)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
Поредното издание на "Интервюто на Sportal.bg" след края на Олимпийските игри в Париж 2024 е с участието на най-успешната българска състезателка по фехтовка Йоана Илиева, която завърши на 10-о място на сабя във френската столица.
,fit(478:270)&format=webp)
Йоана Илиева през сълзи: Разстроена съм
Илиева е в студиото заедно със своя треньор Ивайло Воденов, който е неотлъчно до нея вече повече от 10 години.
,fit(478:270)&format=webp)
Ивайло Воденов: Успехът на Йоана Илиева е исторически за България
Йоана остана разочарована от отпадането си преди четвъртфиналите в Париж 2024, въпреки че записа най-доброто класиране за България в историята при жените с това оръжие.
Илиева всъщност е едва втората изобщо българска сабльорка на олимпийски игри след участието на Маргарита Чомакова в Лондон 2012, когато тя завършва на 17-а позиция.
“Смятам, че в Париж придобих един невероятен опит. Олимпийски игри в моя спорт на 23 години е нещо почти невъзможно. Сега започвам, нямам търпение за следващите четири години. Отсега мисля за медал в Лос Анджелис след 4 години.
От една година насам имах страшен стрес почти постоянно, тъй като медалът от Световното носи много очаквания. Но този медал не ми беше достатъчен да се класирам за Олимпиадата. Не успяхме да класираме отбора само за една точка. Когато вкусиш загубата, знаеш после върху какво имаш да работиш. Така че аз не съжалявам за това десето място на Олимпиадата”, каза Илиева пред Sportal.bg.
&format=webp)
Наситеният календар през 2024 г.: “Всяко едно състезание беше много важно за класирането на Олимпиадата. Освен това бях болна, едната осмица я направих с пневмония, която не знаех, че е имам. Знам, че съм готова - медалът в Милано беше първата стъпка. Всички хора около мен смятам, че го знаят. И това беше причината всички да имат големи очаквания към мен. Сега не мисля, че съм готова, а знам, че съм готова.
Натрупа се една психическа умора. Исках да играя на тези състезания - особено на отборното до 23 г.”
Усещането като дебютант на олимпийски игри: “През цялото време гледах да се съхраня, за да дам най-доброто от себе си на пътеката. Селото беше страхотно, да виждаш спортисти постоянно. Може би за мен най-хубавото нещо беше откриването на Олимпиадата. Там бяхме най-много българи на едно място - гледахме, викахме, скандирахме, веехме българското знаме. Това е най-хубавият спомен, който ще запазя от Олимпиадата.”
Снимки: Борислав Цветанов
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)