Емил Данчев: ЦСКА е наследник на АС-23! Документи го доказваха, но изчезнаха

Един от най-успешните български мениджъри Емил Данчев навършва 70 години. Той безспорно е едно от големите имена в българския футбол, което е изградил далеч преди да стане агент на Димитър Бербатов. Ето какво заяви той пред колегите от "Тема Спорт":

Г-н Данчев... Честит юбилей! Какво виждате, поглеждайки назад? 
- Виждам много бурен, интензивен, пъстър живот. Много емоции, напрежение, постигнати цели, изпълнени обещания... Сега вече е друго. Дойде време за равносметки и спокойствие. Ето сега и по повод рождения ден ще събера една група от около 30 близки и приятели в един прекрасен ресторант до дома ми. Няма да е някакво голямо парти.

Завеждате международния отдел на ЦСКА в един славен период, когато са детронирани Нотингам и Ливърпул, победен е Байерн... Разкажете интересна история от онова време. Как приемаха звезди от ранга на Далглиш, Ръш, Сунес, Гробелар, Шилтън, Брайтнер, Румениге, Хьонес срещите с отбор, който идва зад Желязната завеса... 
- Аз тогава отговарях не само за международния отдел на футболния клуб, а бях назначен към дружеството ЦСКА, което включваше 40 и няколко спорта. Много работа. Постоянно визи, документи... Когато пътувахме на Запад, наистина ни гледаха малко като извънземни. Искаха да ни пипнат, за да проверят дали сме живи хора. Тогава в така наречените капиталистически страни се носеха легенди за нас. След един мач, мисля, че беше като отстранихме испанския шампион Реал Сосиедад, който беше много силен отбор, аз показвах на тяхната делегация центъра на София и в един момент един от техните представители ми каза: "Емил, какво направихте? Вие ни отнехте милиони".

Чувал ли сте версията, че Ливърпул е "легнал" на ЦСКА, защото българските военни са предоставили на англичаните техническите данни на руски танкове? 
- (Смее се.) Искрено ме разсмя. Първо, тяхната военна промишленост бе доста по-развита от това, с което разполагахме ние. Второ, нашето разузнаване по онова време нямаше приоритет на Острова, за да има такива контакти, а трето, това може да го каже само луд човек.

През 1993-та в един турболентен период отново се завръщате на "Армията" като изпълнителен директор. В началото това е малко като да си вземеш на баир лозе. Защо се захванахте? 
- Ще ви разкажа друг случай, за да ме разберете, защото е пример за отношение. През 1983 година шефовете на клуба решиха да поканят отново Манол Манолов-Симолията за треньор и изпратиха човек при него. Той го намерил пред блока да сменя акумулатора на колата си. Казал му за какво го търси и когато чул, Симолията изпуснал акумулатора върху крака си и дори не си измил ръцете, а така тръгнал към стадиона. Това е ЦСКА! Сега разбра ли защо и аз приех? Това е голямата ми любов!

Как се роди идеята за мениджърската агенция "ЦСКА-АС 23"? 
- Измислихме го с покойния Илия Павлов. В един момент клубовете от дружества с нестопанска цел се превърнаха в търговски и трябваше да се намери начин как законно да се прибират парите от трансфери. Аз комисионни не съм получавал, но по този начин в клуба влизаха сумите, които получавахме за наши играчи.

А това АС-23 към името означава ли, че вярвате, че ЦСКА е правоприемник на този клуб? 
- Аз не вярвам, а съм убеден, че ЦСКА е наследник на АС-23. И това всички го знаят, но много хора не искат да го признаят. Имаше един от ветераните, който разполагаше с всички документи, които го доказваха, но те изчезнаха някъде.

Часове преди затварянето на летния трансферен прозорец през 2008-а подписвате най-голямата сделка, свързана с българския футбол - Димитър Бербатов преминава в Манчестър Юнайтед... Какво направихте веднага след това? Може би чаша уиски? 
- Нямах сила за нищо. Бях поел ангажимент пред двама журналисти, на които пратих само есемес, в който написах "Ок" и те знаеха, че това е знак, че всичко е приключило благополучно. Прибрах се в хотелската стая и дори си легнах с дрехите...

15 минути преди да затвори летният трансферен прозорец, Манчестър Юнайтед има проблеми с факса и договорът за Бербатов виси на косъм. Какво ви беше в главата тогава? 
- Не 15 минути, а 5... Тогава по факса трябваше да изпратим документите на Даниел Леви - собственика на Тотнъм, и факсът блокира. Нямаше начин да финализираме сделката, защото тогава такива бяха изискванията. В една стая седяхме със сър Алекс и един от техните директори. Той се обади във федерацията и обясни какъв е проблемът. Оказа се, че Ливърпул имат същият и ни позволиха 30 минути отсрочка. Ние прескочихме с 15 минути, но стана.

Всъщност пътят на Димитър към върха сякаш е като по учебник... Пирин, ЦСКА, Леверкузен, Тотнъм, за да стигне Юнайтед... Бяхте ли го говорили, начертали или просто стечение на обстоятелствата? 
- Не. Предварителни планове никога не сме правили, но обмисляхме и преценявахме всеки ход. Знаехме каква е крайната цел, но много внимателно подбирахме стъпките.

В момента в България има десетки, а да не кажа стотици агенти и всеки се стреми да прецака другия. Вие обаче в годините работите заедно с Лъчо Танев по една от сделките, въпреки че най-вероятно сте конкуренти в бизнеса. Защо го правите и какво се промени сега, за да я няма тази колегиалност и всеки да опитва да дръпне другия надолу? 
- Не само с Лъчо. Работил съм и с други колеги, защото всеки от нас е бил силен в дадена област и без да подаде ръка, то трудно ще успееш да пробиеш. Не е невъзможно, но е много по-трудно и едва ли ще постигнеш същия успех. За съжаление, всичко се промени. Аз през годините съм гледал какво правят и съм се учил от най-големите Мино Райола, Пини Захави... Сега младите си мислят, че всичко знаят и могат. Не са научени да работят в екип и като отбор. А беше хубаво да вземем пример от сърбите, които са номер едно в тази област. Където се появи един, то скоро идват други, утъпкват пътеки, създават си позиции, заемат територии, но и печелят доверие, защото хората виждат, че не се опитват да се прецакат взаимно. Те създават лобита, а не правят интриги.

Ако сега можете да върнете времето назад, къде бихте искали да се озовете и какво бихте променили, кое решение не бихте взели или бихте го направили по различен начин? 
- Бих се върнал във времето, когато бях изпълнителен директор, но с функциите на президент на ЦСКА. Тогава Илия Павлов даваше много, много пари на играчите. Сега съжалявам, че не им намалих заплатите и премиите с по 10-15 процента, а тези пари да бях пренасочил към детско-юношеската школа. Играчите едва ли щяха да го усетят много, но със сигурност можехме да създадем много по-добри условия и да има предпоставки да изкараме още по-талантливи деца.

Следвай ни: