)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
17-и ноември е знаменита дата за историята на българския футбол. Ден, който в разстояние от няколко десетилетия роди две от най-големите събития от миналото на най-популярния спорт на родна сцена.
Единият юбилей е 55-ата годишнина от един от двата най-гръмки резултата във вечното дерби. На 17 ноември 1968 г. отборът на Левски побеждава тима на ЦСКА Червено Знаме със 7:2. Тогава “сините” извършват истински подвиг не само заради внушителния резултат, който постигат на Националния стадион “Васил Левски”, но по ред други обстоятелства.
&format=webp)
Преди мача левскарите са лишени от някои титуляри и изостават чувствително от съперника, който е не само лидер в класирането, но и няма загуба след 11 кръга. Всичко това дава надежди на феновете на "червените", че ЦСКА ще постигне ударна победа, но събитията протичат по съвсем различен начин.
Във 2-та минута мрачните прогнози за Левски започват да се сбъдват, когато след удар на големия Петър Жеков топката рикошира в крака на Иван Вуцов и влиза в мрежата. "Червените" предвкусват разгром, но "сините" нямат никакво намерение да наведат глави. Само пет минути след попадението легендарният Георги Аспарухов елегантно преминава Пенев и изравнява. Между 23-та и 24-та минути Левски поставя началото на края за ЦСКА в тази среща. Първо Сашо Костов бележи, а веднага след центъра "сините" контраатакуват и с феноменална задна ножица Гунди нацелва напречната греда, а притичалият Янко Кирилов я забива в мрежата. В последната минута на полувремето Борислав Богданов увеличава на 4:1.
През второто полувреме Левски налага тотално волята си. Янко Кирилов бележи между двама бранители, а малко по-късно герой отново е Гунди. Така още в 59-та минута резултатът става 6:1. Аспарухов от дузпа фиксира невероятното дотогава 7:1, оформяйки своя пореден хеттрик за "сините", а минута преди края Атанасов бележи за крайното 7:2 за Левски.
Точно четвърт век по-късно идва и другият знаменит ден. Днес се навършват 30 години от мача между Франция и България на “Парк де Пренс”, когато “Господ беше българин”. Последното усилие, което прати “лъвовете” на световните футболни финали в САЩ през следващата година, където нашите завоюваха историческото четвърто място. Дори и тези, които още не са били родени тогава знаят за фамозния гол на Емил Костадинов на 17 ноември 1993 г.
Топовният шут на Костадинов, който едва не отнесе главата на Бернар Лама, роди знаменитата фраза "Господ е българин". Кадрите от еуфоричната радост на родните национали и мълчаливата тъга на французите не могат да бъдат забравени. Това беше мигът, в който българинът почувства, че и на него може да му се случи нещо хубаво в едни нелеки времена.
,fit(478:270)&format=webp)
Sportal.bg вече и в WhatsApp, елате и вие!
В последните години си спомняме за триумфа на "Парк де Пренс" с доза тъга, особено след меко казано неприятните събития около вчерашната квалификация срещу Унгария. И си оставаме с надеждата, че където е текло, пак ще тече. Че може би пак ще дойде време, когато ще побеждаваме най-добрите по стадионите на големите футболни форуми, от които все така трайно отсъстваме през последните две десетилетия.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)