Боримиров: Със Симеон Славчев поговорихме доста

Боримиров: Със Симеон Славчев поговорихме доста

Легендата на Левски Даниел Боримиров говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Героят от САЩ’94 прекара голяма част от новия век на любимия стадион – „Георги Аспарухов“. Първо бе част от прочутата “синя приказка” и в края на кариерата си игра в групите на Шампионска лига и достигна до четвъртфинал за Купата на УЕФА с големия отбор на “сините”, предвождан от актуалния управленски дует Сираков – Стоилов. След като окачи обувките на пирона Боримиров остана свързан със синята идея и премина през различни позиции – спортен директор, шеф на школата и дори съсобственик. Наскоро се завърна в клуба след малко повече от двугодишно отсъствие вече като член на Управителния съвет. Отговорностите му са големи, защото трябва да следи за проблемите в спортно-техническата част на първия тим, за детско-юношеската школа, за комуникацията с феновете, а и ще бъде посланик на Левски по света. 

- Приветстваме с добре дошъл легендата на Левски и член на Управителния съвет на „сините“ Даниел Боримиров! Дани, здравей! Радваме се, че прие поканата ни за участие в предаването „Код Спорт“. Очакваше ли да се завърнеш в родния ти дом?

- Здравей, Краси! Мисля, че с теб се познаваме от около 30 години. Винаги отношенията ни са били коректни един към друг и нямаше причина да ти откажа. 

- Отново си фактор в любимия ти клуб. Кажи ми от кого получи поканата да се завърнеш?

- Ако се върна назад във времето, първо разговарях с Наско Сираков и след това август месец получих поканата от Мило Борисов. 

- Мит ли е, че имаш проблеми с Наско Сираков и че той е бил против ти отново да си част от ръководството на Левски? Откъде тръгна всичко това?

- Може би от вас, журналистите, тъй като аз проблеми с Наско Сираков нямам. Ежедневно се виждаме на стадиона, обсъждаме и коментираме разни неща, така че аз проблеми с Наско Сираков нямам. Това мога да го заявя. 

- Лесно ли преглътна обидата? На 31 май 2019 г. тогавашният изпълнителен директор Павел Колев ти каза, че вече не си шеф на ДЮШ на Левски.

- Да, трудно я преглътнах, тъй като когато човек си върши работата както трябва, а резултатите и успехите ти са налице, в един момент не можеш да приемеш, когато не получаваш отсреща конкретни отговори защо, каква е била причината. Наистина ме кара да се замислям, че е било целенасочено. 

- И до ден-днешен не ти е ясно защо. 

- Не, даже когато ме извика да ми каже, че иска да се раздели с мен, аз го попитах: „Добре, кажи ми само каква е причината за това нещо?“ Просто нямаше причина. Беше ми изтъкнато, че клубът е решил да тръгне по друг път. 

- Каква беше равносметката от работата ти с талантите на „сините“?

- Какво да ви кажа – равносметката е такава, че оставих Левски или школата с 27 национални състезатели. Всички тези млади футболисти, които сега са в първия отбор, са играчи, които лично аз съм ги докарал в школата. 

- Кои формации от школата се представяха тогава най-добре?

- Бяха доста формации, като почнем от 2007 г. с треньор Манол Занев, след това минем през 2005 г. с Петър Карачоров, 2004 г. със Захари Сираков, 2003 г. с Краси Петров, 2002 г. с Борислав Кьосев и 2001 г. с Данчо Петков. Виждаме, че всички тези треньори сега намират място в „Б“ групата или като треньори на националните гарнитури на България. Визирам Данчо Петков, Борислав Кьосев, който е в Спортист (Своге), Краси Петров, който е помощник в Локомотив (Пловдив). Това са треньори, които бяха еталон за ДЮШ на Левски. Да не забравяме Милетко Христов, който беше много добър треньор на вратарите. 

- А имаше ли разногласия между теб и шефовете на Левски тогава, за да се стигне до тази раздяла?

- Никакво разногласие не е имало, тъй като аз съм си вършел добре работата. Дори проектите, които дадох на Павел Колев и се направиха изкуствени игрища, бяха мое дело. Всичко това беше дадено на Павел Колев още края на март – началото на април 2019 г. 

- Какво си каза, когато си тръгна от „Герена“? Да споделя за зрителите един факт – отборът на Левски до 15 години печели титлата, след като побеждава Верея с 13:0 и в същия ден те уволняват. 

- Да, тогава станахме шампиони при U15, наборът на Захари Сираков – 2004 г. Ами, тежко ги приемаш тези неща, защото береш плодовете от работата си и в един момент ти казват, че си ненужен. 

- Как изкара тези две години и половина? Интересуваше ли се какво се случва на ст. „Георги Аспарухов“?

- Няма как да не се интересувам, тъй като клубът на сърцето ми е Левски и цял живот ще бъда благодарен на Левски. Такива моменти те карат да осмислиш всичко – отношения с хората, кой си допуснал близо до теб, какво трябва да промениш в бъдеще, така че го приемам като едно училище. 

- Някои хора забравиха ли те?

- Има и такива, но всичко съм пресял за тези две години и половина, тъй като за пет години в школата аз не си спомням да съм почивал събота и неделя. Пътувах из цяла България, гледах млади таланти, за да мога да ги привлека в школата на Левски. Бях се отдал изцяло на работата си и бях загърбил изцяло семейството си. 

- Значи в случая твоята съпруга Афродита спечели. 

- През тези две години и половина имах възможност да си почина, да осмисля нещата и да се заредя с енергия. 

- А какво си помисли, когато видя онзи симпатичен бизнесмен Джоузеф Диксън, който обещаваше милиони долари да потекат към Левски?

- Не го приемах сериозно, откровено казано. Мисля, че не съм се излъгал. Всички видяхме. 

- Какви са функциите ти като член на УС на Левски и къде очакваш да срещнеш най-големи трудности?

- Когато бяхме представени официално, казах какви са ми функциите в клуба. Те са свързани с помагане на Станимир Стоилов в мъжкия отбор, също така представителна функция на Левски в България и Европа, комуникация с медиите, връзката между клуба и феновете.

- Доста задачи – коя ще е най-трудната от тях?

- Най-трудната е намирането на нови спонсори. Опитваме се каквото можем от старите задължения да ги разсрочим във времето. Наистина имаме много неща за оправяне, тъй като получихме едно тежко наследство. Но след като сме се хванали на това хоро, ще трябва да го играем докрай. Аз вярвам, че екипът, който е създаден, ще успее да се справи с трудностите.

- С твое съдействие успяха да се уредят два тежки казуса – финансовите отношения между бившия наставник Петър Хубчев и футболиста Симеон Славчев. Какво ти костваше това?

- Безсънни нощи, много енергия, убеждаване, като държа да кажа, че аз с Петър Хубчев не съм имал контакт. Там нещата са пред свършен факт, така че там няма какво да се направи. А със Симеон Славчев поговорихме доста. Имахме срещи, доста телефонни разговори, в които го убеждавах. Благодаря му за разбирането. Все пак ние сме на финал на тези преговори и очаквам следващите няколко дни това да се случи. Когато се случи, ще му стисна отново ръката и ще му благодаря. 

- Какво трябва да се подобри в ДЮШ на Левски?

- Аз мисля, че този въпрос би трябвало да го зададете на Йончо Арсов, тъй като той от две години и половина ръководи школата на Левски. 

- Добре, ти задавал ли си си въпроса защо талантите на Левски бягат в други отбори?

- Задавал съм си го, но отговори може би отново трябва да получите от Йончо Арсов. 

- Има ли „черно тото“ в мачовете при юношите и как гледаш на този проблем?

- Не ми минава изобщо през акъла да си го помисля, пък камо ли това да е вярно. 

- В момента разполага ли Левски с добри специалисти, които да работят с тези, които са бъдещето на „сините“?

- С връщането на Станимир Стоилов в Левски, той пое ангажимента да ръководи дейността на първия отбор, както и на ДЮШ на Левски, така че мисля, че той ще ви даде по-обстоен отговор на този въпрос. 

- Дани, как ще се реши проблемът с агитката на Левски? Не е тайна, че „София Запад“ са в Сектор „Б“, а „Ултрас Левски“ са в Сектор „А“ – не може ли да има някакво обединение?

- Живеем в динамични времена, виждате и държавата в какво положение е. Понякога в семействата ни възникват някакви дрязги и конфликти. Нормално е, където има хора, винаги да има някакви противоречия. Но аз мисля, че ние сме обедини под една много хубава и сериозна кауза, а именно да спасим Левски. Неслучайно нашите фенове на всеки мач идват и ни подкрепят. Това е водещото и мисля, че времето ще е най-добрият лечител за тези болежки. Неслучайно преди няколко дни и Стойчо Младенов даде нашите фенове за пример. Мисля, че с течение на времето това нещо ще угасне и тази рана ще се заздрави. 

- Голямо богатство са феновете на Левски. 

- Много голямо! Ние вярваме в тях и ще се постараем с действията и постъпките си да оправдаем тяхното доверие. Защото само когато сме заедно, тогава ще успеем!

- Защо любимият ти клуб се бори за оцеляване? Кой е виновен за тази ситуация? Спомена преди малко за тежкото наследство, което сте получили. 

- Мисля, че цяла България знае истината каква е, как се трупаха задължения през годините, как не се потърси отговорност на тези хора. И всеки следващ, който идваше, било то треньор или ръководител, взимаха се много футболисти, които след това се освобождаваха. Трупаха се задължения и в даден момент виждаш нещата докъде стигат. 

- А защо титлите и купите вече са далеч от ст. „Георги Аспарухов“?

- Когато се сменят всяка година по 7-8 до 10 футболисти, няма как да обиграеш един отбор. Знаете много добре, че на един отбор му трябват две до три години да се обиграе, за да достигне добро ниво. 

- Вярваш ли, че Станимир Стоилов ще успее да върне клуба там, където го остави – участник в Шампионска лига и Лига Европа?

- Надявам се. Всички сме обединени, всички сме застанали зад него и вярваме, че ще успее. 

- Според теб колко години ще са нужни това да се случи?

- Две-три години. Знаете, отбор не се гради за една година. 

- Ще прояви ли търпение публиката на Левски? Знаеш, че тя се умори да чака. 

- Аз мисля, че тя винаги ни е вярвала. Този път с идването на Станимир Стоилов ще бъде търпелива, защото той е показал в миналото, не само в България, а и в чужбина – в Астана, че може да работи и знае как се става шампион. 

- Лесно ли се работи със Станимир Стоилов?

- Със Станимир Стоилов се познаваме доста отдавна. По едно и също време дойдохме в Левски, така че ние тайни нямаме помежду си. Винаги разговорите ни са били в тази насока – целенасочени и постигане на успехи. 

- Откъде идва тази любов към чуждестранните футболисти на „Герена“? Защо непрекъснато се водят знайни и незнайни герои? Говоря преди Мъри да поеме тима. 

- Не мога да дам обяснение и отговор на този въпрос, защото всеки един ръководител мисли различно. Може би всеки иска бързи резултати. Но знаем, че когато идват чужденци в България, първо трябва да се приспособят към начина на живот у нас и след това към отбора. 

- Мислил съм си, че за тези 11 години, в които Левски не е спечелил титла или купа, ако беше разчитал на талантите си, нещата може би щяха да са други…

- Да, това е проблем като цяло на българския футбол, защото ние спряхме да инвестираме в школите. Какво имам предвид? Спряхме да обучаваме треньорите в школите, които изграждат тези нешлифовани диаманти. Знаем, че богатството на всеки един клуб е школата. Когато една школа възпроизвежда таланти и те се интегрират в първия отбор, няма по-хубаво нещо. Всеки един тим ще се гордее с това. Явно времената се промениха, всеки търси бързите успехи и забравихме за школите. А именно за мен това е основното нещо – да се инвестира в обучението на треньорите в школата и оттам вече нещата да вървят по-лесно нагоре. Виждаме, че тук се губи преходът от юношеския към мъжкия футбол.

- Къде виждаш Левски в края на шампионата?

- В първата шестица. 

- Има ли шанс „сините“ да спечелят купата на България?

- Аз мисля, че ние сме си го поставили това като цел и ще я преследваме до последно. 

- Проблем ли е съдийството в родния футбол? Откъде идват грешките на „мъжете в черно“ – не могат или просто изпълняват поръчки?

- Доста комплициран въпрос. Бих отговорил, че някои понякога нарочно го правят, други може би допускат грешки. Но ако вземем предвид последните два мача, Левски беше ощетен. Имам предвид двубоя във Варна и срещата срещу Славия. 

- Ти си единственият участник на две световни първенства – САЩ’94 и Франция’98 и на две европейски – Англия’96 и Португалия 2004. Според теб кога ще видим националния отбор отново на голям форум?

- Както казах, когато наблегнем на работата в школите, за да можем отново да изградим тези футболисти, които имахме през 1994 г. на световното в САЩ.

- Сещаш ли се често за триумфа там?
- Няма как да не се връщам назад във времето, защото това са едни невероятни спомени. Аз не съм виждал българския народ толкова радостен и по-щастлив от тогава. 

- А преди 1994 г., имаше един мач през 1993 г. на 17 ноември.

- Той също се зачислява, тъй като това беше паметна квалификация във Франция. Невероятни моменти! Пожелавам си отново да имаме такива таланти, каквито бяхме ние тогава. 

- Защо загубихме позиции и нямаме играчи във водещите първенства в Европа? Германия, Англия, Испания, Португалия вече са затворена страница за нас. 

- Пак всичко опира до работата в школата, изграждането на самите футболисти. Вземете за пример една Сърбия, една Хърватия – те как работят с футболисти и за какви пари ги продават в чужбина. 

- На какво те научи престоят ти в Бундеслигата?

- Преди всичко на ред, дисциплина, професионализъм и всеотдайност. 

- Кажи ми какво беше нивото на Бундеслигата тогава и сега? Ако направиш един паралел, има ли някаква разлика?

- Е, има, повишила се е динамиката в мачовете, но като цяло за мен Германия влиза в топ 3 първенствата на света. Ние трябва само да се учим от такава държава, каквато е Германия. А и не само Германия. 

- На кого вярваш повече – на Борислав Михайлов или на Димитър Бербатов?

- С Боби Михайлов съм бил колега в националния отбор. След това съм имал възможност да работя с него, когато бях и спортен директор, и директор на школата. Аз не съм имал никакви проблеми с Борислав Михайлов. С Бербатов съм бил само колега, не сме работили, нямаме някакъв контакт. Не знам по какъв начин и как работи, че да мога да съпоставя неговата работа, затова казвам Борислав Михайлов. 

- Каква промяна искаш да видиш в родния футбол?

- Преди всичко искам да имаме нови стадиони. Стадиони, на които хората да отидат с децата си или със семействата си да прекарат уикенда като един празник, да се насладят, да се разтоварят от работата през седмицата и просто да се заредят емоционално. И отново да видим България на нивото, на което беше преди време. Имам предвид когато играехме в Европа и имахме отбори, които прескачаха групите в Лига Европа и Шампионска лига. 

- Спомена стадионите, но това включва и стадион „Георги Аспарухов“. 

- Разбира се. Мисля, че държавата трябва да приеме това като приоритет.

- Съжаляваш ли, че синът ти Алекс не можа да продължи семейната традиция във футбола?

- Не. 

- Кое е мястото, на което можеш да се откъснеш от футбола?

- Морето.

- Колко време можеш да изкараш там?

- Много. 

- Последен въпрос – къде виждаш Левски след пет години?

- На върха. Отново там, където му е мястото. 

Още от БГ Футбол

Виж всички