Стефан Павлов: Гунди ни доведе балерини за Нова година

Стефан Павлов – Фифи Перото играе като полузащитник в Левски от 1967 до 1978 година. Вдигал е титлата и Купата на страната по четири пъти в кариерата си. „Тема Спорт“ ви предлага интервю на бившия играч на сините пред „България Днес“ от 2015 година.

– Г-н Павлов, как празнувате Коледа и Нова година, събирате ли се още левскарите?
– Ние отдавна вече празнуваме (смее се). До Нова година всички дни са ни заети. Виждаме се най-вече със Сашо Костов, Митата Якимов, но и с много други от моето поколение, с които сме играли заедно или един срещу друг на клубно ниво. Известно е, че с тогавашните играчи на ЦСКА, Локомотив София, Славия винаги сме имали приятелство и уважение. На терена всеки „гори“ в мача, иска да победи, е, имало е и по-остри единоборства, някоя изпусната дума, но това остава на стадиона. След мачовете сме се събирали. И тогава, и сега почерпки и празници не са ни липсвали.
Ето, зареждат се Бъдни вечер, Коледа, Стефановден, Нова година, Васильовден, Ивановден, ха,ха,ха…
Искам да кажа, че от години Валентин Михов ни събира ветераните на обяд, дава на по-закъсалите по някоя „коледна премия“. За което всички сме му много благодарни, още повече той не ни дели на „сини“, „червени“, пембени и тъй нататък.

– Когато бяхте активен футболист, събирахте ли се пак по празници?
– Еее… как?! Винаги. Отборът си бяхме едно семейство, винаги сме били заедно. Включително на Коледа и Нова година. Празнувахме преди, след и за Нова година (смее се).

– Имате ли някоя паметна Нова година?
– В края на 1968 година май беше, връщахме се Мароко, където бяхме играли, и се прибрахме тъкмо за Нова година. Тогава Георги Аспарухов-Гунди бе запазил място във Велинград, а аз съм велинградски зет, та отидох и аз. Три дена голямо шоу стана.
Но този празник ще остане паметен и затова, че когато се прибирахме, не ни пуснаха да кацнем в София. Пратиха ни във Варна, но и там не искаха да ни приемат на пистата. В един момент вече се чудехме къде ще се приземим, как ще се прибираме по къщите си и дали ще успеем навреме на купона.
Спасението дойде от пилота, помня, че се казваше Атанасова, голяма работа беше. Както имаше метър сняг на летище София, тя рискува и приземи самолета без проблем.
Друго също помня от мача в Мароко – Сашо Костов нещо се ядоса и взе свирката на съдията. Разбира се, беше изгонен.

– Много се говори, че Жоро Соколов е бил голям гуляйджия, така ли е?
– За жалост с Жоро се засякохме малко, но да, вярно е. Веднъж за Нова година бяхме с него, с баща му Апостол и гаджето на Жоро – една лекоатлетка, Жана се казваше.- страхотия. А Йогата беше нахакан, нищо не го притесняваше. Като извади „мотовилката“ направо на масата и й вика: „Почвай“. Сещайте се (смее се).
Тогава, 60-те години, всички ходехме у Сашо Костов начело с Гунди, Кольо Котков, Митата Якимов… Там ставаше голяма веселба, ама такива неща по вестниците не се говорят (смее се).

– Представата за Гунди винаги е била за доста скромен човек, отпускаше ли се понякога?
– Гунди беше велик и като футболист, и като човек, за него е изговорено много. Но, да, и на него понякога му се искаше да се разтовари с някоя щуротия.
За Нова година 1969/1970 доведе цяла навалица балерини заедно със Сашо Костов. Бяха страхотни момичета, който намаза – намаза.

– А Гунди не е ли бил женен по онова време, Сашо Костов също?
– Абе, бяха женени, ама бяха в развод. Сашо дори се разведе. Ама това са тънки работи, не се говори много-много за тях. Беше преди мача с „Милан“ тук. Ние бяхме в хотел „Плиска“ на лагер. А съпругите им отиват на една вила, уж да си правят компания и да не скучаят. А там се оказват и някакви пловдивчани.

– А празнувахте ли Бъдни вечер, Коледа, те по онова време са били забранени от властта?
– Как няма да празнуваме, кой ще ни забрани. Нито сме се крили, нито нищо. Особено когато треньор ни бе Рудолф Витлачил, ставаше голям празник. Човекът е европеец, възпитан с християнските ценности, как ще му забраниш да празнува Коледа.

– Казахте, че вашето поколение сте били единни, сега виждаш ли го това в наследниците ви поне отчасти?
– Бяхме сплотени, след мачове ходехме в парк-хотел „Москва“. Имаше и какво да полеем. Сега ги гледам, всеки навирил шията, мисли си само за парите.
Аз в Левски имам само три равни мача при домакинство. Тогава се шегувахме, че гостите, ако загубят с по-малко от три гола на връщане, пеят в автобуса. А сега? Че тия днешните какво да празнуват, на какво да се радват – че точки им взима Пирин ли?
На наши мачове идваше публика най-малко по 30 000 човека, а сега толкова няма за цял сезон. Другото жалко нещо, че се допускат пияни и дрогирани на трибуните, а те допълнително изгониха публиката.

– Днес с какви чувства гледате мачовете на Левски?
– Гледам, ама не може без сърце. Те изглеждат на терена хора без хъс, без мотивацията, че носят синята фланелка. Ние излизахме дори срещу отборите от долната част на класирането с огромен хъс. Не можехме да не „горим“ в мача, да не дадем всичко, на което сме способни.
Напълни се вече с чужденци, всеки от тях идва за пари и гледа да не се напъва много. След година си тръгва и нищо не му остава в сърцето. Ние знаехме кога можем да си позволим да пийнем по нещо, да се съберем, а тия, днешните само за дискотеки и мадами мислят. Така не се става футболист. Като излезеш на терена, трябва да „запалиш мотора“ и да няма хън-мън.

– Левски за малко бе пръв, защо не можа да задържи класирането си за зимната пауза?
– Загубихме точки срещу съперници, срещу които не може да губим, не е било никога, например от „Пирин“. Най-слабите отбори ни взеха точки.
Вижда се, че и много „въртележки“ се правят в състава, това също не е хубаво за представянето на отбора.

– Полусезонът завърши със скандалното изваждане на Литекс на „Герена“, кой е виновен?
– Виновни са си от Литекс, кой им е крив. Гледахме мача, нищо кой знае какво не е станало.
Но футболът ни загива, това е истината. Ето ЦСКА – колко десетки милиони са взети, къде са отишли, кой и как ще ги връща – нищо не е ясно. Чакай бе, някой пере пари, после изчезва – така не става.

– Има ли надежда през следващата година футболът ни да тръгне нагоре, в частност Левски?
– Същата работа, същото кретане ни чака. Лудогорец е единственият добър отбор у нас – и като организация, като състав се запазиха. Другото е на парче.

– Правим класация за Антифутболист, кой е твоят фаворит?
– Ооо… Тюфлеци тука има много (смее се). Как да избера един, то другите ще се обидят (смее се). Сега в Левски търсят футболисти, ама аз съм на мнение, че трябва да се вземе един, ама истински.

Следвай ни: