Начело в класирането в Серия А по Рождество Христово за първи път от сезон 2005/06 насам, Старата госпожа преоткри разочаровалите през миналия шампионат футболисти (седем от 11-те титуляри бяха с този статут и при Делнери) и промени съдбините си благодарение на новия си regista (б.пр. – режисьор на играта) и новия си треньор.
Ювентус се радва на първото си място по Рождество. Тимът е наравно с Милан, така си е, но все пак събитието е чествано, тъй като не се е случвало от гореспоменатия сезон с Капело на пейката. Юве хапва непобеден от Пандоро (б.пр. – традиционния за празниците в Италия сладък хляб) след 9 победи и 7 равенства след 16 изиграни кръга, а може да се добави и още една победа за Купата на Италия.
За да се види подобно постижение на този етап от първенството, трябва да се върнем над 60 години назад до 1949/50, когато на терена бе не кой да е, а Джампиеро Бониперти, написал не една златна страница от историята на клуба.
ИЗНЕНАДА: СЪСТАВЪТ Е СЪЩИЯТ
Всъщност 7 от 11-те титуляри – при Конте е лесно те да се запомнят, тъй като играят едни и същи, бяха в ядрото на тима дори и с Делнери на пейката. По-конкретно: Буфон на вратата, Бардзали, Бонучи и Киелини в отбрана, Маркизио в средата (макар че често играеше отляво заради централната роля на Фелипе Мело – направо да се смееш, че да не заплачеш според показаното впоследствие), Пепе като външен халф и Матри в центъра на атаката.
Новите лица са Лихтщайнер (отличен в ролята си), Видал (добър, но не че Сисоко беше по-зле), Пирло и Вучинич (с филигранна техника, ала с ограничено въздействие също и поради травма). Именно въздействието на Андреа Пирло обаче е онова, което промени пътя на отбора.
ПДС: ПИРЛО ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ
Режисьорът на “скуадра адзура”, дошъл лятото от Милан, пасна на Старата госпожа като ръкавица. Той е точният човек на точното място, липсващото звено в последните злощастни сезони, плеймейкърът, който диктува темпото на игра. Забавя или ускорява, регулира циркулацията на топката, но най-вече се чувства като риба във водата в тактическия проект на Конте, който изгради отбор, способен да направлява развитието на мачовете, да наложи вечно офанзивен стил, откъсвайки се от постните игри в последните сезони, когато сърцето невинаги успяваше да преодолее ограниченията от консервативния подход, особено далеч от дома. С Пирло Юве преоткри радостта от играта, от вертикалността в нея, от промяната. Резултатите и представянията говорят сами за себе си.
КДС: КОНТЕ ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ
Новият треньор придаде нещо типично за себе си: ентусиазъм и шампионски манталитет, познаване на обстановката, способност да поддържа добри отношения с футболистите като бивш шампион и тактическа гъвкавост, която не бе особено предвидима предвид предишните му тактики.
Не е случайно, че Маркизио в центъра изглежда на топ международно ниво, че Бонучи израсна, покрит от по-концентрираната в защита средна линия, че с трима типични централни защитника (Киелини е жертван вляво в не идеална за себе си роля заради играча от Ливорно) пропускливата отбранителна линия от миналия сезон (16 гола в същия етап от сезона) през този стана втората най-добра в шампионата с 11 гола.
Не е случайно също, че Пепе се завърна към нивото, което го докара в Торино, след като пак заигра в старата си роля – на скорост в предни позиции, без да му се налага да върши дефанзивна роля в полузащитата.
УРОКЪТ НА 2010/11
Юве обаче трябва да бъде внимателен. След 16 кръга миналия сезон тимът бе 2-ри наравно с Наполи и Лацио и зад Милан на 6 точки. “Бианконери” на Конте имат 4 точки повече в сравнение с отбора на Делнери и непоказвана тогава стабилност, ала трябва да се съсредоточат в това да не повторят бедственото начало на 2011 г. между януари и февруари. Ще помогне и календарът: торинци ще посрещнат Интер, Наполи, Рома, Удинезе и Лацио на “Ювентус Стейдиъм”.
Рикардо Пратези, вестник “Гадзета дело спорт”
променял като персонал в сравнение с края на предишната състезателна година, когато завърши на 7-мо място и извън зона Лига Европа на таблицата. (Лоши) времена, които не бяха спохождали “бианконерите” от престоя на Майфреди на пейката, станал синоним за провал на терена сред тифозите.
един централен защитник и един централен полузащитник (браво на Конте, че опитва да прибави Джакерини). В същото време в атака може да се приложи операция “три в едно”: да бъдат освободени Якуинта, Амаури и Тони и да се отвори вратата за едно ново попълнение. Бориело?