Господа, изворът пресъхва

Голяма драма във волейбола тези дни. Националите докретаха до 11-ото място на Евро 2019 - най-слабото представяне от 32 години насам. После началниците от федерацията позаседаваха, изпънаха се пред камерите и посочиха виновника - Силвано Пранди. 71-годишен треньор с прякор Професора и визитка, изпъстрена с безброй трофеи.

Ако случайно сте пропуснали хронологията - преди сезона Пранди зачеркна петима волейболисти с мотива, че не зачитат авторитета му, тровят атмосферата и така нататък. Сега от федерацията настояват Пранди - Професора, 71 г. - да върне същите петима за олимпийската квалификация през януари в Германия. Идеята е, че там България трябва да участва с най-добрия си отбор и да преследва класиране за игрите в Токио догодина - последен шанс за сегашното поколение.

Квалификацията е чиста касапница - осемте най-добри в Европа (без Полша, Русия и Италия, които вече имат квоти) се борят за само едно място. Нашата група е в състав - Сърбия (съвсем пресен европейски шампион), Франция (полуфиналист от същото европейско) и Холандия (десето място, тоест преди нас). Регламентът изисква да победим поне два от тези съперници, за да продължим на полуфиналите. После трябва да спечелим и финала.

Пранди получава ултиматум за следните състезатели: Георги Братоев ("Нефтохимик"), Валентин Братоев ("ДжейТек", Япония), Николай Учиков ("Нефтохимик"), Николай Николов ("Нефтохимик"), Владислав Иванов ("Марек"). С тях следва да надвием сръбските и френските чудовища, чиито имена и клубове няма смисъл да изреждаме.

Възможностите са три. Първо - началниците на федерацията са далеч от реалността и наивно вярват, че точно с тези волейболисти някак ще стигнем до Токио 2020. Второ - началниците на федерацията не са никак наивни, а по стар като света инстинкт прехвърлят топката далеч от своето поле. Трето - началниците на федерацията хитруват, като очакват Пранди сам да хвърли оставка и да им спести определена сума пари.

Само че никакви канцеларски маневри не могат да маскират един крещящ факт. Българският волейбол не просто се плъзга по наклонена плоскост, а направо е литнал в бездната. В средата на миналото десетилетие бяхме трети в света. Точно преди 10 години станахме трети на Евро 2009. Сякаш до вчера се тюхкахме за прокобата със загубените полуфинали и серията четвърти места.

Как ви звучи четвърто място от перспективата на днешния ден?

И класиранията са само едното измерение на проблема. Най-добрите отбори на Евро 2019 не просто ни превъзхождаха - те играха волейбол от друга планета. Техника, тактика, страст. Никаква база за сравнение.

Андрей Жеков - Владимир Николов - Матей Казийски - Пламен Константинов - Евгени Иванов - Христо Цветанов - Теодор Салпаров. С тях дори и световният връх изглеждаше на ръка разстояние. Тези нямаха спирка, а зад широките им гърбове беше лесно да се скрие всеки ръководител.

Сега обаче ни останаха един - или хайде двама - волейболисти от световна класа. И грозната истина лъсва.

Каква е грозната истина ли? Улисани в ултиматуми, абсурдни решения (пример - забраната за трансфери в чужбина на играчи до 21 години), организиране на домакинства и разчистване на лични сметки, вечните вождове във волейбола пропуснаха най-важното - когато ожънеш, трябва и да посееш. Разчитаха, че изворът никога няма да пресъхне. Той обаче пресъхва. Задава се дълга суша. И няма да остане гръб, зад който да се скрият.

Едно бързо сравнение - доскоро Словения с 2 милиона население я нямаше на волейболната карта. На Евро 2009 (помните - последния ни медал) словенците завършиха предпоследни с нула победи и един спечелен гейм. Нещо повече - до въпросната 2009 г. отборът нямаше нито един успех на континенталната сцена. От 2015 г. насам - два европейски финала. Пълни зали, огромен интерес, спонсори, трансфери в топ първенства - машината работи на пълни обороти.

Господа от канцелариите - вие имате готово обяснение за всичко. Удобни врагове не ви липсват. Нито изкупителни жертви. Разбира се, един ден топката ще падне и във вашето поле. Въпросът обаче е дали ще е останало на кого да му пука.

Цветан Баяслиев, btvnovinite.bg