Бившият селекционер на България Любослав Пенев загуби делото, което водеше срещу БФС за неправомерно уволнение. Пред Софийски районен съд той претендираше с първи иск за 41 856 лв. и с втори - за 20 928 лева.
Съдът обаче отсъди БФС да му изплати сума в размер на 1700 лв. и лихва в размер на 650 лева.
Последва обжалване и от двете страни пред Софийски градски съд, което бе спечелено от БФС и футболният съюз няма да плати дори 1700-те лева плюс лихвата от 650 лв. на Любо Пенев.
Мотивите на СГС са, че БФС, чрез решение на Изпълкома, може да освободи когато си поиска националния селекционер, без това да носи финансови щети на съюза.
Освен това Любо Пенев ще трябва да заплати на БФС разноските по делото, които са в размер на 3920 лева.
Ето какво е решението на съда:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № ІІ-74-347 от 14.03.2016 г., постановено по гр.дело № 2499/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74 състав, са отхвърлени предявените от Л.М.П. против Сдружение с нестопанска цел“Б.Ф.С.“, гр.С., представлявано от Б.Б.М.- президент, искове, както следва: по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението извършено въз основа на акт за прекратяване на трудово правоотношение от 20.11.2014 г., във връзка решение на ИК на БФС по т.2 от Протокол № 5 от 20.11.2014 год. за незаконно и неговата отмяна, кумулативно съединен с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3- за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа поради уволнението с цена на иска 41856 лв. за периода 28.11.2014 г.- 28.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2015 год. до окончателното изплащане на задължението; иск по чл.221 КТ с цена на иска 20928 лв. за три месеца, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни и недоказани.
С решението на съда е осъдено Сдружение с нестопанска цел“Б.Ф.С.“, гр.С., представлявано от Б.Б.М. да заплати на Л.М.П. по иск по чл.128 КТ, сумата от 1700 лв., брутно трудово възнаграждение за периода 20-27.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл.78 ГПК сума в размер на 650 лв. С решението на съда е осъден Л.М.П. да заплати на Сдружение с нестопанска цел“Б.Ф.С.“, гр.С., представлявано от Б.Б.М.- президент, сумата от 2800 лв. разноски. С решението на съда е осъдено Сдружение с нестопанска цел“Б.Ф.С.“, гр.С., представлявано от Б.Б.М. да заплати по сметка на СРС разноски за държавна такса и експертиза съразмерно на уважената част от исковете в общ размер от 108 лв.
В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, ІІ Г.О., 74 състав е обжалвано и от двете страни по делото.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № ІІ-74-347 от 14.03.2016 г., постановено по гр.дело № 2499/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74 състав, в частта, с която е осъдено Сдружение с нестопанска цел“Б.Ф.С.“, гр.С., представлявано от Б.Б.М. да заплати на Л.М.П., с ЕГН- ********** по иск по чл.128 КТ, сумата от 1700 лв., брутно трудово възнаграждение за периода 20-27.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл.78 ГПК сума в размер на 650 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.М.П., с ЕГН- ********** срещу Сдружение с нестопанска цел“Б.Ф.С.“, със седалище: гр.С., ул.“**********, представлявано от Б.Б.М.-президент, иск с правно основание чл.128,т.2 от КТ за заплащане на сумата от 1700 лв./ хиляда и седемстотин лева/, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 20.11.2014 год. до 27.11.2014 год., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2015 год. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-74-347 от 14.03.2016 год. на СРС, ІІ ГО, 74 с-в по гр.дело № 2499/ 2015 год. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л.М.П., с ЕГН- ********** *** да заплати на Сдружение с нестопанска цел“Б.Ф.С.“, със седалище: гр.С., ул.“**********, представлявано от Б.Б.М.-президент, на основание чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 3920 лв./ три хиляди, деветстотин и двадесет лева/ представляваща направени разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.2 от ГПК, а в останалата част може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.