапе. Аржентинецът сякаш бе приел това, че единственият начин за него да достигне голямата сцена, е чрез клуб от Премиър Лийг, който да плати щедро на Нант и да му послужи за трамплин към по-горно ниво. Дори и при завръщането си от Кардиф за сбогуването си с приятелите в Каркфу той оставил усещането, че не е напълно сигурен дали иска да напусне Франция. На един от тях Емилиано казал с тъга: „Футболът е бизнес.” Споменал, че един от първите му мачове ще е срещу Арсенал.
Сянката на МакКей и семейството внезапно се разпростряла върху неговия свят. Десет дни след споменатия вече имейл Сала бе в Кардиф да подпише договор за три години и половина, който увеличавал заплатата му от 50 000 евро месечно на 50 000 паунда седмично. Въпреки че обаче доста хора моментално забогатели, нито новият, нито предишният клуб на Сала изглеждали готови за плавно приземяване в онзи съдбовен уикенд на 19/20 януари.
Аржентинецът отчаяно искал да се сбогува с приятелите си в Каркфу, ала заради наличието на по-малко от 48 часа за целта остро се нуждаел и от частен самолет, който да го откара до Нант и после обратно до уелската столица. В своя имейл към играча МакКей старши му обещал, че от Кардиф са готови „да ти предоставят на разположение самолет довечера или утре да вземе теб и когото поискаш да вземеш със себе си”. След подписването обаче на Емилиано му било казано, че клубът му предлага обикновен полет до Нант. Той си помислил, че по половин ден в път в едната посока няма да му остави достатъчно време да се прости с мястото, където се усетил истински у дома си.
В 19:45 часа в петък, 18 януари, той бил на кръстопът в хотелска стая, още несигурен как да се върне. Пуснал съобщения на синовете на МакКей. Един от тях на име Джак – резервен нападател на Кардиф и преминал миналата седмица в скромния Честърфийлд, му отговорил, че "Уили ще организира всичко". Сала попитал за цената. „Нула – отвърнал му Джак, – стига само да ми помогнеш да вкарвам голове.” Аржентинецът отговорил: „Ха-ха-ха, с удоволствие.” Това, разбира се, вече никога няма да стане.
Някои фундаментални въпроси относно самолета си остават без отговор и днес – най-вече кой е собственикът и кой е отговорникът за поддръжката му. В търсене на отговори нашият вестник стигна до тъмните помещения на Southern Aircraft Consultancy (SAC) Inc – компания, поела регистрацията на самолета през 2011 г. за друга на име Cool Flourish, която може и все още да е истинският собственик и просто с тази операция да защитава своята идентичност по финансови или на сигурност причини.
SAC е разположена в Иършам Хол, близо до градчето Бънгей на 20 мили южно от Норич. Там, в тухлена сграда, приютила също фирма за кухненски интериор, бизнес за булчински дрехи и изложбена зала за фина борова мебелировка, се крие тайната за оногова, който търси отговори на своите въпроси. Фейт Ал-Егаили, един от съсобствениците на SAC не разкрива нищо: „Помолиха ни да не говорим с пресата. Нямаме коментар. Нямаме нищо общо със самолета, като изключим факта, че сме го регистрирали за Cool Flourish.”
Въпросите около собствеността няма да намалеят, след като от Кардиф Сити в тесен кръг са изразили яда си от това по какъв начин рекордната им покупка е транспортирана през Английския канал, както и от финансовата им загуба от около 14 млн. паунда дори и след получаването на плащания от застрахователите. Смята се, че те ще са около 16 млн. паунда, но общата цена на сделката за Сала, включително бонусите и отчисленията за агентите, може да достигне до 30 милиона.
Цветя бяха положени на „Кардиф Сити Стейдиъм” в събота в памет на играча, когото феновете така и не можаха да видят на терена, въпреки че футболът ще преодолее и това. „Трябва да се вземем в ръце след този уикенд – каза мениджърът на отбора Нийл Уорнък. – Трябва да намерим формулата за това да натрупаме точки.”
Непогрешима атмосфера на отчаяние е налегнала това място. А навсякъде където отчаянието проникне, неминуемо ще пролазят посредниците и брокерите във футбола, за да подготвят следващия си sms със списък с потенциални трансферни удари.
Йън Хърбърт, „Дейли Мейл”