Херо: В България на 60 те броят за пенсионер, а на тези години Анчелоти и Гасперини печелят европейски купи

Херо: В България на 60 те броят за пенсионер, а на тези години Анчелоти и Гасперини печелят европейски купи

Преди 25 години Димитър Димитров навърши 40 лета и в същия ден изведе националния ни отбор на стадион „Българска армия“ в квалификация срещу Англия. Мачът завърши 1:1. Днес Херо вече е на 65 години. В момента той няма футболни ангажименти, но не е готов да приеме всяко предложение, повлиян и от раздялата на Юрген Клоп с Ливърпул.

- Г-н Димитров, честит празник! Помните ли си 40-ия си рожден ден?

- Благодаря! Как да не помня?! Бях на тъчличията слещу Англия, на „Армията“. Тогава стадионите се пълнеха. 20 хиляди вътре и още не знам колко желаещи без билети отвън. Имах двегодишен договор за национален селекционер, но за трети или четвърти път ми се обадиха от Левски. И си казах – ами те повече няма да ме потърсят, все пак не съм Ален Делон. И сега от дистанцията на времето, ако се обърна назад, щеше да е пропуск да не съм водил отбора, на който симпатизирам. Млад и зелен тогава, не съм мислил много. Но начина, по който си тръгнах тогава след шампионска титла и купа, ме караше по-скоро да съжалявам. За месец и нещо три пъти бихме ЦСКА и на финала купата с моите хора от Нефтохимик.

- Тогава имаше ярки фигури и в България и в Англия. Всеки нашенец знаеше разширения състав на Англия, за нашия да не говорим?

- Сега има някакво разводняване. Англичаните в момента имат хора за 3-4 национални отбора и постоянно правят някакви ротации. А тогава имаха 7-8 човека, които не се вадеха от състава. Но не съм се замислял, че сега наистина не е така. При мен започна смяна на поколенията, дебют направиха Стилиян Петров, Мартин Петров, Бербатов, Гошо Пеев, Илиян Стоянов, доста хора. И нямаше изразен състав. Но имаше избор, беше трудно от 30 човека да отсееш 18. Някои хора незаслужено оставаха извън списъка. Имаше по-добри, по-изразени футболисти, играеха в силни европейски отбори. Стилиян не бе основен футболист в ЦСКА, но играеше в младежкия отбор и аз го качих горе.

- Тогава без Интернет и съвременните комуникации, как се случваше разузнаването? Сега примерно ако искаш да знаеш всичко за Фил Фоудън, за 5 минути ще имаш цялата информация в най-дребни детайли.

- Провокирате ме да кажа нещо, което не е за казване. Качих се предния ден на стадиона против правилата и гледах цялата тактическа тренировка. Не знам как минах през офицерите им по сигурността, но беше забранено. Признавам си, виновен съм и се извинявам на Кевин Кигън, който тогава водеше Англия. И знаех състава, схемата на игра, че ще играят с двама централни напатели. В първия им мач треньор им беше Глен Ходъл.

- Помните ли защо го смениха? Ходъл бе казал нещо за инвалидите, че изкупуват грехове заради предишен живот, някаква такава нефутболна изцепка направи в медиите, грабнаха го и за 2 дни го сготвиха.

- Имаше нещо такова, да. Идеята ми е, че Кигън тук излезе с Шиърър и Шерингам. Тогава се играеше с 3-5-2 и ние бяхме така, беше модерно. Бяхме с огледални схеми. В България се играеше с либеро и двама стопери. И Мъри Стоилов бе дефанзивен халф пред тази двойка. Либеро мисля, че беше Загорчич.  Росен Кирилов беше сянка на Шиърър, който ни вкара гола, а Гошо Марков, Бог да го прости – с Шерингам. Стоилов довърши мача с бинтована глава, англичаните винаги играят здраво.

- Помните ли пропуска на Йовов?

- Даже някой път го сънувам този пропуск, сериозно. Стоичков направи невероятен рейд, мисля че Илиан Илиев му я даде, прескачаше ги и я даде успоредно на аутлинията на Йовов. Той след мача ми каза, че му е тупнала топката от бабуна и беше така, гледах го. Смених Йовов на полувремето и влезе Мартин Петров, за когото това бе дебют. Изкараха му два жълти картона за няма нищо и останахме с човек по-малко. Мартин предния ден трябваше да играе за младежите във Враца, но имаше някакви неуредици по картотеката.

- Тогава, за да играе българин в Англия, се искаше участие в 75 процента от мачовете за националния отбор за последните 2 години. Точно в мача на „Армията“ май се опече една сделка?

- Мисля, че точно тогава Селтик харесаха Стилиян Петров. Кишишев също направи впечатление, също и Милен Петков. Двамата играха халфбекове. Лека полека си изредих състава, останаха само Мариян Христов, който и на „Уембли“ игра като нападател и Иванков на вратата.

- Тогава имаше ли проблем с мотивацията, казано на шега?

- Е, мотивация?! Ние играхме със самочувствие, защото за „Уембли“ беше притеснението, понеже вървяха тук анкети и прогнози, че ще паднем с 4 гола и нагоре. Но направихме 0:0. Тук пък играхме сигурно половин час с човек по-малко и си стояхме добре. Когато изгониха Мартин, нормално англичаните започнаха да ни заграждат. И смених Илиан Илиев с Бримиров.

- И после Илиан каза…

- Да, знам как продължава въпроса. Бил съм го сменил под давлението на Стоичков. Глупости! Вкарах Боримиров, защото е по-висок и здрав и да скача, защото бе ясно, че ни чакат доста центрирания пред вратата от игра и от статични положения. Няма как на мен който и да е да ми нареди смяна! Уточнихме го с него този въпрос.

- С Георги Марков заучена ситуация ли беше?

- Христо Стоичков с ляв крак центрира на далечна греда, направихме блок и Георги остана сам. Имахме си отработени варианти на статичните, хората по чуждите медии се чудеха как сме вкарали с глава на Англия.

- Този мач бе навръх 40-ия ви юбилей и няма как да не е било по-така усещането?


- Не само това, мачът бе и последен за Христо Стоичков за националния отбор. Беше поканен и Йохан Кройф, много специален гост, както и Димитър Пенев. Вечерта имахме събиране.

- И настръхнахте ли при срещата с Кройф?

- Чакайте, аз преди тази среща бях ходил у тях, на гости. Когато бях на специализация в Барселона, близо месец бях там, треньор им беше Ван Гаал. И Стоичков ми уреди да се видя с Кройф, той ме покани вкъщи и говорихме 4 часа. Бях изключително впечатлен. И след мача на „Армията“ каза, че ако не е бил червения картон, сме могли да победим. Че е харесал играта.

- 25 години след този мач как се чувствате?

- Като на един дъх мина това време. Тук като минеш 60 и те броят за пенсионер. Но на тези години вижте носителите на европейски купи този сезон – Анчелоти, с когото имаме разлика един ден, взе Шампионска лига. Гасперини е с година по-голям от мен. На Олимпиакос треньора е с 2 години по-малък.

- На Европейското какво да очакваме?

- Франция и Англия са с най-дълги скамейки и голям потенциал. Германия като домакини също са актуални.

- Това лято защо се случиха такива сделки на треньорския пазар, много от топ клубовете в Европа направиха промени?

- Никога в историята не е било трима или четирима треньори да откажат на Байерн. Винаги като има обаждане, треньорите спринтират към Мюнхен. Странно е. Не го свързам с унизителното представяне на отбора този сезон, но е интересно никой да не иска да отиде в Байерн. Но Юве, Барса, Ман Юнайтед, Ливърпул, Челси… Обаче изпращането на Клоп, особено онова в залата… Колко пъти го гледах и се просълзявам. Кога ще стане такова нещо в България?! Ей така, някакъв треньор да изправят с такива почести и внимание. Голяма личност, изключително харизматичен и готин човек. Но там футболната културан е друга.

- Но ето го и човешкият фактор, Клоп иска да бъде съпруг, баща, съсед…

-Всеки има право на личен живот. Да си легне на плажа, да изключи телефона, да не мисли за трансфери, за лагери, за подготовки. Аз като се замисля, никога не съм имал време за себе си. Тази година следствие на операция за смяна на ставата и възстановяване като че ли е по-различно. Преди това не съм имал възможност да отида съм семейството на лятна почивка. Човек има нужда да бъде част от семейството, съседите, роднините, внуците, а не от семейството на футбола. Вече се замислям, особено ако става въпрос за чужбина, дали съм готов да си събера сака за 10 минути и да кажа на всички – ще се видим на паузата по Нова година. Широката маса трудно го разбира това.

"Тема Спорт"

Последвайте каналите ни в:

Битката започна!
Докажи, че познаваш шампионата на Стария континент и спечели посещение на мистичния Анфийлд!

Включи сe

Още от БГ Футбол

Виж всички