Завръщане у дома

На стадион "Мата Реал" в Пасош де Ферейра, Португалия, Вероника Спасова е прекарала част от първите години от живота си заедно с майка си и баща си, легендата на клуба Никола Спасов. Връзката ѝ с града, както и с някои хора в него е останала жива дълго след завръщането ѝ в България. Днес, 20 години по-късно, е дошло време да се върне, да си припомни миналото и да почете баща си и футболиста, който остави следа в едно цяло поколение. Макар стадион "Мата Реал" да не е същият, както преди 30 години, едно е сигурно – той може да ни върне обратно в миналото без машина на времето, а чрез спомените, усещанията и емоциите, някога преживени там. Вероника Спасова потвърждава това. Звучи ли името ѝ познато на читателя? Това е съвсем нормално. Вероника Спасова е дъщеря на легендата на Пасош Ферейра Никола Спасов.

"Много е вълнуващо да бъда тук, на стадиона, защото макар и не съвсем съзнателно, тъй като бях много малка, пазя някакви спомени. Усещанията, образите, атмосферата – всичко това ме връща към онези моменти. Кара ме да ги преживея отново. По някакъв начин си спомням как сме чакали тук баща ми след мач, какви истории са се разказвали по онова време. Идвайки тук, се свързвам със снимките, историите и си връщам спомените", споделя Вероника. Това е едно завръщане на стадиона на Капитал до Мовел (б.р. в превод от португалски: "столица на мебелите") в Пасош де Ферейра 20 години по- късно.

Роден в България, Никола Спасов пристига в Португалия, за да играе за Фаренсе, а по-късно се премества на север, за да защитава цветовете на Салгейруш, преди да стигне до "Мата Реал" през сезон 1989/1990. Името му завинаги остава в съзнанието на феновете на Пасош Ферейра, които преживяха възхода на клуба в началото на 90-те години на миналия век, а тези, които не са го преживели, веднага разбират защо, когато видят цифрите. Спасов остави своята следа като най-добър голмайстор в един единствен сезон с невероятните 34 гола в 33 мача! Огромен принос, който помогна на клуба, в ръцете на големия треньор Витор Оливейра, да се класира за новосъздадената Дивизао де Онра. Висок, с дълга коса, развявана от вятъра, Спасов използваше наказателното поле като смъртоносна зона, за да отправя неотразими удари към вратата. Не беше играч, който тича много или се бори за топката, но само да му се откриеше шанс да я получи с крак или глава, резултатът неизменно беше попадение.

Българският нападател не успя да играе следващия сезон с Пасош Ферейра, който завърши с промоция в Първа лига, тъй като премина в Бейра Мар. Все пак корените му останаха и в клуба, и в града. Именно заради това той се завърна, за радост на феновете и на самия себе си, когато клубът дебютира в Първа лига през сезон 1991/1992. И така, името му отново остана в историята, защото той беше първият футболист на клуба, който отбеляза гол в най-високото ниво на португалския футбол. Това се случи на 18 август 1991 г., когато реализира дузпа за равенството 1:1 у дома срещу Торенсе. В края на сезона Пасош се задържа в Първа лига, а неговите 11 гола бяха решаващи за тази цел.

"Дори ме побиват тръпки. Баща ми беше нещо невероятно", споделя емоционално дъщерята на Никола Спасов. На 34 години, след като завършва втория си сезон на "Мата Реал", той наистина се сбогува с клуба. Поне що се отнася до присъствието му на терена, защото връзката му с Пасош Ферейра никога не може да бъде прекратена. Не е случайно, че името му е част от "Мурал Пасенсе", паметна плоча, поставена по време на 74-годишнината на клуба. Вероника я видя за първи път: "Това е огромна чест. Сигурна съм, че той би бил много благодарен, ако ни гледа сега. Той искаше да остави следа в историята на футбола, да остави името си записано, да вдъхнови други играчи и да донесе радост на всички фенове. И този жест е като отговор на неговото желание".

Българката знае за "обичта", която баща ѝ е изпитвал към Пасош Ферейра и колко би "обожавал" да се върне в този свой дом. Тя знае как е поддържал връзките, които е създал тук, как е обичал да остава в контакт с хората. Вероника е "много щастлива, много благодарна и много горда", когато слуша внимателно историите, които ѝ разказват за баща ѝ, или просто какво мислят хората за него. "Така се радвам за татко. Той обичаше това, което правеше, това беше неговият живот. И тук наистина успя да осъществи мечтата си да бъде голям футболист, да вкарва невероятни голове – които бих искала да си спомня, но бях много малка. Майка ми ми казваше, че баща ми наистина е бил ураган. Беше много силен и вкарваше невероятни голове. Беше много смел. Ако нещо не вървеше добре, ставаше и продължаваше напред! И не го беше грижа, ако нещо му причиняваше болка –просто се справяше с болките вкъщи. Той е велик пример не само за мен, а за целия Пасош Ферейра, който винаги съм свързвала с "чувството за дом". Хората тук са много добри, с чисти сърца. Баща ми беше винаги посрещан много добре и аз винаги се чувствах част от всичко, което се случваше".

Разбираемо е, че "Мата Реал" също е бил "дом" за Вероника. "Спомням си, че баща ми ми купи спортен екип на Пасош, жълт и зелен. Често ме обличаше в него и идвахме тук. Той много обичаше да ме води на стадиона и имам много снимки, на които играя тук. Затова, когато се качих на трибуната и погледнах към терена, много се развълнувах. По някакъв начин се върнах в тези моменти", споделя тя. След като напусна Пасош Ферейра, Спасов игра още и в други клубове в Португалия, преди да се посвети на треньорската си кариера. В Испания, в клуб Верин, започва този нов етап от живота си и дъщеря му Вероника си спомня за този преходен период. За това колко трудно е да се остави ролята на играч и колко е важно да разбереш, когато тялото започва да иска повече спокойствие.

"Той никога не е искал да прави нещо друго. Опита, разбира се. Беше много открит и имаше много приятели, много интереси, но основният му беше футболът, затова се съсредоточи върху него. И успя да запази тези смелост, сила и дух, които имаше като играч, за да ги предаде на своите футболисти. Беше голям оптимист, вярваше дори когато ситуацията беше много трудна и работеше усилено с играчите. Той наистина искаше да преобрази футболистите, да ги формира. Повече от това да ги тренира, той искаше да ги подготви за живота", разкрива Вероника.

Тя отличава триумфа на баща си като треньор на Черно море в турнира за Купата на България - срещу Левски. Велико постижение за клуба, който никога преди това не беше печелил трофея. Беше треньор на Монтана, когато в пандемията през ноември 2020 година COVID-19 отне живота му.

"Нещо, което винаги съм уважавала в моя баща, е било скромността му. Той приемаше всичко, което е постигнал, като нещо естествено, не преувеличаваше. Винаги правеше нещата с душа, а не с цел да получи признание", спомня си Вероника. Тя отправя послание, цитирайки думите на баща си: "Вярвайте в невъзможното, излизайте извън зоната си на комфорт и давайте всичко от себе си. Той много пъти ме питаше дали съм щастлива и ако отговарях с да, казваше, че всичко е наред. Нека бъдем щастливи и така ще направим и другите хора щастливи. И всичко ще бъде по-добре".

Сара Алвеш, списание "Номер 110"

Следвай ни: