Ето'о разкри как Моуриньо, Матераци и Морати са го убедили да премине в Интер

Бившият нападател Самуел Ето'о разказа за това как Жозе Моуриньо, Марко Матераци и Масимо Морати са го убедили да премине от Барселона в Интер през 2009 г.

"Ако веднъж си интерист, ще си умреш интерист. Моуриньо лесно ме убеди да дойда - прати ми фланелката на Интер с номер 9 и ми написа: "Тя е твоя и те чака". Имаше голяма разлика между предлаганата от Интер заплата и тази, която аз исках. Така че изумих всички на масата за преговори. Казах: "Нека превърнем липсващата сума в отборни бонуси, ако спечелим Шампионската лига до две години". Десет месеца по-късно бяхме европейски клубни шампиони.

Матераци ми беше пратил съобщение: "Ако дойдеш в Интер, ще спечелим всичко". Нямах неговия номер в телефонния ми указател, така че попитах Деметрио Албертини дали той е пратил съобщението. Наистина беше от Марко. Подобно нещо не ми се беше случвало в цялата ми кариера. Това съобщение оказа голямо влияние за моето решение. Също така то породи приятелство. Президентът Морати ми се обади малко след това и на перфектен френски ми каза: "Ето'о, повярвай ми, ще си прекараш страхотно в Интер, ще бъдеш като у дома си". Той се оказа прав", сподели камерунецът пред "Гадзета дело спорт".

Той си припомни и гостуванията на Барселона на полуфиналите и на Челси на осминафиналите в ШЛ през 2010, когато "нерадзурите" спечелиха трофея в турнира. "Играх като бек само в гостуването срещу Барселона, но това беше по спешност. А и това, което си помислих въпросната вечер, беше точно същото, което си мислих цял сезон. Когато Тиаго Мота беше изгонен, Моуриньо извика мен и Хавиер Санети. Той ни обясни как да се позиционираме на терена. Дори не ми остана време да си дам сметка колко много трябва да тичам по фланга. Казах си: "Нека дам всичко от себе си, пък ще видим какво ще стане". След края на мача се бяхме класирали на финала.

Винаги ще помня две неща от вечерта в Лондон срещу Челси. Речта на Моуриньо преди мача: "Никой отбор, който съм водил, не може да ме бие". Излязохме на терена с различен тип решителност - не играехме само за себе си, но и за треньора ни. Също така и овладяването на топката, което направих при гола ми. Тя падаше, а аз си помислих: "Ако я поемеш добре, лесно ще вкараш". Все още виждам пред очите си този контрол на топката. Моята реч преди финала не беше дълга. Просто казах: "Финал не се играе, той се печели. Умираме на терена и се връщаме в Милано с купата. Или умираме, защото няма да се върнем в Милано. Затова нека се приберем и да донесем купата с нас", допълни Ето'о.