)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Джанлоренцо Бленджини спечели убедително 42-ото издание на традиционната анкета на вестник „Труд news“ за треньор на годината. Италианецът е първият чужденец, оглавил класацията, след като бе начело на мъжкия национален отбор по волейбол, спечелил сребърни медали на световното първенство във Филипините миналото лято. Успехът бе най-големият на представителния ни тим от среброто на мондиала в София през 1970 г., при това бе постигнат с почти младежки състав. Бленджини пое „лъвовете“ през 2024 г., когато от тима се оттеглиха славни ветерани като Цветан Соколов и Теодор Салпаров. А в замяна получи като попълнения много от играчите, стигнали до световно сребро (2022 г.) и европейски бронз (2023 г.) при юношите.
&format=webp)
Джанлоренцо Бленджини е "Треньор №1" на България за 2025 година
- Сеньор Бленджини, вие сте първият чужденец, който става треньор №1 на годината в България. Чувствате ли се вече повече българин?
За мен е голяма чест да бъда получа тази толкова престижна награда. Благодаря на тези, които са решили да гласуват за чужденец. Благодарност на федерацията и на момчетата, с които заедно постигнахме този резултат, който ми донесе и този приз. Аз се чувствам българин още от началото - не само затова, че съм старши треньор, но и че имах възможността заедно с моите колеги да изградя манталитет на състезателите и да работим на спокойствие. Това ни помогна да постигнем успеха.
,fit(478:270)&format=webp)
Кико Бленджини: Хубаво е да имаме добри очаквания за 2026 година
- Спечелването на сребърните медали от световното първенство е най-големият успех на мъжкия ни отбор от 1970 година насам. Какво знаехте за българския волейбол, преди да поемете националния ни отбор и очаквахте ли такова постижение?
Знаех за волейболната история на България, че е с големи традиции, но в последно време липсваха резултати. За да се промени това, приех с отговорност предложението да бъда треньор на България. Не мога да кажа, че съм очаквал този резултат, но вярвах, че е възможен.
&format=webp)
- Какви са отношенията ви с Любомир Ганев, президента на федерацията? Помните ли стила му от времената, когато играеше в Италия? Кой прилича на Ганев от сегашния ви отбор?
Познавам много добре Любо! Ходил съм да го гледам, когато играеше в Кунео, което беше близо до мястото, където живея. Гледал съм го и с националния отбор на България. Беше състезател с атака и сила, трудно е да се правят сравнения с днешните играчи. Волейболът сега е много различен. Състезателите от националния отбор на България през годините се славеха като много добри нападатели. Александър Николов е такъв тип състезател, пълен с модели на атака и сервиса, който притежава. Наистина е много силен и мощен за тези години.
&format=webp)
- Наследихте група от млади състезатели, които имаха сериозни успехи на младежки първенства. Колко трудна беше задачата да ги направите успешни и в мъжкия волейбол?
Когато получих предложението да конструирам отбор с тези момчета, се заех да изградим нещо хубаво с много жертви и в един дълъг процес. Познавах състезателите, родени през 2003 и 2004 година, но познавах и другите български играчи, макар и не в детайли. Надявах се, че можем да изградим нещо значимо. Нашата цел е да се класираме за олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година, но знаем, че ще бъде много трудно. Вярвам в тези момчета. Както винаги, в спорта не всичко зависи от теб, но ние ще направим всичко по нашите възможности да изпълним целта.
- Волейболът се слави като „най-отборният спорт“ - един играч не може да направи нищо сам. Виждате ли тима си като цяла конструкция и беше ли ви трудно да убедите всички играчи, че трябва да са част от тази конструкция? В България често казваме, че нямаме достатъчно материал за отбор в сравнение с други страни. Дори даваме за пример Италия, където отборните спортове са сред най-добрите в света...
Волейболът е отборен спорт. Вярвам в две неща - методологията е основното. Трябва да се работи паралелно - индивидуално с играчите и с отбора. Трябва да се дава приоритет на тима и паралелно на всеки състезател. По този начин съвместно да се вдигне качеството и на двете. Другото нещо - не обобщавам и не обвинявам, без значение дали са италианци или българи. Харесва ми да мисля за личността. Вярвам, че на всички позиции има добри играчи и не толкова силни. Трябва да се търсят решения, да се правят избори, да се работи. Вярвам в личностите, защото личностните качества са за цял живот. Професионалният живот е само един период - работиш с един треньор, един мениджър за определено време, но ти си това от момента, в който се раждаш до момента, в който умираш. Много по-важно е какъв си като личност. Това, което намерих тук, е, че има добри играчи, но има и добри личности, с които може да се изгради отбор.
&format=webp)
- Не съм волейболен треньор, но ако водя тим срещу България, приоритетът ми ще е: „Блокирай Алекс Николов, внимавай за Мони!“ Какъв би бил вашият отговор? Те двамата ли са ключът или има още под повърхността?
Знаем, че имаме двама играчи, които са със сериозно представяне и с голямо бъдеще, но в отбора има и други много качествени хора. Вярвам, че на високо ниво има състезатели с по-голяма важност, както в Италия са Микелето и Джанели, в Полша са Леон, Форнал и Курек. Това са само примери. Вярно е, че Алекс и Мони са много важни за нашия отбор, но те са момчета вътре в групата с всички останали. Говори се много за тях, но те работят, както останалите и споделят с останалите всичко. Един отбор трябва да споделя, за да стане по-силен.
&format=webp)
- А когато топката е във въздуха и нещо трябва да се случи... Лично решение на състезателя ли е или е програмирано преди това от вас?
Според мен ключът е кога точно взимаш решенията. Силният играч решава, преди да дойде времето, когато вече трябва да изпълни. Към това се стремим. Не може всичко да се програмира, но работата на треньора е да подготви отбора и да подобри техническите способности. Да накара играчите да разберат кое решение трябва да вземат. Може да го направи секунди преди това. Много неща не се знае как ще се развият, но ключът един добър играч да се развие в много силен е умението да анализира ситуациите и да знае как да постъпи правилно. Ние, треньорите, трябва да учим състезателите и това е дълъг процес, но е и единственият път към високото ниво.
- Български млади спортисти (да го кажем поколение Z) направиха много добри резултати в последните две години и волейболът не е изключение. Виждате ли това и у вашите играчи, които бяха най-младият отбор на световното първенство?
В лицето на тази група, генерацията 03/04, имаме една база. А при нас е Мони Николов, който е роден 2006 година, Вярвам на качествата на състезателите. В целия спорт има периоди, в които има състезатели с много качества. Мисля, че стойността на играчите се вижда, а ако погледнем в бъдещето - имаме генерация 07, после ще добавим 08/09...
- Да си треньор на национален отбор е различно от клубен. Най-малкото не можеше да купуваш състезатели. Колко рисковано беше решението ви, след като имахте успехи в родината си?
Питате кога ще съм готов за такова предизвикателство? Вече съм готов. Познавам играчите, исках това предизвикателство, защото е трудно. Знаех, че ще е трудно, но вярвам много, че може да се направи. Приех предложението, защото искам да се впусна в това предизвикателство. Да, вярвам.
- Вие сте част от един своеобразен „волейболен внос“ от Италия в България заедно с още специалисти, които работят в клубове и школи. У нас обичахме да припомняме как сме „учили италианците на волейбол“, при това когато Италия беше сила №1. И сега изглежда, че вие ни връщате жеста. Разкажете повече за вашия ангажимент към българския волейбол, в който консултирате клубове и подготвяте програма за развиване на млади играчи?
Не вярвам, че някой учи някого. Вярвам, че има професионалисти. Приемам задачата в момента български играчи да отидат в Италия, за да подобрят нивото си. Един италиански треньор, който работи в България, използва своите контакти и приятелства, за да съдейства за това. Искам да направя модел - тези момчета да се подобряват и да постигат целите, които сме си поставили с тях и с федерацията. В наше лице им предлагаме друг опит, между другото това съм го правил и с отбора на Италия. Даваме възможност на повече състезатели да видят как се тренира на високо ниво, да правят правилните избори къде да отидат да играят. Посещавам клубовете, където има млади момчетата и контролирам дали изпълняват моите указания. За това тръгнахме към сформиране на група играчи под формата на „Б“ отбор с мисъл за бъдещето. Според мен визията е много важна, после майсторството и опитът ще се покажат. Но трябва да се работи 12 месеца в годината и тогава израстването е много по-бързо. Само през лятото в националния отбор не е достатъчно.
&format=webp)
- Тежко ли ви беше като професионалист да водите отбор срещу родната ви Италия на финала на световно първенство?
Да играя против собствената си страна е малко странно, защото съм водил Италия много години с много състезатели, където сме стигнали до две олимпийски игри. Беше малко по-специално, но за това си помислих едва след мача. А по време на финала мислех за моя отбор и търсех как да му помогна, за да е спокоен, за да знае как да играе по-добре в трудните моменти. За мотивация не трябва да говорим. Това е финал.
- А тежко ли ви е като италианец да живеете в България? Чувал съм, че италианците не обичат да напускат родината, защото смятат, че никъде другата храната не е като тяхната...
За мен не е трудно да живея в България, аз се чувствам много добре. Храната ми харесва, също така и хората. От самото начало получих уважение. Не е плод само на резултатите от миналото лято. Аз съм любител на храната, обичам шопска салата, баклава, харесват ми български ястия, различни от тези в Италия. Харесва ми разликата от това, което правим в родината ми - обядите, вечерите...
- Ще останете поне до олимпиадата в Лос Анджелис през 2028 година. Сребърните медали от Манила са повече от очакваното, но сега всички очакват още повече. Особено на европейското първенство през септември в София. Как ще запазите мотивацията след толкова успешна година?
По-трудната част остава пред нас по няколко причини. Първо очакванията са много високи. Вярвам, че тези момчета ще се справят с напрежението. Но точно когато очакванията са големи, ключът е да бъдем концентрирани и да се опитаме да работим така, както и преди големия успех от Манила. Да сме готови на саможертва, да знаем, че можем да играем срещу всички, но и да знаем, че, ако не показваме най-добрия си волейбол, можем да загубим от много отбори. Ще бъде по-трудно! Не само заради очакванията, не само от това, което мина, но също така и защото нашите противници ще ни обръщат по-голямо внимание. Ключът е да останем същите както миналата година, да имаме модел на работа, но преди всичко скромността. Скромността като хора! Да правим всеки ден всичко, да бъдем маниаци в това да подобряваме знанията и нивото си и да го поддържаме.
&format=webp)
- Като един голям треньор какво бихте препоръчали на България за развитие на спорта?
Не мога да давам генерална оценка и мнение за спорта. Вярвам в качеството на работа, вярвам в скромността, вярвам в избора на играчите. С някои трябва търпение, други по-бързо демонстрират амбиция, която треньорите желаем. Мисля, че младите имат страхотен ресурс, те са книга, която още се пише. Харесва ми много да съм с млади състезатели. Има много играчи в Италия, с които съм работил и съм помогнал за тяхното развитие. За мен е гордост това, което правя сега в България. Визия и много работа - когато си талант, това е начинът да стигнеш до високото ниво. Още едно важно нещо за треньорите - трябва постоянно да актуализираме познанията си, да търсим нови начини, да разбираме и модифицираме работата си. Аз за 25 години в моята кариера съм модифицирал много в моя модел. Много е важно.
- Следите ли други спортове?
Да, гледам всички други спортове, гледам не само футбол, но и тенис, баскетбол... Моят фаворит в момента е Яник Синер, не само като резултати, но също така модел на собствена кариера.
- Как бихте описали българите в едно изречение?
Българите са истински, искрени и честни, това усетих още в началото. Също когато нещата не вървят, казват нещата с искреност и честност. Това за мен е много важно.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)