Футболист и съдийка казват как да се спрат негативните явления
Футболистът на Локомотив (Сф) Маркош Антонио Малашиас Жуниор, познат като Маркиньос, и международната съдийка по футбол Димитрина Милкова признаха за голямата агресия, расизъм и дискриминация по футболните терени и извън тях в България. Това стана на дискусия “Футбол и дискриминация” организирана от Секцията на спортните журналисти към Съюза на българските журналисти.
Срещата е част от кампанията “Футболни хора”, която обединява 46 държави от Европа, Африка, Южна и Северна Америка в противодействие на дискриминацията и за насърчаване на равенството на и извън терена. Времето от 15 до 29 октомври е обявено за “Седмици на действието” от организацията Футбол срещу расизма в Европа (FARE). В тях ще се включат най-добрите звезди на футбола чрез дейности на УЕФА, Шампионската лига и Лига Европа заедно с различни групи, общности и фенове. Европейският футболен ръководен орган УЕФА е дал подкрепата си за кампанията чрез подчертаването й в предстоящата Шампионска лига и Лига Европа. Четиридесет мача в Европа ще преминат под мотото "Не на расизма ", което е изразено чрез видео с участието на някои от най-добрите играчи в световния футбол.
“Трябва да се промени манталитетът на хората, защото иначе ще изостанем много от станалия свят. Расизмът присъства на терена. И ако противниковите играчи го използват, за да те провокират, не разбирам защо публиката също е расистки настроена”, е мнението на Маркиньос. Бразилецът, който от седем години живее у нас и стигна до националния тим, е приет в София по-добре, отколкото в Петрич, където първоначално игра. В националния отбор от началото не му било комфортно, защото само той бил чернокож. “Но колегите ме приеха добре, вече имам приятели и всичко е наред. Но от мен очакват повече на игрището, още повече, че съм бразилец. Оказва се, че трябва да дам повече от българите, за да ме приемат.”
Извън стадиона за него нямам проблеми. Но в сравнение и с Бразилия, и с Кипър, където той е играл, в България има повече разисъм.
Според халфа, за да се преборим с расизма трябва да протестираме срещу него. “Но само с нашите усилия няма да стане, трябва и подкрепата на журналистите. Играчите се страхуваме да правим нещо в тази насока – страх ни е от изолация, от другите футболисти. Може да направят така, че да не играем. А ако има инцидент на терена, и да кажеш на съдията, ако не е видял случката, той нищо не прави.”
“В България има много агресия по футболните терени. В чужбина се отнасят към съдиите с уважение, а тук като жена не мога да ви опиша какво е отношението към мен. Навън хората са с друг манталитет. Поздравяват те. Уважават хората от другите раси повече от себе си. Агитките се уважават, няма я тази неприязън, която се усеща на стадионите у нас. В чужбина може и да не обсъждат проблемите с дискриминацията, но са по-широко скроени”, каза Милкова. Нагласите у нас били такива, че трябва да е три пъти по-добра от останалите, за да я приемат. “Много често по стадионите ми викат „Ходи си вкъщи и си мий чиниите”, „Пускай си пералнята”. Но както знаете, има много мъже, които са отлични кулинари. Аз не мога да бъда добър готвач, но съм добър съдия и обичам футбола. От федерацията разчитат на жените-съдии и ни дават шанс да работим. Възможностите за изява обаче не са големи, защото от федерацията не искат да наслагват напрежение с жени-съдийки. Мачовете са недостатъчно, а и отборите от “Б” група са малко. Но от Съдийската комисия ни вярват и ни имат доверие.”
Според Милкова провокацията е част от играта, но ако съдията не е видял и чул какво е станало, не може да направи нищо. Според нея хората от БФС говорят по проблемите на расизма и е въпрос на време да се променят нещата. Надява се с говорене и публичност да се промени ситуацията. “Но всичко е въпрос на самосъзнание. В чужбина има закони срещу расисткото поведение на стадионите. Ако подадеш жалба срещу някой, и това се случи няколко пъти, той няма шанс да влезе на стадиона. Нещата стават на принципа „давай, за да получиш”. А в България хората искат да получават без да дават.”
Маркиньос дава като пример за борба срещу дискриминацията реакцията на Кевин-Принс Боатенг, който излезе от мач на “Милан”. Когато играел за ЦСКА той имал подобен случай. Казал на треньорите, президента и представителите на фен клуба, че искам да играе повече там. “А в България играчите не протестират, защото ги е страх от неуспех и че нищо няма да се промени”, допълва бразилецът.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)