"От скрина": Борсата - култово място от друго време

Представете си, че нямате интернет, нямате кабелна телевизия, нямате айфон, от който да следите новинарския поток и текущите футболни резултати. Като едно време. Гледаш по един мач от Шампионската лига, а след него в неизвестност чакаш 20 минути в зяпане на клипчета на "Тейк Дет" и "Ийст 17", докато тръгнат репортажите от останалите двубои. На сутринта четеш във вестниците случилото се от предния ден. Да, така беше. А помните ли въпроса, който си задавахме преди всеки квартален мач: "По новите или по старите правила ще играем?". А сещате ли за гумените топки "Страйкър"? Пържеха здраво вратарските ръце и клишето "кожено кълбо" не важеше за тях. Още по-назад във времето, в дебрите на 80-те години, нещата не са по-различни. Само дето вместо "Тейк Дет" по телевизията пускат "Шарено котле" от ГДР и други все такива.

В онези времена любимо място на стотици фенове на футбола е т. нар. Борса. Едно култово място, на което можеш да намериш и от пиле мляко. Значки, флагчета, шалове, списания, програми, картички и т.н. Така беше. Няма форуми, няма групи в социалната мрежа, където феновете да коментират и разменят информация и идеи. Всичко става на улицата, на Борсата. В онази епоха футболни почитатели от различните краища на България оставят адресите и домашните си телефони за обмен на артикули и запознанства с други фенове. В едно старо списание намирам интересна обява (имаше специални страници за тези неща): "Момиче от Варна търси всякакви предмети и информация свързани с тримата ѝ любими футболисти - Драган Стойкович, Марк Дегрийзе и Георги Славчев". Малко странно наистина, но всеки с вкусовете си.

В онова време Борсата в София е наистина притегателно място. Отиваш, разглеждаш и си взимаш все интересни неща - я някое английско списание, я някое германско "Шпорт Билд" вътре с автографи на Марадона и Бен Джонсън (друг е въпросът дали са автентични), я френския "Онз Мондиал" с онези големите плакати. Като се замисли човек, това тогава си е един безценен и първобитен "Гугъл" за футболните фенове у нас. Борсата възниква като място за размяна на значки, но от началото на 80-те години на нея могат да се намерят всякакви футболни сувенири. Първото ѝ местоположение в този многофункционален вид е на ул. "Козлодуй" в столицата. Там се събират редица от известните за онези години привърженици и колекционери. Към края на 80-те фенският базар се мести на "Раковска", където оцелява докъм средата на 90-те. Тогава вече ситуацията малко или много се е променила и това довежда до западането на Борсата - например вече можеш да си купиш "Браво Шпорт" от реповете на пл. "Славейков" или фланелка на известен отбор от бутика на бул. "Васил Левски" близо до Попа.

"Това не беше борса, защото под борса се разбира място, където хората купуват и продават. Първоначалната идея бе да не се продават, а да се разменят значки между колекционерите. Реално всичко започна още през 1968 г., когато в София се проведе Международният младежки фестивал. До този момент българските фалеристи не се познаваха и не разменяха значки помежду си. Започнахме да се събираме всяка вечер при храм-паметника "Александър Невски". Това продължи 2-3 години и през 1970 г. създадохме секция в един ОФ клуб на ул. "Ангел Кънчев". Над 100 души членувахме в нея. След това започнаха сбирките в ОФ клуба на "Козлодуй". Събиранията ставаха всяка неделя. Постепенно покрай значките започнаха да се разменят и предлагат и други артикули. Накрая всичко се премести на "Раковска", но в последните години феновете и колекционерите отиваха там предимно да си говорят, а не да разменят значки, програми и т.н. През 2002 г. 16 основатели положиха основите на Асоциацията на софийските колекционери на футболни значки. Досега сме имали три международни срещи между колекционери, които се проведоха на Националния стадион. Специално аз имам около 10 000 значки", споделя един от най-големите колекционери у нас Бончо Тодоров.



Назад в спомените се върна и колегата от БНТ Никола Стойнов: "Ходех на Борсата в началото на 80-те години на "Козлодуй" - преди преместването, което стана малко преди 1990 г. Взимах си списания, снимки на играчи. На Борсата можеха да се намерят много значки. Честно казано не бях от ентусиазираните колекционери, но взимах разни бразилски неща, чат-пат някое английско списание - "Shoot" или "Match". Ставаше и с размяна, и с купуване. Понякога се правеше следното: идва някакъв голям отбор, например Франция, отиваш в хотела с един куп снимки за автографи. Ако вземеш от някой футболист повече от един автограф, после продаваш или разменяш. Например Бекенбауер беше дошъл на мача България - ГДР 1:0. След мача в Японския и хоп. Сещам се, че за един огромен плакат на Фалкао веднъж бая се изръсих. На Борсата едно хубаво списание вървеше по 2-3 лева, което си бяха пари за онова време".

Историята за Борсата навява спомени за чичо Жоро. Някои от "Младост 1" ще си спомнят за него. Беше към 70-годишен и се включваше в кварталните мачлета близо до посолствата. Винаги пазеше на вратата с една жълта трикотажна тениска с №8 на гърба. Сега през онзи терен минава жилищен блок. Едната врата пък изчезна, а другата доживява дните си с покафенели греди и малко ръждясала тел, която подсказва за някогашната мрежа. Дали покрай игрището, на което с младите играеше и чичо Жоро, назад в миналото не остана и романтиката във футбола?

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!