Християна Тодорова: Няма как да бъдеш достоен шампион, ако първо не си се превърнал в достоен човек

Днес ще ви потопим във вълшебния свят на художествената гимнастика – изящното съчетание между елегантност и сила, изкуство и спорт. Ще Ви разкажем вдъхновяващата история на една блестяща спортистка, която с магията на своите движения разказва красиви истории за неуспехи и постижения, от първо лице единствено число. Ще Ви срещнем с една изключителна млада дама, която прелита над гравитацията с грация на балерина и създава красиви произведения на изкуството с трудолюбие и посветеност.

Днес наш гост е прекрасната Християна Тодорова. Християна е красива, нежна, смела, отговорна, целеустремена и успяваща. Вдъхновяващ пример за всеки, който иска да постигне успех в живота си. Истинско „Златно момиче“ със стоманена воля и неугасващ ентусиазъм.

Родена през незабравимата за всички българи 1994 година, Християна получава своята голяма слава през 2016 година, когато с ансамбъла по художествена гимнастика спечелва бронзов медал на Олимпийските игри в Рио.

Пътят към този успех на пръв поглед може да изглежда изпълнен с много блясък, титли и отличия, но крие в себе си много труд, упорство, сълзи и лишения. Християна тръгва по този трънлив път едва на четиригодишна възраст и продължава да върви по него до днес. През 2009 година се присъединява към националния отбор, в един изключително труден момент, но под ръководството на Илиана Раева, Християна и нейните съотборнички успяват да постигнат нещо, което никой не очаква – печелят медал на първото си световно първенство през 2010 г. в Москва, а от второто – в Монпелие през 2011 г., се  връщат със световната титла. Те доказват, че „ОТБОРЪТ“ (както в края на 2016 е наречен и бенефисът им) има бляскаво бъдеще пред себе си.

Следват Олимпийските игри в Лондон, които не удовлетворяват напълно очакванията им, но те не се отказват. През 2014 г. се изкачват до Абсолютната световна титла в Измир, през 2015 г. са вицесветовни, а през 2016 г. Християна и отборът постигат неописуем успех – олимпийски медал.

Днес, след края на активната си кариера, Християна е международен съдия от висок ранг, както и Генерален секретар на Техническия комитет към Европейската гимнастика, който работи на едни от най-престижните турнири в Европа и света.

Здравей, Християна! За нас е истинско удоволствие, че днес си наш гост. Започваш своето пътешествие в магичния свят на художествената гимнастика едва 4-ри годишна. Тогава едва ли си осъзнавала в какво се забъркваш. Кога наистина разбра, че това е твоят път и ще му се посветиш изцяло?

Здравейте, благодаря ви за поканата, за мен е истинско удоволствие! Осъзнах, че моето пътешествие се превръща в мой път, когато прекрачих прага на националната база, обърнах се назад и видях, че няма връщане. Тогава, когато бях готова да оставя всичко в името на това да сбъдна своята мечта.

Кои бяха твоите идоли и вдъхновители в света на художествената гимнастика?

Винаги съм се възхищавала на българските гимнастички. За мен те са различни от всички останали. Така е и до ден днешен. Просто притежават една идентичност, която се откроява от всички останали по света. Но моите вдъхновители през цялото време са били моите треньори. Без тях, нито един състезател, в който и да е спорт, не може истински да усети магията, в която се е потопил. Благодарна съм на всеки един треньор, който е преминал през моя живот, защото всеки един от тях е оставил своя отпечатък и е допринесъл за това да се изградя не само като спортист, но и като човек. А няма как да бъдеш достоен шампион, ако първо не си се превърнал в достоен човек.

Като зрители ние виждаме най-вече блясъка и красотата на този изключително труден спорт, но какво се крие зад тази обвивка? Кои бяха най-големите трудности за теб като дете и след това вече като по-голяма?

Всеки спорт е труден сам по себе си. Всеки спорт изисква своята отдаденост и лишения. Имала съм много трудни моменти в своята кариера, като състезател, но сега, като се обърна назад, не съжалявам за нито едно нещо. Без трудности не се стига до върха. Трябва първо много да дадеш, за да може след това да вземеш това, което си заслужил. Никога не съм била от най-талантливите, нито от най-гъвкавите, но бях голям бачкатор. Първа отивах в залата и последна си тръгвах. Моята истина е, че трудът побеждава таланта. Имах трънлив път, изключително цветен и изпълнен с много кръв, сълзи и пот, но ако трябва да върна времето назад, ще премина отново през този път, защото накрая всичко си заслужава. Болката отминава, но успехът остава. Спортистите сме направени от друга мая, ние сме родени, за да побеждаваме.

Със сигурност си имала много моменти, в които си мислела да се откажеш. Какво те мотивира да продължиш? Кое е нещото, което художествената гимнастика ти дава и нищо друго не би могло да ти даде?

Тези моменти дори бяха факт. Година преди Олимпиадата в Рио, мислите ми толкова много надделяха в тази посока, че накрая ме победиха и аз предприех такова действие. Това беше най-глупавото нещо, което съм правила в моя живот досега. Оставих мечтите си (както и на целия отбор) за 1 секунда, отказах се от всичко, което някога съм искала и то само и единствено, защото „не можех повече“. Няма такова нещо, като „не мога“ и когато осъзнах, че тези думи за мен не съществуват, осъзнах каква огромна грешка допускам. Мотивацията идва на първо място от теб самия и след това, ако си късметлия, от хората около теб, които ще те бутат, когато ти вече нямаш сили за това. Но винаги трябва да помниш, защо си започнал. И да вървиш до края. Художествената гимнастика не ми е взела нищо. Тя само ми е дала. Научи ме на дисциплина, отговорност, борбеност, воля. Изгради в мен силен характер. Това, което съм получила от този спорт и не мога да го получа от друго място, е възможността да проверя на какво съм способна.

Кога за първи път усети успеха? Помниш ли какъв беше „вкусът“ му?

Когато се преборих със самата себе си. Тук няма да говоря за медали, титли и отличия. Разбира се, че титлата тежи много. Всичко е събрано в нея и когато я получиш усещаш удовлетворение. Все едно камък ти е паднал от сърцето. Но най-голямата битка, която съм водила и съм излязла от нея като победител, е битката със самата себе си. За да победиш всички останали, първо трябва да победиш себе си. Това е най-трудно и успееш ли, значи половината път е минат.

Преди да усетиш вкуса на победата обаче трябва да свикнеш с вкуса на загубата. Разкажи ми и за него! Какво е нужно, за да ставаш и да продължаваш по-силен след всяко падане?

Усещаш огромно разочарование, една тежест, която не минава бързо. Но в тези моменти трябва да си повтаряш, че само по този начин ще постигнеш целите и мечтите си. Падаш, ставаш и продължаваш. Колкото и да е трудно. Всъщност тогава получаваш истинската сила. Не когато печелиш, а когато губиш. Неуспехът е едно ново начало, което можеш да започнеш още от днес. Той ни учи и от нас зависи, какво ще вземем от него и какво ще оставим в миналото.

Кое по-трудно – времето до първия голям успех или след него, когато хората вече имат очаквания винаги да си на върха? Всеки от нас е усещал понякога задушаващия натиск от очакванията на хората към него (независимо с какво се занимава). Каква е твоята формула за справяне с това?

Винаги съм казвала, че е по-лесно да стигнеш до върха, отколкото да се задържиш на него. Отговорността става 100 пъти по-голяма и по-тежка. Тук отново идва намесата на треньора, само той знае как да ти помогне да се справиш с тези очаквания и как да направи пътя ти по-лек за преминаване.

Какви качества изгради в теб художествената гимнастика? Как те ти помагат в ежедневието и има ли такова, което ти пречи?

Може би това, което ми пречи е, че съм голям инат (хахаха). Докато не получа нещо, не се отказвам и това понякога е в мой минус. Но въпреки всичко харесвам тази черта в себе си. Както казах преди малко, този спорт цялостно ме изгради като достоен и стойностен човек. И имам самочувствието да го твърдя. Смело го заявявам. Казвала съм го и преди, ще го кажа отново: Златните медали не те правят „златно момиче“. Ако вътре в теб няма нищо, тогава колкото и златни медали да имаш, ще си останеш само с тях и със спомена от тях.

Веднага след Олимпиадата в Рио започваш да трупаш опит на съдийската маса. Защо избра съдийството, а не треньорската професия?

Треньорската професия е изключително отговорна, възхищавам се на тези хора. Много трудна задача са си избрали. Но моят път е друг. Чувствам се в свои води, харесва ми това, което правя, знам, че съм полезна, добра съм в работата си, разбирам я и го правя с огромно удоволствие. Намерих своето място и вървя в тази посока с голямо желание и хъс.

Как виждаш бъдещето на художествената гимнастика и как се надяваш да влияеш върху него, особено като международен съдия?

Бъдещето е тук и то е светло и успешно. Създали сме империя, която става все по-голяма и по-силна. Благодарна и щастлива съм, че допринасям за това и че съм част от нея. Ние създаваме. А за себе си искам да оставя следа, да бъда пример и да придавам смисъл във всяко нещо, което правя.

Ако можеше да изживееш още веднъж един момент от своята спортна кариера кой щеше да е той?

Бих изживяла отново адреналинът, който получавах всеки път, когато се състезавах пред препълнена зала и удовлетворението, което изпитвах всеки път, в който слушах българския химн в наша чест.

Кои са нещата, които те вдъхновяват и мотивират днес?

Хората, любовта и живота!

Как би описала щастието?

Щастието винаги си има име. Зависи от теб самия как ще го наречеш. Ако трябва да опиша щастието с една дума, бих казала, че щастието е споделеност.

Довърши изречението „Художествената гимнастика е …“

… Моята мисия!

lider.bg

Следвай ни: