Жасмин Величков - детето чудо на българския волейбол

В новия епизод на Volleycast Анатоли Гьонов и Александър Кепев посрещат поредната млада надежда на българския волейбол Жасмин Величков. Един емоционален разговор за пътя му от Берое Стара Загора до голямата сцена с отбора на Монца в Италия, за стремежът към стигането до националния отбор и за това защо отборът винаги е над индивидуалността.

От Стара Загора до Италия

Жасмин разказва за началото на кариерата си, за условията в залите в Стара Загора и за смелото решение да направи крачка към италианския волейбол. Преходът от български към италиански отбор не е просто спортна промяна – той е културно предизвикателство за младия ни национал- нов език, нова среда.

Сблъсъкът с различна школа и високо темпо на игра го кара да излезе от зоната си на комфорт. Именно там идва и растежът.

Лагерът с националния отбор

Жасмин не пропуска да сподели за спомена си от лагера с националния отбор на България- преживяване, което волейболистът определя като несравнимо.

„Аз бях повикан от Бленджини при Б- отбора, може би тази една седмица беше най-хубавата седмица от цялото лято. Играеш с всички млади състезатели. Самото ниво е високо и е удоволствие да играеш. Естествено, в началото има леко напрежение, притеснение, но в момента, в който заиграеш, вече става удоволствие и може би тогава разбрах, че волейболът наистина е спортът, който аз искам да играя, защото той просто ми доставя истинско удоволствие и всичко с отбора, да играеш, да са забавляваш просто е страхотно.“

Това е моментът, в който удоволствието надделява над напрежението. Когато играта престава да бъде просто амбиция и се превръща в осъзнат избор.

Отборът винаги побеждава звездите

Жасмин говори за ролята на капитана в един отбор, за доверието и за взаимната подкрепа между съотборниците.

„Смятам, че отборната игра винаги ще победи самостоятелната игра, личната игра. Когато имаш един отбор, събран само от така наречените звезди, в който всеки играе за себе си, всички знаем, като качества, те са страхотни, уникални. Но като отбор не са добре заедно и ако срещу тях се изправи един отбор, събран от единици, които не са толкова усъвършенствани като играчи, но през цялото време играят като отбор, хвърлят се за всяка топка, радват се като отбор, помагат си като отбор, винаги те ще победят другите, които се мислят за големи звезди и не играят заедно.“

Това не е просто спортен принцип – това е житейска философия. В свят, в който социалните мрежи често насърчават индивидуалното изтъкване, Жасмин говори за смирението и силата на колектива.

Стресът преди мач и силата на емоцията

Честността му за притеснението преди мач е особено вдъхновяваща. Той не се представя като безстрашен играч, а като човек, който се учи да управлява емоциите си.

„Аз нямах мач, в който да не съм ужасно притеснен. Особено, като играх при по- големи. Как се справям? Първо с много опит. Второ, преди мача е хубаво да се опиташ да разбереш на теб какво ти действа, за да се успокоиш, за което съм много благодарен на треньорката Десислава Величкова, която ми беше казала нещо, което до ден днешен си е останало при мен, и то е да показвам емоция, в случая да викам, да изразявам себе си, което, мога да кажа, че е перфектният начин да се справя със стреса.“

Историята на Жасмин Величков е пример, че успехът не идва само от талант, а от постоянство, отборен дух и готовност да учиш- от всеки мач, от всяка грешка и от всяко ново начало. А защо ние го нарекохме детето чудо, изгледайте клипа, за да разберете!

Следвай ни: