Как днешният Лестър се сравнява с шампионския

В неделя Лестър записа клубен рекорд по поредни победи в английския елит – 8, а това беше и 8-мият пореден мач, в който Джейми Варди вкара гол. „Лисиците“ връщат времето назад с четири години с ново предизвикателство към грандовете в конкуренцията за титлата в Премиър Лийг. Как обаче се сравнява настоящият отбор с този на безсмъртните герои на Клаудио Раниери?

ЗАЩИТАТА

Шампионската защита на Лестър от 2016 г. си беше същински куриоз. В първата половина от сезона тя допусна 25 гола – само осем тима бяха с повече, ала след Рождество Христово картината се преобърна и бяха получени само 11 попадения във вратата на „сините“.

Този сезон контрастът е пълен: отбраната е силно затегната от самия старт на първенството. Няма отбор с допуснати повече от 10-те гола срещу сметката на „лисиците“, а продажбата за 85 млн. паунда на Хари Магуайър в Манчестър Юнайтед се оказва шедьовър, тъй като тандемът Джони Еванс – Чаалар Сьоюнджю неспирно показва класа.

Роберт Хут – ключова фигура от шампионската защита на Лестър, не крие мнението си за изоставането с партньора му Уес Морган от настоящите централни бранители: и в бързина, и в изнасянето на топката, и в издърпването на крайната линия по-високо по терена.

Двамата бекове – Рикардо Перейра и Бен Чилуел – пък съперничат на Трент Александър-Арнолд и Анди Робъртсън от Ливърпул за най-добрите на тези постове в лигата. Брендън Роджърс им дава свобода да се впускат в атаки, ала бързината им позволява да правят моментални преходи обратно в защита и да пресичат опитите за контраатаки.

На вратата и на двата отбора пък е Каспер Шмайхел, който беше фундамент при Клаудио Раниери, а с времето сякаш става все по-добър и по-добър.

АТАКАТА

Има и друга поразителна прилика между шампионите и днешните претенденти на Роджърс – Джейми Варди не може да се спре да вкарва голове. Стори го в осем поредни мача и заплашва да изравни или дори да бие своя собствен рекорд от 2015 г., когато се разписа в 11 поредни срещи. Той ще навърши 33 години през януари, ала не е изгубил и капка от своята светкавична скорост и хищнически инстинкт. Вкарал е вече 25 точни попадения след назначението на Роджърс, превръща в голове цели 39% от изстрелите си срещу 20,9% през златния сезон 2015/16 и очевидно е съживен след уволнението на предишния наставник Клод Пюел.

Крилата също са с ключова роля за днешния тим – Харви Барнс, Айосе Перес, Марк Олбрайтън и Демарай Грей се борят за две места, макар че мениджърът им настоява, че те трябва да вкарват повече голове, за да са истински работеща част от неговата система.

На този етап изглежда невероятно да се намери асистент на Варди по подобие на Рияд Марез в шампионския сезон, когато алжирецът се разписа 17 пъти и отне от тежестта върху плещите на партньора си в атаката. Сега само Джеймс Мадисън изглежда сериозна голова заплаха, способна да донесе двуцифрен брой точни попадения в лигата.

ТАКТИКАТА И СТИЛЪТ

Лестър стана шампион преди три години с простичка и при все това опустошително ефикасна система 1-4-4-2, в която ключовата промяна настъпи в течение на сезона, когато Клаудио Раниери премести новото попълнение Н’Голо Канте в центъра на полузащитата. Под ръководството на опитния италиански наставник „лисиците“ държаха много нисък процент на владеене на топката и цялата игра се базираше на бързите преходи защита – атака с пасове напред през линиите към Варди или Марез.

Роджърс пък залага на подход с високо темпо и агресивен пресинг, в който притежанието на топката е закон. Опитите да се стартират мачовете на 5-а скорост и статистиките за точни подавания са все по-очевидни след пристигането му. Той предпочита система 1-4-1-4-1 в повечето двубои с Уилфред Ндиди като опорен халф, макар че в неделя срещу Астън Вила използва ромб в полузащитата и това се оказа много точен ход с 23 отправени удари и цели 4 гола.

За мениджъра на „лисиците“ тактическата гъвкавост е от огромно значение, колкото и стилът на игра да си остава един и същ, защото така съперниците могат само да гадаят с какво разположение ще се играе срещу тях и им е нужно време за приспособяване, в което мачът може вече да е решен.

Лестър вкара няколко важни късни гола този сезон и очевидно се възползва от тренировъчните методи на своя мениджър. Периодизацията е в най-общи линии форма на тренирането в четири фази – атака, защита и преходите от едната към другата и обратно. Ударението се поставя върху по-късите и интензивни тренировъчни сесии, като натоварването спада с всеки наближаващ мача ден.

Роберт Хут, който учи Спортно управление в Салфордския университет, е впечатлен: „Невероятна е енергията и пресирането на днешния Лестър. Направо не мога да повярвам, че съм играл една и съща игра с тези момци. Този спорт определено сега принадлежи на младите. Днес се стига до 75-ата минута и другите отбори окапват от умора, а Лестър просто продължава. Срещу Вила можеха да вкарат още три гола в последните 10 минути. Съчетаването на тази физическа форма с техническите и тактически умения ги прави много труден противник. Те са буквално пълната противоположност на нашия шампионски отбор по отношение на стил на игра.“

МЕНИДЖЪРИТЕ

Раниери беше същински тотем за Лестър в сезона на титлата, като неговият чар и харизма спечелиха сърцата на феновете навред и отклониха от напрежението от неговите играчи. Роджърс никога няма да излезе с еквивалент на онова „дили-динг, дили-донг“ на италианеца, ала пак е същинско явление след идването си от Селтик през февруари т.г. Само Ливърпул и Манчестър Сити са натрупали повече точки в периода и промяната в настроението на „Кинг Пауър Стейдиъм“ е поразителна.

Мениджърът подписа нов договор с клуба миналата седмица срещу заплата от 8 млн. паунда годишно и изглежда на път да върне „лисиците“ в Шампионската лига. Неговият щаб, включително Крис Дейвис и Коло Туре, е с ключова роля, както и отделите по спортна наука и медицина, ала специалистът от Северна Ирландия е фигурата, движеща революцията.

Джони Еванс познава отлично добрите треньори след спечелването на три титли с Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед: „Брендън има силно положително отношение, а миналото му в Ливърпул и Селтик ни вдъхва увереност. При него делата следват думите и ни дава ясен поглед върху нещата. Накара ни да усещаме, че всичко е възможно.“

Хут е съгласен с Еванс. „Осем поредни победи никога не са случайност. Хората може и да ги наричат късметлии, както наричаха и нас, ала Лестър е истински клуб с истински мениджър и футболисти.“

Джон Пърси, „Дейли Телеграф“