Жената воин Арина Сабаленка пред Vogue

Когато кацна в Мадрид в средата на април тази година, Арина Сабаленка беше излъскала играта си до такъв ослепителен блясък, че загубата изглеждаше невъзможна. Нейните прословути мощни удари от основната линия очертаваха линиите на корта. Ъглите изглеждаха особено остри, а сервисът – решаващ в ключови моменти. Макар никога да не е била известна с изключително движение по корта, тя започна да атакува мрежата, добавяйки още повече натиск към и без това задушаващата си игра. Сабаленка, на 28 години, играеше сякаш вярваше, че може да постигне всичко – и може би беше права. След години на ожесточена борба за позиции на върха в женския тенис, започваше да изглежда, че тя може да бъде не просто номер едно в света – позиция, която заемаше през последните 70-ина седмици – а истински доминант в спорта по подобие на два от нейните идоли - Серина Уилямс и Щефи Граф (която открива по-скоро чрез видеа в YouTube). Нещо повече, пролетните разговори сред тенис експертите се простираха отвъд нейната неудържима игра: изглеждаше, че тя… съзрява.

Няколко седмици по-рано, в Индиън Уелс, Калифорния, тя победи своята скорошна съперничка и темпераментен антипод, мълчаливата Елена Рибакина от Казахстан. Все още податлива на нервност, все още кълбо от мимики, чиито викове контрастираха с тишината на опонентката ѝ, Сабаленка спечели публиката на своя страна. Тя изкрещяваше от разочарование, а стадионът я аплодираше в отговор. Обикновено добре информираната публика на турнира беше доволна да види как тя използва тази прословута интензивност в своя полза. „Тя контролира нещата“, каза белокосата жена до мен, облечена с тениска „U.S. Open 1997“. „Преди хабеше много енергия да се ядосва. И после губеше.“

Две седмици по-късно, в Маями, Сабаленка спечели втория от важните пролетни турнири – рядко постижение в тениса, известно като „Слънчев дубъл“. Това беше и месецът, в който тя си осинови кученце от породата Кавалер Кинг Чарлз шпаньол, кръстено Аш на името на великия тенисист Артър Аш, и се сгоди за Георгиос Франгулис, гръцко-бразилски бизнесмен и основател на Oakberry, марка за купички с асаи бери с над 800 магазина в повече от 50 държави. Носейки два големи трофея и 12-каратов овален диамантен пръстен (замислен от Франгулис и изработен от нейната приятелка, дизайнерката на бижута от Маями Изабела Грутман), Сабаленка ликуваше. Тя сподели пред коментаторите от The Tennis Channel, че това е бил най-добрият месец в живота ѝ.

След това дойде април. В Мадрид, на червения клей на „Каха Махика“, за първи път от 16 мача насам, тя загуби. И макар клеят да не е най-силната ѝ настилка – той забавя топката, притъпявайки силата на мощните удари – тя загуби по влудяващ начин, пропилявайки шест мачбола срещу младата американка и 32-ра в ранглистата Хейли Баптист.

„Не беше лесно“, казва Сабаленка няколко дни по-късно в хола на най-големия апартамент в хотел Bvlgari в Рим, където сезонът на клей я е отвел. „В нощта, в която загубих, сънувах всички тези мачболи. Сънувах дадено разиграване, после се събуждах и мислех за тази пропусната възможност.“

Поредицата от стаи с изглед към мавзолея на Август е светилище в бежово и златно, изпъстрено с италиански модернистични мебели и вековна керамика на Джо Понти. Сабаленка е облечена с кафява блуза с цип NikeSkims и бледожълто спортно долнище Nike, а вратът, ушите и безименният ѝ пръст блестят от диаманти. Притеснявам се за Аш, чието номадско съществуване е направило приучаването към хигиенни навици почти невъзможно. (Засега се разчита на подложки с аромат на трева в хотелските апартаменти, въпреки че Сабаленка казва, че той ги използва съвестно.)

Загубите поставят шампионката пред дилема: да ги отхвърли и да продължи напред, или да ги изучава, да ги разгадае? „Това е процес на учене. Ако не ми пукаше и си казвах: „Какво пък, към следващия“, нямаше да науча нищо“, казва тя. „Това би било нездравословно. Това е трудната страна на това да си спортист: не можеш да печелиш всичко. Тялото ти в един момент ще те спре, ще те ограничи. Но в това е и красотата на спорта. Хубаво е също, когато някой млад и изгряващ победи световния номер едно. Ако някой печелеше всичко, нямаше да е особено забавно за гледане.“ Нейната съперничка и предшественичка на първото място, полякинята Ига Швьонтек, е майстор на играта, но е с почти машинно присъствие на корта и сдържана фигура в залата за пресконференции. Ако Сабаленка се е превърнала в звезда, то е отчасти защото разбира, че тенисът може да бъде опера. За да грабнеш публиката си, трябва да ѝ дадеш човешко поведение в целия му диапазон: триумф и отчаяние, любов и мъка, грация и фарс, грях и изкупление.

„Арина ще каже това, което чувства. И ще направи същото в Instagram и TikTok. Това я прави специална“, казва годеникът на Сабаленка, Георгиос Франгулис.

Подобно на историите на много елитни спортисти, тази на Сабаленка започва с малко момиче с твърде много енергия и малко начини да я изразходва. Родена и израснала в Минск, столицата на Беларус, тя хваща ракетата за първи път на шест години. „В нашия регион двата най-популярни спорта са хокей на лед и тенис“, обяснява тя. „Баща ми избра тениса.“ Тя си спомня Минск, град с два милиона души население, като безопасно, тихо, удобно и безупречно чисто място. Замърсяването, казва тя, „би се сметнало за животинско поведение там“, а кварталът, в който прекарва детството си, е бил толкова сигурен, че е можела да обикаля улиците с приятели до късно вечерта, без майка ѝ да се притеснява. Баща ѝ, който е бил отличен хокеист, преди почти фатална катастрофа с мотоциклет да провали мечтата му за професионална кариера, е управлявал успешен автосервиз. Майка ѝ не е работела, но е имала две висши образования и е поставяла образованието на дъщерите си на първо място. (Сабаленка има сестра, 11 години по-малка от нея, която не е тенисистка и намира спорта за „толкова скучен“.)

„Докато станах на около 13, бяхме заможни“, спомня си Сабаленка. „А след това баща ми изпадна в затруднение. Толкова много неуспехи. Гледала съм го как се бори много пъти в кариерата си, но винаги се изправяше на крака. Родителите ми се стараеха много да поддържат нещата и не говорехме за това. Но аз знаех. Родителите си мислят, че не знаем, но ние знаем.“ Сабаленка и баща ѝ са били изключително близки и е ясно, че тя се идентифицира с неговата устойчивост. Но той не е бил от типа непреклонни тенис бащи, каквито е имало безброй примери през годините, особено в женския тур. „Тенисът беше забавление и смятам, че е много важно треньорите да го поддържат такъв. Той винаги ми казваше: „Ако не ти харесва, ако искаш да се откажеш, просто ни кажи. Не е нужно да се насилваш да правиш каквото и да било.“ Имаше период, когато бях на около девет, в който бях близо до отказване. Но видях колко горд беше баща ми с мен и не исках да го разочаровам. И тогава отново се влюбих в спорта, много повече от преди.“

Сабаленка не е точно късно разцъфнал талант, но не е била тласната към професионалния тур на 15-годишна възраст, както много от нейните връстнички. Тя печели първия си мач от основната схема на Женската тенис асоциация (WTA) едва на 19 години, на Уимбълдън. Беларус не е разполагала с щедра държавна програма за тенис като Китай, Русия и Франция и в ранните си години тя се е борила да намери постоянни наставления.

„Толкова много треньори ми казваха, че съм глупава и че единственото, което мога да правя, е да удрям топката прекалено силно – че никога няма да стигна до топ 100“, спомня си тя. Но Сабаленка попада в полезрението на беларуския бизнесмен Александър Шакутин, който разпознава потенциала ѝ и осигурява финансова подкрепа. Те вече нямат професионални отношения, а през последните години Шакутин е обект на спорове, идентифициран като близък до авторитарния президент на Беларус Александър Лукашенко и санкциониран от Европейския съюз в резултат на това. Но Сабаленка остава благодарна за ранната му подкрепа. „Той беше този, който наистина повярва в мен. Имаше и други хора, които вярваха в мен, но той беше този, който ми помогна.“

Сабаленка разказва, че майка ѝ ѝ е споделяла как като малка е падала на пода и е удряла главата си, докато не получи това, което иска. Изглежда, винаги е била пламенна и си спомня с известно неудобство за словесните атаки, които е отправяла към родителите си. „Бях типичен Телец“, обяснява тя. „Например, ако видя цел, трябва да я постигна и няма друг начин. Това е част от характера ми, която може да ме подлуди, но също така може да ме вкара в истински боен режим и да ми помогне да играя със страст. Това са двете страни на медала.“

Сабаленка се появява в момент, когато така наречената ера на „Големите бейбита“ в женския тенис – термин, въведен от спортния журналист и бивша професионалистка Мери Карильо, за да опише мощната игра на тенисистки като Линдзи Дейвънпорт, Мери Пиърс и в крайна сметка сестрите Уилямс – е в застой. Анжелик Кербер, Симона Халеп и Ашли Барти – по-борбени атлетки с по-универсална игра по целия корт – започват да печелят големи титли, но тогава се появява Сабаленка със своя ръст от 182 см и гръмотевични удари от основната линия. С интензивното си присъствие на корта, избухливия си нрав и естествената си властност, тя изглеждаше някак повече Серина от самата Серина. Подигравателни усмивки и въртене на очи, викове, които караха съдиите на стола да я обвиняват в пречене на играта, счупени ракети и напрегнати размени с официални лица бележат кариерата ѝ в тура – и за известно време изглеждаше, че късият ѝ фитил подкопава резултатите ѝ. Сабаленка започва да си изгражда репутация на състезател, който губи болезнено мачове с висок залог. Тя е спечелила четири финала от Големия шлем – и е загубила четири. „Ставах супер емоционална през цялото време“, казва тя. „Бях, така да се каже, под нулев контрол. Можех да водя в мача, след това да полудея и да го изпусна. Знаех, че имам проблем.“

„Няма нищо лошо в това да хвърлиш ракетата“, казва Сабаленка, облечена в рокля на Gucci, с обувки на висок ток и носеща собствен пръстен. „Няма нищо лошо да крещиш. Няма нищо лошо да полудееш. Понякога просто трябва да го изпуснеш… за да си готов да започнеш отначало и да играеш мача.“

Въпреки че е работила с психолог от 18- до 24-годишна възраст – преживяване, което ѝ е дало техники за самоконтрол и най-вече начин да се справя в напрегнати моменти – Сабаленка първа би признала, че все още се учи. Макар да беше номер едно през всичките 52 седмици на 2025 г., сезонът ѝ беше белязан и от инциденти, които привлякоха вниманието на медиите, сякаш се опитваше да се приспособи към напрежението на новата си позиция на безспорен лидер в тура. На финала на Откритото първенство на Австралия през януари тя беше видяна да троши ракетата си на корта точно преди връчването на трофея на Мадисън Кийс. След загубата си от Коко Гоф на финала на "Ролан Гарос" през юни, Сабаленка заяви пред репортери, че американката „е спечелила мача не защото е играла невероятно, а просто защото аз направих всички тези грешки от… лесни топки“. През октомври на турнира в Ухан при загубата на полуфиналния мач от Джесика Пегула тя хвърли ракетата си от разочарование. Ракетата отскочи и почти удари едно от децата, подаващи топките, което доведе до предупреждение за „злоупотреба с ракета“ от съдията на стола.

Изблиците ѝ на гняв не се ограничават само до загубите. През март в Маями по време на финала, който тя спечели срещу Гоф, зрител извика „аут!“ по средата на разиграване, което му донесе забележка от съдията. Разочарована, Сабаленка изкрещя „Млъкни!“ към публиката и получи предупреждение за неприличен език. По време на церемонията по награждаването тя похвали съперничката си, след което погледна към публиката и каза: „Къде сте, онази дама, която извика и се надяваше на аут? Не трябваше да бъда толкова груба, но не може да правите така. Така че нека се съгласим, че и двете сгрешихме. Съжалявам.“

Отдавна съществува двоен стандарт по отношение на изразяването на емоции в женския тенис, а остарели представи за това какво е „дамско“ поведение продължават да се срещат във фен форуми и дори сред някои коментатори. (Серина Уилямс се сблъскваше с подобни критики – за силата на виковете си, за формата на тялото си, за темперамента и тона си при загуба). Интернет също така изпитва злорадо удоволствие да си представя вражди между тенисистките. Сабаленка и Гоф бързо потушиха тази фантазия, като се обединиха за видео в ТикТок, танцувайки заедно в белите си екипи на централния корт на "Уимбълдън", само няколко дни след скандала на Откритото първенство на Франция. Дотогава Сабаленка вече се беше извинила публично на Гоф за случилото се на онази прословута пресконференция. Трябва да ѝ се признае, че тя се справя отлично с нещо, което Уилямс така и не овладя: публичното покаяние. И за всеки зрител, когото отблъсква, има друг, който разпознава в тези извинения блудна дъщеря и си мисли: Ето, сред известните и фалшивите, един истински човек.

„Когато пристигнах на "Уимбълдън" миналата година, първата ми пресконференция беше претъпкана до лудост“, спомня си Сабаленка. „Казах си: „Уау, момчета, очаквате ли още от "Ролан Гарос"?“. Но след това направихме видеото в ТикТок. Коко е едно от онези момичета, които разбират всичко. Тя никога не се разстройва или обижда. Ако кажеш, че съжаляваш, тя отвръща: „О, момиче, всичко е наред. Добре съм“. Никой няма да те разбере по-добре от друг спортист. Чувствам, че всички ние си мислим: „Добре, трябва да печеля всеки мач“. Ако не мислиш така, тогава какво правиш? Когато си в топ пет и печелиш турнири от Големия шлем, не е нормално да приемаш загубата. Това е моят манталитет.“

„Арина се научи, че емоциите са информация. В днешно време тя може да приеме тази информация и да я обработи по-добре. Това е преходът от боец към воин“, казва нейният фитнес треньор Джейсън Стейси.

Сабаленка се запознава с най-добрата си приятелка в тура Паула Бадоса на демонстративен мач преди турнира в Индиън Уелс през 2022 г. Известни сред феновете като „Сабадоса“, те демонстрират общата си любов към танците в множество видеа в ТикТок, въпреки че Бадоса, която е испанка, се опитва да запали Сабаленка по латино музиката. (Напоследък беларускинята слуша много Джъстин Бийбър, докато испанката постоянно върти Бад Бъни) „Виждам голяма промяна в нея“, казва Бадоса. „Преди три-четири години ѝ беше по-трудно да контролира емоциите си. Не знаеше кога да ги изрази и кога да се въздържи. Арина винаги ще бъде много интензивна личност на корта. Но тя е и много чувствителна. Има голямо, голямо сърце. Винаги се шегува, че е тигър, и има тази татуировка на тигър на ръката си. Но аз винаги казвам, че извън корта тя е плюшено мече. Много е привързана и се грижи за своите хора.“

Въпреки че е обвинявана, че се опитва да се измъкне от прегрешенията си с извинения, да прекараш време със Сабаленка означава да усетиш пропастта между състезател и човек. Извън корта тя е лъчезарна, спокойна и самокритична, открита и разсъдлива. Логично е, че след края на мача тази нейна версия може да погледне с известна доза разкаяние към другата. „Трябва да приемеш, че си сгрешил“, казва тя, след което се смее. „А аз съм грешила толкова много пъти.“ Но тя отхвърля идеята, че огненият темперамент е по дефиниция нещо лошо. Всъщност тя вярва в него. „Когато бях млада, се поддавах на емоциите, а след това много се ядосвах на себе си,. Сега разбирам, че е нормално да хвърлиш ракетата. Нормално е да изкрещиш нещо. Нормално е да полудееш, ако чувстваш, че задържаш твърде много в себе си. Понякога просто трябва да го пуснеш, да се изпразниш, за да си готов да започнеш отначало и да играеш мача. Да, понякога изглежда грозно и ужасно, но ми е нужно, за да запазя концентрацията си.“

Огромната популярност на Сабаленка предполага, че феновете са съгласни с нея, че грозното и ужасното могат да допринесат за вълнуващ тенис. Тя е на второ място след Гоф по приходи от рекламни договори, със спонсорства, които включват Nike, производителя на часовници Audemars Piguet и от този януари Gucci. Престижната италианска модна къща избира внимателно своите посланици - в тениса това са само Сабаленка и номер едно при мъжете Яник Синер. През март тя беше част от особено интересен първи ред на модното шоу на Gucci в Милано, който включваше Шон Мендес, Ромео Бекъм, Донатела Версаче и пилота от Формула 1 Кими Антонели. Тя има два пъти повече последователи в Инстаграм от всяка друга активна тенисистка. Интензивност, автентичност, хумор, блясък – успехът на Сабаленка извън корта доказва, че те са също толкова ценни, колкото и страхотният първи сервис.

„Хората знаят кога си автентичен, кога си истинският ти“, казва Франгулис, нейният годеник. „Винаги ще има нещо сложно в един мач, защото Арина ще каже това, което чувства. И ще направи същото в социалните мрежи. Това я прави специална. Но винаги съм ѝ казвал, че за да остане спокойна, трябва да се опита да се придържа към фактите, към това, което действително се случва, а не към това, което ѝ идва наум. А фактът е, че тя е най-добрата в играта и винаги може да се справи, винаги може да се върне в играта и да свърши работата. Не става въпрос за изтриване на тези емоции. Става въпрос за използването им в нейна полза – превръщането им в една от нейните суперсили, вместо в неин криптонит.“

Големите личности имат големи почитатели и големи критици, а Сабаленка е наясно, че не е любимка на всички. И това е нормално. „С много любов, много внимание и много успехи винаги ще има хора, които те съдят“, казва тя. „Те съдят външния ти вид, съдят пъшкането ти, националността ти, дори личния ти живот, изборите ти. Не скролвам много, но понякога виждам случайни коментари в Instagram, TikTok, Threads и питам мениджъра си: „Наистина ли хората ме мразят толкова много?“. След това излизам на корта и усещам толкова много подкрепа, и осъзнавам, че в интернет това са толкова малко хора, но са толкова шумни. Понякога е фалшив акаунт и си мисля: „Ти дори нямаш смелостта да си покажеш лицето?“. Или понякога кликваш върху профила и виждаш, че е майка с три деца, щастливо семейство, живеещо много конвенционален, перфектен живот. А нещата, които ти пише, са: „Искам да умреш, искам семейството ти да има рак, ти си к*а“. И си мисля: „Нещо не е наред с тази планета“.“

Може би най-острата злоба е свързана с нейната беларуска идентичност и войната в Украйна. От началото ѝ през 2022 г. Беларус е ключов съюзник на Русия и плацдарм за нейните нашествия. Някои колеги тенисисти обвиниха Сабаленка в открита подкрепа за войната; други – че не използва платформата си, за да я осъди по-категорично. Сабаленка е заявила ясно, че не подкрепя войната, нито която и да е война, и също така, че спортът трябва да надхвърля политиката в своя фундаментален ангажимент към свързване, а не към разделение, към състезание, а не към конфликт.

„Да не се ръкуваш – уважавам тази позиция“, казва тя, визирайки решението на някои играчи, включително украинката Елина Свитолина, да не се ръкуват на мрежата след мачове с руски и беларуски спортисти. „Знам, че не е лично. Те изпращат послание. Но беше тежко заради количеството омраза, което получавах от хората в тура. Един треньор ми се нахвърли, казвайки, че аз съм тази, която хвърля бомбите. Очевидно е, че искам мир за всички. Не искам тази война да се случва. Те трябва да седнат на масата и чрез преговори да си решат проблемите.“

„Също така смятам, че спортът е платформа и място, където можем да се събираме, а не да се борим едни срещу други, сякаш водим собствена война. Да се съберем, да бъдем заедно, да покажем мир. Толкова дълго украинци и беларуси бяхме като братя и сестри. Ние сме еднакви. Всички сме тясно свързани. А сега между нас има огромна стена и не знам дали някога ще изчезне.“

През 2019 г., когато Сабаленка е на 21, баща ѝ умира внезапно от менингит. Било ноември, извън сезона, и тя тренирала в Минск. Тя си спомня, че в деня, в който се разболял, майка ѝ повикала линейка, но медиците свалили температурата му и го оставили вкъщи. На следващия ден отново повикала линейка, но резултатът бил същият. „Казах си, по дяволите, сама ще го занеса в болницата, щом линейката не го взима“, спомня си Сабаленка. „Взеха го на третия ден, но беше твърде късно. За майка ми беше още по-трудно. А аз едва по-късно осъзнах колко много е страдала сестра ми. И двете бяхме малките момиченца на татко.“

Въпреки че през последните години се сближава с майка си, баща ѝ е бил основният стълб за нея със своята подкрепа. Тя му се обаждала винаги, когато имала лични или професионални трудности, а думите му някак успявали да оправят всичко. Когато той починал, единствено тренировките отклонявали ума ѝ от скръбта. „Хората казват, че времето помага, но в някои отношения сега ми е по-трудно, защото знам колко много баща ми щеше да се забавлява с успехите ми“, казва тя. „Днес годеникът ми ме намира да плача в леглото вечер, защото гледам видеа в социалните мрежи и има нещо за баща или за стари времена. Най-чувствителните видеа за мен са, когато видя хора да публикуват семейна реакция на победа на тяхното дете спортист и просто си представям как баща ми би реагирал. Плача като луда, сякаш току-що съм го загубила. Има толкова много бащи в тура и когато видя здрава връзка и горд татко, си мисля: „Момиче, просто се наслаждавай, защото никога не знаеш какво предстои. Толкова си щастлива.“

Малко преди баща ѝ да почине, Сабаленка наема Джейсън Стейси за свой фитнес треньор. Тази длъжност силно подценява ролята му в един изключително сплотен екип, в спорт, чиито топ играчи често описват пътуващите си екипи като семейства. За Сабаленка Стейси е, по нейни думи, „като баща“. Като най-дългогодишен член на екипа, който прекарва 330 дни в годината заедно, и негов старейшина (той е малко по-възрастен, отколкото бащата на Сабаленка би бил, ако беше жив), Стейси е изиграл ключова роля за възстановяването ѝ от загуби на и извън корта. „Винаги ѝ казвам, не се бори с това и не го подхранвай“, казва той за тези загуби. Стейси, който като тийнейджър е бил бездомен преди съдбоносното си запознанство с бойните изкуства, е научил Сабаленка на някои от основните принципи на дзен будизма. Сред тях са „Заншин“ – спокойна осъзнатост; „Мушин“ – умствена яснота; и „Томарану Кокоро“ – дух, който е винаги в движение. „Арина се научи, че емоциите са информация. Днес тя може да приеме тази информация и да я обработи по-добре. Това е преходът от боец към воин. Тя беше онзи млад боец, който действаше на адреналин, оцелявайки в момента. Воините са по-спокойни. Те могат да погледнат отстрани, след това да се върнат и да се фокусират отново върху правилното нещо.“

Сабаленка претърпява нова загуба през март 2024 г., когато бившият ѝ приятел - хокеистът Константин Колцов, умира след предполагаемо самоубийство в Маями. Тя е била на тренировъчните кортове в Маями, най-близкото място, което Сабаленка може да нарече свой дом, когато полицията й съобщава новината. „Спорех с полицая – просто не можех да го приема“, спомня си тя. Отново Сабаленка се опитва да се потопи в играта си. Няколко дни по-късно започва участието си в "Маями Оупън", но губи в третия кръг от украинката Анхелина Калинина, чупейки ракетата си и отменяйки пресконференцията си. Сякаш смъртта на Колцов не е достатъчно болезнена, в интернет се появяват хейтъри, които упрекват Сабаленка, че се е върнала на корта толкова бързо. „Не знам дали има някакво клише за това как трябва да скърбиш“, казва тя. „Чувствам, че в тази ситуация няма правилно и грешно. Всички имаме нужда от различни неща. За мен връщането към работата е единственият начин. На 28 съм, но понякога си мисля, че съм преживяла всичко в живота, което можеш да си представиш.“

Приблизително по това време Франгулис и Сабаленка стават двойка. Те се запознават за първи път предходната есен в Дубай, когато тя подписва спонсорски договор с Oakberry. Когато вечерят заедно следващата пролет в Индиън Уелс, Франгулис казва, че са били някъде „по средата“ между бизнес колеги и романтични партньори. И двамата са граждани на света: централата на компанията на Франгулис е в Маями, а административният офис – в Сао Пауло, докато основният му европейски офис е в Мадрид. Връзката с професионален спортист има своите логистични сложности, но Франгулис казва, че в днешно време той базира пътуванията си около нейните и това работи и за двамата.

В деня на нашия разговор Георгиос Франгулис тъкмо се е завърнал в Рим от Корсика, където е наблюдавал последния мач за сезона на френския футболен клуб Льо Ман, на който е съсобственик. Предишната сутрин Арина Сабаленка претърпя изненадващо поражение в третия кръг на Откритото първенство на Италия. „Арина е много разстроена“, споделя той. „За мен е важно да съм до нея, но и да ѝ дам пространство, за да подреди мислите си. Тя е убиец, тя е най-добрата, но понякога ѝ трябват 24 часа, за да си го припомни. Моята цел е да правя каквото и тя, но ако иска да прекара целия ден в хотелската си стая, ѝ казвам, че не можем да стоим тук, сякаш някой е починал. Така че тази вечер ще излезем за паста.“

Подобно на много топ спортисти, Сабаленка има свои лични ритуали на всеки турнир. В Рим един от тях е пастата „аматричана“ в Таверна Трилуса в квартал Трастевере, където е известно, че пристига с електрическа тротинетка за вечеря с екипа си. Изглежда, че когато животът извън корта е пълноценен, загубите болят по-малко. Има и сватба за планиране – Гърция, лятото на 2027 г. Когато темата за брака излезе на преден план, Сабаленка поглежда към пръстена си с възхита, която жестокостта на живота не може да помрачи. Може би пръстенът е едновременно награда и утеха.

„Виждам частица от баща ми в него и това ми харесва безкрайно“, казва тя за Франгулис. „Знаете ли, казах му: „Аз съм голямо момиче, ръката ми е голяма и един малък пръстен би изглеждал много... малък“.“ За щастие, няма правило срещу големи, ослепителни бижута на тенис корта. Това е цялата идея – особено ако играеш вечерен мач и светлините го осветяват. Тогава блясъкът е право в очите им.“

Vogue

Следвай ни: