Спас Спасов пристигна в ЦСКА 1948 в началото на тази година. Нападателят успя бързо да се наложи в състава на Валентин Илиев, а резултатите му са впечатляващи. 26-годишният футболист вече има 9 гола на сметката си – 4 в контролите и 5 в първия официален мач срещу ФК Люлин. Спас облича червената фланелка, когато е само на 6 години и тренира с по-големите, защото все още няма неговия набор. Четири години e част от юношеските формации на ЦСКА, след което се мести в Локомотив (София). Играл е в професионалния футбол с отбора на Спартак (Плевен), става шампион на „В“ група с Марек (Дупница) и няколко месеца прекарва в Малта в местната втора дивизия.
- Здравей, Спасе. Разкажи ни повече за футболната ти кариера.
Бях на 6 години, когато започнах да тренирам в школата на ЦСКА. Започнах с по-големите, защото все още нямаше моя набор. Първият треньор ми беше Динко Димитров, който тогава тренираше набор '89. След това се преместих при моя набор, където тренирах под наставленията на Ангел Рангелов. Останах в ЦСКА четири години, след което баща ми, който е голям локомотивец, реши да ме премести в Локомотив (София), където играх до 19-годишна възраст. Бях капитан на дубъла и записах много добри мачове там. - Четири години в ЦСКА, девет в Локомотив (София), а след това.. След Локомотив (София) преминах в ОФК Костинброд. Там играх две години и половина във „В“ група. Беше много силен период за мен, в рамките на два сезона отбелязах 29 гола. След Костинброд заминах за Малта, където имам два престоя в местната втора дивизия - първо в Сейнт Патрик, а след това в Мкаба. Миналата година направих дебют в професионалния футбол със Спартак (Плевен). В първия ми мач в „Б“ група влязох като резерва и отбелязах гол срещу Локомотив (София), но след това бях освободен и сега вече съм в ЦСКА 1948.
- Защо избра ЦСКА 1948? Знаем, че си имал покани и от други клубове.
Миналия октомври се срещнах с Валентин Илиев и Йордан Юруков. Бях оставил добро впечатление у тях и очаквах да ми се обадят кога мога да започна тренировки. Няма как да избера друг отбор – това е ЦСКА, отбор с амбиции, страхотни треньори, отбор, в който се работи изключително професионално. Успял човек като Валентин Илиев да те иска в отбора е голям комплимент. Мога само да израствам. Много съм щастлив, че съм тук и искам да показвам добра игра, да отбелязвам голове и да радвам публиката.
- Четири гола в контролите и пет в първия официален мач. Даваш сериозна заявка да се превърнеш в един от любимците на публиката.
Радвам се, че успявам да се представям по този начин, но не искам и да се заблуждавам. Искам да постигам това в по-високото ниво на български футбол. Това е целта ми. Мисля, че имам нюх към гола и знам къде да се пласирам, което ми помага да бележа и тези голове.
- Имаш голям опит във „В“ група. ЦСКА 1948 има ли потенциал за нивото там?
Със сигурност отборът има потенциал за „В“ група. До къде може да стигнем там само времето ще покаже. Имаме още доста мачове, в които отборът ще израства и ще се подготвя за изпитанията, които предстоят. Спокойствието и самочувствието са изключително важни за добрата игра, защото има много футболисти, които притежават техническите качества, но без спокойствието и увереността на терена, не успяват да се наложат.
- Спомена висок професионализъм. Работил ли си толкова професионално в друг отбор?
Не. За пръв път виждам такъв професионализъм. Впечатлен съм от тренировъчния процес, от треньорите, от клубния лекар, който се грижи изключително добре за нас. Всичко е перфектно. В момента има отбори от Втора лига, които не тренират така, както ние. За това се чувствам страхотно физически. Целта ми е да остана колкото се може по-дълго тук и да играя в професионалния футбол с ЦСКА 1948.
- За какво мечтаеш?
Това е труден върпос. На този етап мечтая да съм част от този отбор дълго време, мечтая да съм в Първа професионална футболна лига с ЦСКА 1948.
- Как ще коментираш пристигането на Методи Деянов в клуба?
От такива хора само можеш да се учиш. Мето Деянов бе страхотен като футболист, гледал съм го и съм се учил от него. Радващо е, че той, Вальо Илиев, Данчо Юруков са част от ЦСКА 1948. Те могат ни дадат много и като футболисти, и в чисто човешки аспект.
- Ще те попитам и за другия отбор, който играе на „Българска армия“. Какво е мнението ти за него?
Това там не е ЦСКА, това е Литекс, който играе под името на ЦСКА. Болно ми е за това, което се случи, но се надявам, че ние ще успеем да направим нашия отбор правоприемник на ЦСКА.
- Какво ще пожелаеш на феновете на ЦСКА 1948?
Пожелавам им да стигнем до Първа професионална футболна лига, защото те го искат не по-малко от нас. Нека идват на нашите мачове, а ние ще им се отблагодаряваме с победи.