Въпреки че е ставал рекордните 33 пъти шампион на Холандия, Аякс продължава да пише история в Ниската земя. Тази година клубът стана първият в Ередивизие, който печели трофея четири последователни години. Главен виновник за поредното уникално постижение на "Де Годензонен" е легендата Франк де Бур. Младият специалист, който завоюва всичко възможно като футболист на гранда от Амстердам през 90-те, сега покорява върхове в Страната на лалетата и като негов старши треньор.
Със спечелената четвърта поредна титла бившият капитан на Аякс се превърна в първия наставник с подобно постижение. Като прибавим към тях и спечелените пет по-рано като играч, Де Бур вече има цели девет трофея от Ередевизие в личната си колекция. Нещо, с което не може да се похвали дори геният Йохан Кройф, който съвсем доскоро бе лидер в списъка с осем отличия.
Какво мисли наставникът на Аякс за бляскавите мигове с клуба от "Амстердам Арена", триумфа в Шампионската лига през 1995 година, удоволствието от работата с младите футболисти и така чаканата първа световна титла за Холандия, четете в специалното му интервю за Sportal.bg от тренировъчната база "Де Тоекомст" в холандската столица.
- Г-н Де Бур, какво е чувството да сте начело на клуба, с който изживяхте толкова велики мигове?
- Чувствам се изключително горд. Аякс е отборът на моя живот. Дойдох на "Амстердам Арена", когато бях на 14 години, и си тръгнах цели 15 по-късно - на 29, когато подписах с Барселона. Аякс е най-великият клуб в Холандия и един от най-големите в Европа. Честно казано, никога не съм очаквал, че след като постигнах толкова успехи като играч, ще продължа да го правя и като треньор.
- 1995 бе луда година за Вас. Заедно с Едвин ван дер Сар и Марк Овермарс, които също заемат длъжност в клуба сега, спечелихте пет трофея, включително този от Шампионската лига и Интерконтиненталната купа. Какви спомени пазите от паметния успех над Милан на "Ернст Хапел Щадион"?
- Ние вече бяхме били няколко пъти Милан в предишните сблъсъци помежду ни, така че имахме необходимата увереност и самочувствие, че и този път ще успеем. Италианците, от своя страна, също разполагаха с много добри и опитни играчи като Барези, Малдини, Бобан, Костакурта, с чудесен колектив, така че ни бе наистина много трудно. Желанието ни за победа обаче бе огромно. Това бе една мечта, за която се борихме толкова здраво. Радвам се, че в крайна сметка успяхме да я осъществим, защото така всички тези усилия, пот и болка, през които преминахме, бяха възнаградени.
- Аякс е спечелил всичко възможно в Европа, но от 2003 година насам, когато загуби на 1/4-финалите от Милан (б.а. - 0:0 в първата среща на "Амстердам Арена" и загуба с 2:3 във втората на "Сан Сиро") не сте достигали до тази фаза на турнира. От какво се нуждае клубът, за да се върне отново на върха на Стария континент?
- Много е трудно и болезнено да говорим по тази тема, защото големите отбори инвестират огромни суми, за да купуват млади и талантливи футболисти, включително и от Аякс. Ако вземем, например, един отбор от долната половина на Премиършип, ще видим, че той получава много повече пари от нас. Освен това липсва опитът в състава. Когато аз напуснах "Амстердам Арена", бях вече на 29 години, натрупал солиден опит и рутина, с които помогнах на отбора през годините и младите покрай мен като Кларънс Зеедорф и Патрик Клуйверт. Докато сега разполагам със състав, на който средната възраст е около 22-23 години. За да се борим с най-добрите в Шампионската лига, ни трябва опит. Талант имаме, безспорно, но само той не е достатъчен. Заради това ни е особено трудно. В момента, в който даден играч вече натрупа малко опит и самочувствие, предпочита да отиде дори в отбор от долната половина на Англия, отколкото да остане при нас. Във Висшата лига конкуренцията е на много високо ниво и парите са в пъти повече. Моята основна цел е да изградя опитни бойци от младите футболисти. Това, което трябва да могат на 25-26, аз се опитвам да ги науча още на 22-23. Виждате, че донякъде успяваме да се справим, след като от сезон 2010/2011 насам печелим последователно първенството, но да триумфираме в Шампионската лига… Твърде далеч сме от това.
- Вие сте първият, който печели четири пъти поред шампионата на Холандия. Благодарение на Вас Аякс единствен може да се похвали с подобно постижение сред клубовете. За втора поредна година взехте и наградата "Ринус Микелс" за най-добър треньор. Каква обаче е голямата цел пред Вас?
- Никога не съм предполагал, както казах и по-рано, дори не съм и мечтал, че ще стана шампион с Аякс и като футболист, и като треньор. Нещото, което най-много искам да видя, е, че моят тим се развива, че футболистите ми с всеки изминал ден стават по-добри и по-добри. Философията ми е такава - непрекъсното се опитвам да подобрявам качествата на играчите си и искам да виждам в същото време желание за прогрес в самите тях. Ако тези две неща се случат, успехите винаги идват в даден момент. За мен младите на този етап са най-важното нещо. Работата с тях ме удовлетворява изключително много. Харесва ми да виждам как един играч се изгражда пред очите ми. Да, с по-големи, по-опитни и класни футболисти е много по-лесно да се печелят трофеи, но и там има много трудности. Ако вземем един голям отбор, който разполага с 28 играчи, ще видим 28 различни, тежки характера, с които трябва ежедневно да се бориш. Всеки иска да играе, да бъде непрекъснато център на внимание. Нужен е много специфичен подход, за да успееш да се справиш с трудностите. Затова и Жозе Моуриньо е сред най-добрите мениджъри - непрекъснато е заобиколен от звезди с тежки характери, но успява да изгради успешен колектив.
- Говорим за успехите Ви и като играч, и като треньор. За да стигнете обаче до това високо ниво, е нужен ментор. Луис ван Гаал ли бе най-значимият за Вас във футболен аспект човек?
- Безспорно. 80 процента от моята кариера премина под негово ръководство. Научих страшно много от Луис, когато играех под негово ръководство в Аякс, Барселона и холандския национален отбор. Но това не означава, че се стремя да копирам неговия подход. Прилагам само това, което смятам за нужно, това, което се вписва в моята философия и ме удовлетворява. Работил съм и с други треньори, така че и от тях съм успял да "открадна" по нещо. Аз самият, разбира се, имам свои собствени виждания, които се опитвам да прилагам в работата си. Опитвам се непрекъснато да подобрявам знанията си, тъй като футболът се развива изключително динамично.
- Мислите ли, че Ван Гаал ще успее да върне Манчестър Юнайтед обратно на върха? Към момента не му е никак лесно на "Олд Трафорд"...
- Ако ръководството на клуба му вярва и му предостави нужното време, съм сигурен, че ще успее. Луис е борец, не се отказва и винаги се бори докрай за успеха. Все още е твърде отскоро в отбора, така че ще е нужно време, за да промени много неща в състава, да привлече нови играчи, да наложи своя стил и да започне отново да печели трофеи на сметката на Юнайтед.
- Преди време вие бяхте помощник на Ван Гаал, сега на Вас самия Ви помага пък друга емблема на холандския футбол - Денис Бергкамп. Когато Ви видях един до друг по време на тренировката тази сутрин, си припомних страхотния гол на Бергкамп срещу Аржентина на Световното във Франция през 1998. Как се случи това малко чудо в последната минута?
- Това бе велик мач. Стигнахме 1/4-финалите и се изправихме срещу един много класен отбор с големи играчи. Радвам се, че аз асистирах на Денис за това невероятно попадение, но това, че го изведох с близо 60-метров пас, за мен не бе някаква изненада. Подобни комбинации сме имали и преди - да го потърся с дълго подаване зад противниковата защита. Всъщност, като се замисля, подобни успешни комбинации сме имали и с Патрик Клуйверт в Аякс и Барселона.
- Защо обаче, при положение че Холандия разполага с най-висша класа футболисти и винаги е сред фаворитите за шампион, така и не успява да се пребори за световната титла?
- За жалост, това е реалността. Не успяхме да спечелим титлата, въпреки че на три пъти имахме възможност за това. Смятам обаче, че последните няколко години успяхме да променим нещо много съществено в нашия манталитет, което, надявам се, за в бъдеще ще ни донесе най-накрая успех - натрупахме самочувствие и вяра във възможностите си. Ще ви дам пример: когато отидохме във Франция през 1998, никой от нас не вярваше, че можем да станем световни шампиони. Липсваше ни увереност, като единствената ни мисъл бе да играем мач за мач и стигнем колкото се може по-далеч. С Берт ван Марвайк начело, в периода, в който му бях помощник в националния (б.а.: 2008-2010 г.), успяхме да променим точно това - да вдъхнем увереност в играчите, че имат необходимите качества, за да покорят света. Видяхте, че донякъде постигнахме успех, след като играхме финал. Да, Испания напълно заслужено спечели титлата, но и ние имахме своите шансове и нямаше да е несправедливо, ако бяхме победили в крайна сметка.
- Аякс, Барселона, Рейнджърс, Ал Раян, Ал Шамал, Холандия… Във всички тези отбори в 90% от времето неотлъчно до Вас е бил брат Ви - Роналд. Какво е да играете с най-близкия до Вас човек?
- Удоволствие, щастие, привилегия… Знаете, че близнаците имат специална връзка помежду си, така че винаги ми е било приятно, когато сме били един до друг с Роналд на терена. Според мен това бе предимство не само за нас двамата като футболисти, но и за клубовете, в които сме играли. Комуникирахме изключително лесно. Само един поглед бе нужен, за да разберем какво точно иска или е на път да направи другият. Радвам се, че споделихме толкова време заедно на най-високо ниво.
- В момента работата с младите Ви удовлетворява, но със сигурност Ви блазни идеята да работите в някое от топ-първенствата на Европа? Къде се виждате след време?
- Не крия, че най-много ме привличат Висшата лига, Примера дивисион и Бундеслигата. Промяна със сигурност ще има в един етап, но трябва да бъде в точния момент, на точното място. За мен парите не са важни. Искам да знам, че там, където отида, ще мога да реализирам идеите си и наложа собствената си философия. Дотогава обаче има доста време. Сега съм съсредоточен изцяло върху работата си с Аякс, тъй като има още неща, които искам да постигна с отбора. Но ако трябва да избирам, най-вероятно ще се спра на Висшата лига.
- Г-н Де Бур, благодаря за отделеното време и приятния разговор с Вас.
- Благодаря и аз.
Милен Николов, Амстердам, Холандия
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
Регистрирай сe
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)