Георги Божилов си позволява по бира на месец и мрази дискотеките
Гребецът Георги Божилов стана известно име в своя спорт преди две седмици, когато спечели сребърен медал на скиф на световното за младежи до 23 г. в Холандия. Снажното момче от Нови Искър може да се похвали, че е възпитаник на министър на спорта и на олимпийска шампионка, защото негови треньори са Свилен и Румяна Нейкови. 22-годишният гребец прави пробив при мъжете още миналата година с влизане на финал на европейското в Португалия, а на световното в открити води в Истанбул е шампион в състава на четворката с рулеви. Георги разказа за своя живот и за семейството си специално за "Стандарт" от лагера на националния отбор край язовир "Пчелина".
- Какво се случи на канала в Амстердам? Защо изпусна световната титла?
- Точно за финалната гонка времето страшно се развали - дъжд, силен вятър, студ, беше под 15 градуса. Бях подготвен и за такива условия, на тренировка влизаме в лодката и при лошо време, защото на състезание не се знае какво може да ни изненада. Много пъти на различни писти ме е хващало подобно времe. Но в Мюнхен и в Амстердам при определена посока на вятъра водата се завърта - в едни коридори духа насреща, други са подветрени. Така ни сложиха, че в моя вятърът беше насрещен. Това помогна на германеца да ме изпревари. Като финиширах, се радвах на сребърния медал, защото все пак си е успех. Но сега започва да ме хваща яд, защото чувствах, че мога да го победя.
- В какво семейство си израснал?
- Семейството ми е от Нови Искър. Баща ми Петър работи в единственото останало в града държавно предприятие - Националната електрическа компания, а майка ми Емилия има магазин за кристални чаши и сувенири. Имам с 2 г. по-голяма сестра, която също работи в НЕК. Отраснал съм в къща. Имам много приятели, с които съм играл като дете. Карахме колела, играехме футбол. Белите бяха нормално нещо за нас.
Баща ми ме е бил много пъти
Той е по-строгият във възпитанието ми.
- Знаят ли вече в Нови Искър, че имат такава спортна звезда?
- Досега само приятелите знаеха, че съм в националния отбор по гребане. След сребърния медал от световното сигурно и други хора ще разберат с какво се занимавам. Не виждам какво става в Нови Искър, защото вече съм на лагер на яз. "Пчелина" и тренирам за друго състезание. Ще се боря за олимпийска квота на световното за мъже в Словения след месец.
- Има ли други спортисти във фамилията?
- Никой не се е занимавал сериозно със спорт. Майка ми е тренирала баскетбол, докато е била ученичка. Баща ми - волейбол.
- Как се запали за гребането?
- Вървях висок. Първо тренирах футбол и хандбал. Когато реших да се занимавам с гребане, родителите ми бяха абсолютно против, защото Панчарево е доста далече и нямаше с какво да пътувам. Страхуваха се да не се удавя, макар че можех да плувам. Не знаеха много за гребането и не ме пускаха. Но треньорката Юлияна Стоева беше много упорита и всяка вечер се обаждаше по телефона. Накрая ми разрешиха да пробвам. Хванах последния срок и на 13 г. се записах в спортното училище на ЦСКА. Не можах да свикна в общежитието и затова пътувах С автобуси и маршрутки по два часа в едната посока.
Убивах се
от път
Сутрин на училище, от обяд на Панчарево и късно вечер се прибирах у дома в Нови Искър. Тежко беше, но като си дете, не го усещаш така. Радваха ме медалите от републиканските първенства. Тренирах, за да стигна някой ден успехите на Руми Нейкова, на Иво и Мартин Янакиеви.
- Първата ти треньорка Юлияна Стоева замина да работи за Азербайджан заедно с Александър Александров, когото ти би на световното. Не те ли покани да отидеш с нея?
- Отдавна се разделихме, защото тя е с особен характер, направо лош човек. Още през 2005 г. отидох да тренирам при Свилен Нейков. Той разбира от гребане, много е начетен и има огромен опит. Чувства състезателите и въобще не е строг с нас. Затова му върви и работата. Продължавам да се готвя по неговия план. Вече съм по-мотивиран и дори се натоварвам допълнително, защото в тоя спорт трябва да се отдадеш напълно. Иначе не става. В момента треньори са ми Руми Нейкова и Петко Аргиров.
- Когато Нейков те посрещна на летището, успяхте ли да останете насаме и какво си казахте?
- Само за 3-4 минути можахме да поговорим. Каза ми да не се отпускам, да продължавам така и да спечеля след месец квота за олимпиадата. Въпреки че стана министър, с Нейков поддържаме връзка. Когато има свободно време, идва при нас и помага. Следва ни с моторницата и дава много точни указания.
- Не съжаляваш ли, че Нейков стана министър и вече не ти е треньор?
- Не съжалявам, защото и
Руми не е по-слаб треньор от Нейков
с опита, който има. Плюс това са семейство и взаимно си помагат. Той може да не е до нас, но е в течение с абсолютно всичко в националния отбор. А Руми е упорита и докато не стане нейното, не връща назад. Може да бъде много строга, но има защо. Плюс това като технически директор върши всичко във федерацията. Постоянно е по състезания - от децата до мъжете. Много е заета, но гледа през повечето време да е с нас по лагери.
- Не е ли скучно на лагер? Как минава денят ти?
- Вече толкова съм привикнал на този режим, че като се прибера за 3-4 дни вкъщи, тренировките ми липсват и искам да се връщам в лагера. Голям отбор сме, имам много приятели и сме свикнали един с друг. Във водата гребем по два часа сутрин и час и половина следобед. Правим задължително крос след първата тренировка плюс набиране на лост, каране на колело, малко фитнес, коремни преси и гимнастика. Следва техническа тренировка на вода - 16 км. После занимание със щанги за сила.
- Храната стига ли ви при тоя тежък режим?
- Да. Докарват ни храната от ресторант в село Ковачевци. Приготвят ни манджи и
пържоли
в достатъчно количество
Другаде имаме проблеми с яденето, но тука хората ни обичат. От много години са с нас и правят всичко възможно да сме нахранени и доволни.
- С какво се развличате вечер?
- Събираме се пред базата на "Пчелина", която е почти рухнала. Седим на стълбите и си говорим до вечерния час - 22 ч. Слушаме музика, гледаме някой филм по стаите. Не скучаем. Свикнали сме на този начин на живот и ни е приятно.
- Ходиш ли по заведения?
- Изобщо не обичам дискотеките. Със зор издържам да се видя с приятели на едно кафе, колкото да не ми се сърдят. Избягвам дискотеките. Не пуша, не пия. Само една-две бири в месеца. В нашия спорт режимът е много важен. Но нямам усещането, че изпускам нещо, че трябва да си наваксвам след време. Този живот ми харесва.
- Как успя да си хванеш гадже?
- Веселина следва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Вече е четвърти курс. Запознахме се миналата година на кратката ми почивка на морето - само за пет дни. Оттогава сме заедно. Трудно е да поддържам връзка, защото съм постоянно по лагери. Но се чуваме по телефона, по интернет. Тя идва веднъж в седмицата в почивния ми полуден. Веселина не държи на скъпите подаръци и големите жестове. Но се опитвам да й подарявам това, от което има нужда. Тя прави същото. На моя рожден ден 9 април ми подари швейцарско ножче и скъпа фланелка, която иначе не бих си позволил.
- Какво харесваш?
- Харесвам бързите и скъпи коли, но не мога да си ги позволя. Карам "Фолксваген Пасат". Натискам газта на магистрала, но иначе карам разумно. Слушам попмузика. От чалгата - само нашумели хитове, но много бързо ми омръзват. Гледам комедии, екшъни.
- С тая физика не ти ли е идвало на ума, че може да участваш във филм?
- Не. Нямам време за такива неща и не ме влече подобна кариера. Това ще ми наруши подготовката.
- С какво искаш да се занимаваш след време?
- Уча в Националната спортна академия, завършвам трети курс, но треньорската професия не ме влече. Не съм мислил какво ще правя. Времето ще покаже.
Мара Калчева, "Стандарт"
ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ ТРИУМФА НА ГЕОРГИ БОЖИЛОВ - ТУК!!!
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)