Йордан Чолов за развитието на Хебър (U17), светлината в тунела за ДЮШ и добрия пример в треньорската професия

Казвам се Йордан Чолов, треньор на Хебър (Пазарджик), Елитна група (U17). В Хебър съм от около 3 години, но реално с повечето деца работим заедно в един период от около 8-9 години вече. Преди това бяхме в детска частна школа в Пазарджик – „Орлета“. По-късно се сформира и ДЮШ на Хебър и след това преминахме насам.

С времето забелязвам израстване в момчетата, тъй като аз съм с тях горе-долу откакто бяха първи клас. През годините сме минали през почти всички гарнитури в държавните първенства. В момента имахме шанса и възможността да спечелим квота за Елитна група. За това време сме имали момчета, които са били обект на интерес от доста по-сериозни школи в България. Едни са успявали да се задържат при нас, други са пробвали късмета си – но като цяло тези, които са тук, определено демонстрират израстване. Усещаме конкуренция, тъй като в тази възрастова група за мен са събрани най-добрите школи и отбори в страната. Лично за нас е една идея по-трудно, защото основната част от играчите са с 1 година по-малки от възрастта, в която се състезаваме. Но смея да твърдя, че това е плюс за тях и въпреки трудностите, те показват завидно самочувствие и надграждане. 

16

Препятствията по пътя не са малко, нашата работа не е свързана само с развитието на тези момчета във футболно отношение. Ние се грижим за тях заедно с техните родители и учители в училищата да се изграждат като личности и хора и да се подобряват на футболния терен. Знаем, че през годините в България не е имало кой знае какво развитие по отношение на детско-юношеския футбол. В сравнение с големите държави доста поизостанахме, но на мен ми прави впечатление една тенденция в последно време – много хора инвестират в базите си, в обучението си на треньорите и това неминуемо ще даде резултат в бъдеще. Сякаш отстъпваме чисто физически, технически, дори ментално. Със сигурност голям проблем е и това, че няма търпение към младите. Трябва да бъдем по-уверени в себе си – като треньори, като увереност, която трябва да предадем на децата и основно, когато чакаме един млад български футболист да влезе и да направи своите първи крачки в мъжкия футбол, наистина е важно да се прояви доза търпение. Шанс, доверие и аз съм сигурен, че това е пътят, който ще доведе до успехи.

При Хебър се наблюдава една завършена пирамида – втори и първи отбори. Една детско-юношеска школа без върха на пирамидата, без мъжкия футбол трудно би съществувала. Реално погледнато, когато тези деца завършат своя път на обучение в школите, те трябва да имат реализация. При нас това е завършено – имаме първи отбор, който е в професионалния футбол, тази година създадохме и втори такъв, в който се дава път на млади момчета. Хубаво е, че ние имаме шанс да бъдем в Елитните групи. Всяка уважаваща себе си школа, която иска да бъде на високо ниво, би трябвало да се стреми отборите й да участват на такова ниво.

Относно методиката за работа – аз съм сигурен, че в повечето развити европейски държави има такава методика, която е заложена от съответния футболен съюз. При нас също има, но доколко е ефективна и доколко се прилага, това вече е друг въпрос. Наистина би било добра идея да се създаде единна методика и тя да се спазва, а клубовете, които го правят, да бъдат поощрявани под някаква форма, за да може целенасочено да бъде следвана. Иначе ако я имаме чисто на хартия, а не се прилага, няма особено голям смисъл.

Не би трябвало да правим съпоставка на времената, в които ние сме били футболисти. Като цяло сега са доста по-развити някои неща – базите се обновяват, различни методи и способи се търсят, за да се привлече вниманието на младите футболисти и да се заместят уличният и училищният футбол, които липсват неминуемо. Но се стараем и ние като треньори, каквото зависи от нас, да се обучаваме, да израстваме и да го предаваме на тях.

Изпитваме до известна степен трудност заради разликата във възрастта, но през втория полусезон смятам, че донякъде се изравниха нещата. Конкретно за начина, по който те трябва да се развиват като играчи, а не толкова резултатите – това за мен винаги е било една идеология, която се стремя да им предам. Нещата са комплексни. Когато един футболист се изгражда като добър такъв, неминуемо с времето трябва да постига и качествени резултати, защото в противен случай няма как да имаме добри футболисти и отбори и да не постигаме резултати. Но наистина най-важното за едно изграждане на млад футболист би следвало да бъдат неговите лични и индивидуални качества, за да може той да има шанс за професионален футбол. Голямата цел е колкото се може повече хора от тези, с които работя, да се реализират в професионалния футбол. Ръководството е на същото мнение и като задача са си поставили да вкарат още тимове в другите Елитни групи. Съответно през настоящия сезон стремежът ми е да запазим мястото си тук и да продължим да се развиваме.

Колкото и негативно да звучи, ние имаме една народопсихология – свикнали сме да бъдем хора на отрицанието. Аз съм настроен и възпитан в позитивизъм и това е нещото, което се опитвам да предам и на момчетата. Няма как да критикуваме, когато виждаме, че националният ни отбор (U17) постига своето класиране на Европейско първенство. Това само по себе си показва, че тези момчета идват от школите. След като идват от школите и постигат такова класиране само мога да поздравя всички колеги не само в Елитните групи, но и в останалите, че се опитваме въпреки всички трудности да изграждаме млади таланти и това е най-малкото, което ни очаква в бъдеще.

Следвай ни:

Снимки: Владимир Иванов