Световната шампионка Гинка Загорчева си спомни за златото в Рим през 1987 г.

Световната шампионка и рекордьорка на 100 метра с препятствия Гинка Загорчева е поредната състезателка от най-добрите в историята, която се включи в поредицата пресконференции по повод 100-годишнината на българската лека атлетика. На срещата с медиите присъства и главният редактор на списание "Атлетика" Антон Бонов.

През 1987 година Загорчева печели златен медал от Световното първенство в Рим, а в Драма на 8 август същата година поставя и световен рекорд на 100 метра с препятствия - 12.25 секунди. Рекордът се задържа до август 1988-а, когато Йорданка Донкова в Стара Загора бяга с 4 стотни по-бързо. Рекордът на шампионатите на Загорчева от Рим - 12.34 секунди, е подобрен след 24 години от австралийката Сали Пиърсън на първенството в Дегу (Република Корея).

"През 1983 година за първи път се проведе Световно първенство по лека атлетика. Аз бях състезателка на Левски Спартак, както всъщност до края на кариерата си. Но имах някои неудобства, бяха ме отписали като неперспективна и ако не постигна резултати, ще бъда освободена. Но аз бях решила да отида на първенството. Тогава се взе решение да се подготвям при треньор от ЦСКА Христо Гергов, което беше прецедент, но той беше специалист на хърдели. Отидох при него и бързо започнах да напредвам. Той ми вдъхна доверие и надежда, че мода да се справя с най-добрите", спомни си Загорчева.

"На Световното първенство имах четири бягания, станах първа в три от тях, но на финала ме победиха три германки. След това 1984, 1985, 1986 продължих да се състезавам. През 84-та се контузих, лекувах се дълго време, не отидохме на Олимпиадата в Лос Анджелис, въпреки че бях много добре подготвена. През септември се отказах, три месеца спрях със спорта. Но през октомври поднових тренировки с моя съпруг. Следващата година беше много успешна за мен, поставих рекорд на България, но Христо Гергов замина за чужбина и нямаше кой да ме тренира. Затова отидох при Иван Бозов и с него 1986-а имах много успехи. Но Левски Спартак решиха да ме прехвърлят при Георги Димитров, аз не исках много, но отидох. Трудно издържах, защото имах цели - исках да постигна световен рекорд. Затова се върнах при Бозов и му казах: "Искам на таблото да пише моето име". 1987-а отидох на състезание в Гърция, 43 градуса жега беше, но аз бягах без конкуренция и тогава поставих рекорда 12.25 секунди", разказа още легендарната лекоатлетка.

"Един месец по-късно беше Световното първенство, конкуренцията беше жестока, всяка една от нас беше потенциална медалистка. Но преодолях стреса, защото умеех да се концентрирам, умеех да се състезавам в решителните моменти. Първа тръгнах, първа завърших и взех световната титла. Можеше да бъде и с по-добър резултат, но валеше проливен дъжд. След полуфинала бях цялата мокра, събраха ни в един тунел и имахме 40 минути до финала. Дори не се преоблякох. За финала излизахме през една желязна порта на стадиона, която била от римско време. Нищо не се виждаше почти, но само успях да погледна, че грее слънце и пистата е малко изсъхнала", добави Гинка Загорчева.

Тя разказа и как е била благословена от папа Йоан Павел II два дни преди да вземе златото в Рим.

"Аз съм католичка и много исках да отида тогава да видя папата. Имаше аудиенция с над 500 състезатели във Ватинака и ние от България отидохме петима души. Бяхме на последния ред. Той произнесе словото си на 7-8 езика, след което тръгна по пътеката и се спираше тук-там. Накрая се доближи на около 2 метра и се взираше в мен. После се приближи още малко и аз първа си подадох ръката, след което той и аз я целунах. Никой преди това не целуна ръката му, което е начин да покажеш уважение в католическия свят. Аз му казах, че съм от България, той ме попита на български "От къде си?", отговорих от София, а той започна да ме гали по главата, обърна се с лице към цялата зала и каза "Бъди благословена!". Цяла нощ не спах от вълнение, а два дни по-късно станах световна шампионка", разказа тя.

А за Олимпийските игри в Сеул 88 разказа, че е отпаднала в сериите, защото е участвала с контузия - скъсан мускул.

"Получих травмата на състезание преди това, но не ме закараха в болница, а се лекувах сама. Бях със скъсан мускул, а на Олимпиадата той още повече се разкъса и не завърших. Много съжалявах, защото знаех, че ще бъде последна олимпиада за мен", заяви Загорчева.

Според нея в днешно време е много трудно да има същите състезатели, които са били в миналото.

"Много отстъпихме назад България. В ония години имаше много спортни училища, а сега има много развлечения за младите. Тогава искахме да успеем, за да отидем в чужбина. Знам, че има много момичета и момчета, които искат да се изявяват, но е много трудно сега. Спортът стана много скъпо нещо", завърши Гинка Загорчева.

Следвай ни:

Снимки: Startphoto