Мартин Стоев: Надявам се младите ни надежди да ни класират за Олимпийските игри в Париж 2024
Преди дни официално бе потвърдено от европейската конфедерация ЦЕВ, че България е домакин на зоналния турнир от европейските квалификации, а юноши под 18 години който ще се проведе от 10 до 12 януари в столичната зала „Христо Ботев“. С това младите ни национали имат голям шанс да се класират директно на Евроволей 2020 за юноши под 18 години и след сребърните отличия през тази години отново да се борят за медали. Добрата новина дойде на фона на случващото се в родния волейбол, в които Инициативен комитет поиска смяна на ръководството на БФВолейбол и всички последвали събития. Селекционерът на младите национали Мартин Стоев изрази голямото си задоволство, че София ще е домакин на предстоящата евроквалификация, което ще даде предимство на нашите момчета по пътя към класиране на европейското първенство 2020. Мартин Стоев даде специално интервю за BGvolleyball.com, в което говори за предстоящия турнир, подготовката на националите, както и за обстановката в българския волейбол в момента.
Започвате пътя си към класиране на Европейското първенство 2020 за юноши U18 отново от зала „Христо Ботев“, където през настоящата година станахте балкански шампион и спечелихте сребърните медали на Евроволей 2019 за юноши U17. Вашият коментар?
Както аз, така и момчетата – всички сме доволни, че сме домакини на този изключително важен турнир за класиране на Европейското първенство 2020. Както е казано „у дома и стените помагат“. Ние вече го изпитахме по време на Балканиадата и Евроволей 2019, когато страхотната ни публика изпълни трибуните на залата и ни оказа невероятна подкрепа. Момчетата се почувстваха окрилени и дадоха всичко от себе си в трудните двубои. Да играеш с националната фланелка пред родни фенове е и чест, и задължение. Момчетата го показаха, като оставиха сърцата си на терена и стигнахме до златен и сребърен медал. Благодарни сме на феновете и се надявам през януари това пак да се получи. Искам да изкажа благодарност на федерацията, че отново ни осигури това домакинство. Надявам се да спечелим турнира и да се класираме от първия път на европейското първенство 2020.
Съперници на европейската квалификация са Сърбия, Турция и Румъния. Познати отбори, две години подред играете с тях, побеждавате ги и ставате балкански шампион. Може ли с нещо да ви изненадат като развитие за последните шест месеца?
Да, може. При юношите в тази възраст всичко е възможно. Все още растат, променят се. Това ще е един хубав тест за всички отбори, да видим кой как се е развил през изминалото време. Иначе съперниците ги познаваме добре, имаме по няколко мача срещу тях. Но винаги може да има известни промени - някой да се е отказал, да са се появили нови таланти. Най-важното е ние да гледаме нашите момчета, да работим с тях и да направим всичко възможно да напредват във всякакъв аспект на играта.
Кой определяте като главен съперник на България в тази квалификация?
Ако съдим по европейското първенство, отборът на Турция ще ни бъде главният съперник за първото място. Но не трябва да се подценяват и другите два отбора. Сърбия има хубав и ръстов състав. При тях е въпрос на време кога ще заиграят по-силно.
Къде и кога ще се проведе подготовката?
Подготовката започва един ден след Коледа. Мачовете в българските първенства приключват на 22 декември. Хубаво е състезателите да имат 2-3 дни почивка. Да минат коледните празници и живот и здраве на 27 декември започваме. Лагерът е в София. С федерацията по волейбол вече всичко е обсъдено и договорено за провеждането на подготовката.
Контроли предвиждат ли се?
Контроли трудно, защото освен тези четири отбора другите балкански страни няма да играят квалификации. Но ще търсим варианти да поканим някой отбор в зала „Христо Ботев“. Ще направим опити да поканим страни, които участват в другите зонални квалификации от Европа.
Появиха се твърдения, че федерацията е във фалит. Вие имате ли някакви опасения, че това може да се отрази на подготовката ви?
Не нямам притеснения. Специално нашият отбор – юноши под 17 години през изминалата година беше обезпечен изцяло. Имахме на разположение 40 дни за подготовка. Нищо не ни липсваше по отношение на възстановяване, медикаменти, храна и др. Дори от БФВолейбол купиха два чисто нови буса, които се използваха и от нашия отбор, за да може да се придвижваме по-бързо из София, защото знаете един голям автобус колко по-трудно се придвижва и улиците и то по време на трафик. Също така за тази предстояща квалификация не е ставало на въпрос дали има проблем за каквото и да било. Не съм запознат с финансовото състояние на федерацията, но мога да кажа за нашия отбор, че до този момент всичко е на ниво. Нищо не ни липсва и всички задължения към треньорски щаб и всички, които участват в процеса по подготовката са изплатени.
Инициативният комитет заявява, че волейболът е в жесток спад в момента. Вашият коментар?
Аз не знам какво имат точно имат предвид от Инициативния комитет, но според мен се визира мъжкия национален отбор. Защото специално тези млади момчета – националите до 17 години и до 19 години, последните две-три години се представят отлично. Не случайно благодарение на техните резултати - Пламен Христов и състезателите до 19 години са 6-ти на европейското, 6-ти на младежкия олимпийски фестивал и 7-ми на световно, както и нашият голям успех - вицешампионска титла на европейското първенство и два пъти балкански шампиони, успяхме да се изкачим на първо място в европейската ранглиста. При подрастващите мога да кажа, че сме на едни отлични позиции в Европа.
Историята посочва, че най-големият спад на волейбола ни е през периода 1998 - 2003 година. В тези години година имаше много лош период за българския волейбол, в който тогава не играехме в Лигата на нациите. След това се получи най-лошото класиране на европейско първенство – тоест не се класирахме – това бе 2005 година.
След това започна прогресът на този отбор с много бърза инерция и бърз възход. От 14 позиция в световната ранглиста през 2008 година, след олимпийските игри в Пекин стигнахме до 4 място. Искам да припомня, че в основата на този отбор бе Левски Сиконко. В един момент от 20 играчи в разширения състав на националния отбор 14 бяха от Левски.
И апетитът идва с яденето… Държавата успя да построи зали, в които вече можехме да приемаме големи международни форуми и Българската федерация по волейбол се възползва от това нещо и ние бяхме свидетели на уникални домакинства според мен.
Имахме три олимпийски квалификации в България – две през 2012 година и една през 2019 година. Бяхме домакини на Европейско първенство през 2015 година. Приехме съдомакинство на Световно първенство за мъже през 2018 година. Приехме финали на Лигата на нациите в София през 2012 година.
Така че за един период от 10 години ние успяхме да организираме най-големите международни форуми в България. Но за жалост не можахме да се възползваме от тях. Не можахме не защото сме нямали пари, или организацията е била слаба, а защото не успяхме на спортно-техническо ниво. Тоест отборът не игра добре и затова не се представихме добре. Тук не става въпрос за финанси, условия – всичко беше прекрасно, както и тази невероятна публика, която имахме и която заслужаваше повече. Просто тимът ни не успя да се реализира.
Появиха се твърдения, че домакинствата не носят нищо.
Може би именно това се визира с тези твърдения. Ако бяхме спечелили един два медала, тогава щеше да е обратното – щеше да се казва, че домакинствата са много полезни и дават голямо развитие. При подрастващите виждате, че е обратното. Двете ни домакинства при юношите ни донесоха един златен и един сребърен медал. Така че не смятам, че има проблем с домакинствата, както и че има спад във волейбола като цяло – със сигурност това се отнася за мъжкия национален отбор.
Сред критиките е, че не се работи добре с подрастващите.
Ако не се работи добре с подрастващите – това е на клубно ниво, не е на ниво национални отбори. Всеки клуб си работи индивидуално и самостоятелно. Мисля, че за да имаме в момента две перспективни поколения от момчета родени от 2001 до 2004 година. Според мен, явно все пак се работи добре, защото тези момчета се представят на добро спортно-техническо ниво и имат успехи.
Имате ли ли притеснения че при евентуална смяна на ръководството може да не сте повече национален селекционер?
Не. Аз притеснения нямам. Ако има някой друг треньор, който смята, че може да направи повече от мен – да заповяда.
Моите притеснения са насочени в друга насока. Ние на Олимпиадата в Токио 2020 най-вероятно няма да отидем. Но силно се надявам този набор, който аз водя 2003/2004, както и селекцията, която води Пламен Христов - 2001/2002 година, след пет години да даде сериозен резултат. Тези момчета, след които има много талантливи и перспективни състезатели тогава ще са се превърнали в мъже. Надявам се те да ни заведат в Париж.
Затова, пак повтарям, ако някой смята, че може да направи повече от това, което аз съм направил, да заповяда. Аз съм спечелил 6 медала за България, от които един като състезател и пет като треньор. Ако някой има увереността, че е по-дъбър нека заповяда.
Някои от Инициативния комитет търсил ли ви е за да бъдете привлечени към каузата?
Владо Николов ми звъня да ми каже, че ще се пробват да бутнат Данчо Лазаров, това е. Аз му казах, че няма да се присъединя и нищо не искам да подписвам. Аз се водя на работа в Българска федерация по волейбол и не може, след като един човек те е назначил на работа ти да искаш да го сваляш. Не виждам никакъв резон.
Самият Владо Николов също беше на работа във федерацията…
Единственият, който е бил винаги опозиция на тази федерация, това е бил винаги Сашо Попов. Всички останали, които са в инициативния комитет са работели или са в ръководството на федерацията, тъй е под някаква форма са били в тази федерация.
Тук обаче стигаме до момент, в който се намесва и държавата, в лицето на Спортния министър…
Аз смятам, че хората от волейбола трябва сами да си решат бъдещето и кой ще управлява федерацията. Държавата няма място да се намесва в една структура, която е самостоятелна. Да, тя подпомага и субсидира спорта, но аз смятам, че сумата, с която държавата субсидира федерацията е много малка 2 милиона и половина. Това е бюджетът на един средно европейски клубен отбор. Така че волейболните хора трябва сами да си решат и да си управляват волейболната федерация.
Как виждаш бъдещето и оптимист ли си?
Естествено, оптимист съм. Имаме млади и перспективни момчета от наборите от 2001 до 2004 година. Вярвам и живея с мисълта, че продължаваме да изграждаме таланти във волейбола. Надявам се, че именно тези момчета след четири години, всички да са живи и здрави че ще ни закарат до Игрите в Париж 2024 и България отново ще бъде сред най-силните нации в света на олимпийско ниво.