Така, казват, печели Мадрид
Нека първо си го кажем, за да е ясно: Реал Мадрид би тази събота Севиля и щеше да го стори дори и без съдийството на Мартинес Мунуера. Просто способността на андалуския тим да се огъва на стадиони като „Сантиаго Бернабеу“ е пословична и се доказва от това, че двете му последни поражения там бяха заради… Каземиро.
Няма спор, че в мача имаше полемика. Подлежи на тълкувания това дали Гудель прави нарушение или не, та точно затова за мен по-странното е, че се намеси ВАР. Все пак смятам, че това е гол, който може да се отмени, както смятат и всички от страна на Мадрид. Там е работата обаче, че когато положението е с обратен знак (когато например Серхио Рамос използва Лукас Васкес на „Камп Ноу“ през 2016 г. или Гарет Бейл във финала на Шампионска лига 2014), експертите мадридисти смятат подобни блокирания като просто поредния нов епизод от безгрешната тренировъчна работа на Зинедин Зидан, който пише нова страница в легендата за 90-ата минута на „белите“. За нарушение никой не си и помисля.
Всъщност изводите от мача в събота за двата големи столични спортни всекидневници са, че не е имало ощетяване за Севиля и че ощетеният реално е бил Мадрид. Това е така, защото вторият гол на „бяло-червените“ също бил нередовен, макар че Мунир пипна топката с ръка, след като беше съборен с очевиден фаул и паднал на земята. Това била безспорна игра с ръка и тази грешка на съдията почти струвала титлата на „лос бланкос“.
Онова, което съвсем преля чашата на търпението на столичани, бяха жалбите на Мончи. Какво право пък има той да се оплаква, още повече пък с този тон?! Несъмнено Мончи е някакъв ултра, който подстрекава към насилие и заслужава наказание от Ла Лига, от федерацията, от съдийската комисия, от УЕФА и от ФИФА накуп. Всъщност този ръководител трябва да се поучи от спортните ценности на Дон Федерико Валверде, който от по-миналата неделя бе издигнат до светец на мадридистите, след като спря дръзналия да нарушава празника им неверник Алваро Мората. Това стана във финала за Суперкупата на Испания – направо турнира на турнирите този сезон, който щеше да е със стойността на предсезонен като „Рамон де Каранса“, ако Валверде не бе спрял Мората да вкара гол.
Мончи всъщност би трябвало да вземе пример и от Емилио Бутрагеньо, който никога не критикува нито съдиите, нито ВАР, а само подшушва как, ако системата не облагодетелства неговия отбор, трябва спешно да бъде подобрена. Защото, така де, не е система, която помага на футбола, както се предполагаше да прави, когато беше въведена.
Да не признаваш, че Мадрид е най-големият клуб в историята на испанския футбол, е тъпо. Той е спечелил всички трофеи справедливо на терена и има най-много купи, особено Европейски. Неговите глашатаи обаче изфабрикуваха една легенда, че всеки негов успех е несравним, макар че понякога този отбор и губи. Запазването на спокойствие и трезва преценка е чист мираж. Тези глашатаи винаги ще намерят аргумент, с който да скрепят тезата си, че победата е велика и че нейното постигане е най-добре за клуба, за футбола и за световния мир. Едно нещо е това, че така печели Мадрид, а съвсем друго – как ни го представят.
Франсиско Рико, GOAL